Решение № 581 от 21.10.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 581 гр. Монтана, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЯ МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20261630101129 по описа за 2026 година

Предявените искове са с правно основание чл.222, ал.3 от КТ и чл.86 ЗЗД.

Ищцата Е. П. Т., ЕГН ********** от гр. *******, ул.„******* твърди в исковата молба, че работела при ответника по трудов договор № 009 от 24.01.2025 година на длъжността „продавач - консултант“ с месторабота Монтана. Със Заповед от 18.08.2025 г. трудовото й правоотношение било прекратено. Твърди, че съгласно чл.222, ал.3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Правото за заплащане на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ се придобива при наличието на следните предпоставки: прекратяване на трудовото правоотношение, независимо на какво основание е извършено уволнението, и към момента на прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съгласно КСО. Поддържа, че при нея са налице и двете 1 предпоставки: трудовото й правоотношение е прекратено със Заповед от 18.08.2025 г. и прекратяването е настъпило след като е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от 01.08.2025г. Тъй като в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не бе включено заплащане на обезщетение по чл.222, ал.3 от Кодекса на труда се наложило многократно да води кореспонденция с ответника за изплащане на същото.

Твърди, че ответникът изискал и му представила разпореждане от 27.11.2025 година за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 01.08.2025г. Въпреки представените от нея документи дължимото й се обезщетение не бе заплатено. Това я принудило на 02.02.2026 година да подаде изрична молба. На 03.02.2026 година с ответното дружество сключили споразумение за изплащане на обезщетение по чл.222, ал. 3 от КТ. Съгласно подписаното споразумение работодателят „**********“ ЕООД изрази съгласието си за изплащане на обезщетение по чл.222, ал. 3 от КТ в размер на 2154 лева (1 101,32 евро) в срок до 26.02.2026г. Тъй като обезщетението не й било заплатено в срока, то ответникът дължи обезщетение за забавено плащане в размер на 76,88 евро. Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ,,*********“ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.******** ПК 1700, район ********, представлявано от управителя И******* С******** Т********* да заплати на нея - Е. П. Т., ЕГН ********** от гр.*******, ул.„Г********* следните суми: 1101,32 евро, представляваща обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 76,88 евро - обезщетение за забавено плащане от 19.08.2025 г. до датата на подаване на исковата молба, както и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът по делото „**********“ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.******** ПК 1700, район С*******, ул.„П*******, представлявано от управителя И******* С******** Т********* не е представил писмен отговор на исковата молба и не изразява становище по заявените искови претенции.

Доказателствата по делото са писмени.

Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение – чл.239 ал.2 ГПК, поради което следва да бъде 2 постановено такова, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая са налице посочените по-горе предпоставки. За да се постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните предпоставки по чл.238 ал.1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл.239 ал.1 т.2 ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.

В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и събраните по делото доказателства, в частност писмени доказателства, са достатъчни да обосноват основателността на заявените искови претенции.

Тъй като истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност. От същите се установява по един категоричен начин, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1101,32 евро, представляваща обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 76,88 евро - обезщетение за забавено плащане от 19.08.2025 г. до датата на подаване на исковата молба. Няма данни по делото, от които да е видно, че посочените суми са изплатени.

Ето защо исковите претенции като основателни следва да бъдат уважени като бъде осъден ответникът да заплати на ищцата претендираните в исковата молба парични суми.

С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на МРС държавна такса в размер на 47,12 евро, както и 2,56 евро – държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а на ищцата - реализираните по делото разноски в общ размер на 278,11 евро, съобразно приложения на лист 45 от делото списък на разноските.

По горните съображения съдът

3

РЕШИ:

ОСЪЖДА „**********“ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.******** ПК 1700, район С*******, ул.„П*******, представлявано от управителя И******* С******** Т********* да заплати на Е. П. Т., ЕГН ********** от гр. *******, ул.„******* сумата в размер на 1101,32 евро, представляваща обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, ведно със законната лихва от 18.03.2026 година до окончателното изплащане на сумата и 76,88 евро - обезщетение за забавено плащане от 19.08.2025 г. до 17.03.2026 година, както и сумата от 278,11 евро – разноски по делото.

ОСЪЖДА „**********“ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.******** ПК 1700, район С*******, ул.„П*******, представлявано от управителя И******* С******** Т********* да заплати по сметка на МРС държавна такса в размер на 47,12 евро, както и 2,56 евро – държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4