Акт от 18.07.2017, Окръжен съд - Видин

Р Е

Ш Е Н

И Е №55 гр.В***

18.07.2017 година

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

В*** окръжен съд гражданска колегия в публично заседание на тринадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател:

В**В**

Членове:

1.А** П**

2.В** М** при секретаря

Н** К** и в присъствието на прокурора ........................ като разгледа докладваното от съдия В**В** въззивно гражданско дело № 180 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258-273 ГПК

Делото е образувано по въззивна жалба от „К** Б**” ЕООД, ЕИК: ******, със седалище гр. С**, 1618, район О*** к**, ул. „А** в**” №27, представлявано от Т**Д** и К** Д** чрез адв. Р*** С**, САК и адв. К***М**, САК, действащи като пълномощници и процесуални представители, със съдебен адрес:*** против решение по гр. д. № 453/2015 на ВРС,ГК, VII-ми състав. В жалбата се поддържа, че в производството пред първа инстанция, съдът неправилно е оценил и кредитирал доказателствата по делото досежно фактите, наведени от ищеца, като немотивирано е приел, че липсва съпричиняване на трудова злополука, неправилно е определил периода, за който е приел, че за ищеца е доказано основание за обезвреда, както и въобще не е определил процента за призната неработоспособност, относим към трудовата злополука, за да може правилно и в унисон със съдебната практика да определи по собствено убеждение дължимото обезщетение. Сочи се, че съдът не е мотивирал решението си. Твърди се, че в своето решение ВРС, след като детайлно е описал фактическата обстановка изрично е посочил, че останалите доказателства по делото не са необходими, с оглед приетата фактическа обстановка, поради което не следва да се обсъждат, въпреки това, съдът е възпроизвел почти дословно твърденията на ищеца и показанията на неговата съпруга като свидетел, за да мотивира, че неимуществените вреди действително са настъпили. Счита се, че за недопустимо да се кредитират показанията на лице от семейното обкръжение на ищеца. Посочва се, че решението е немотивирано и в частта, с която е присъдена почти е цялост претенцията за лихва за забава. Поддържа се, че съдът не се е съобразил, че решение на ТЕЛК/НЕЛК, установяващо по безспорен начин твърдяната от ищеца ТНР, не е действало през целия процесен период. Сочи се, че първоинстанционният съд не е съобразил, че липсва действащо решение на ТЕЛК/НЕЛК. Твърди се, че ищецът сам, по собствена воля и по негова изрична молба, е бил преместен на работа на инсталация ДЕП през април 2007г., където твърди, че се е влошило здравословното му състояние. Поради това се иска да се отмени първоинстанционното решение на ВРС като неправилно и незаконосъобразно в частта, с която са уважени исковете на П.П.И.. Моли се да се присъдят в полза на жалбоподателя направените от него разноски по делото.

От страна на ответника по жалбата е постъпил отговор, в който поддържа, че оспорва изцяло депозираната въззивна жалба като неоснователна. Моли се същата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено решението на РС – В** като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание, жалбоподателят, „К***

Б**”, редовно призован, се явява с адв. К***М**, поддържа въззивната жалба. Моли съда да отмени решението, като неправилно и поставено в противоречие с материалния закон.

В съдебно заседание, ответникът, П.И., редовно призовано, се явява лично с адв. Ц***, оспорва въззивната жалба и поддържа изложеното в отговора. Моли се същата да бъде приета за неоснователна, недоказана и да бъде потвърдено решението на ВРС като правилно и законосъобразно.

По допустимостта на жалбата

ВОС намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 259 от ГПК и при спазване изискванията на чл.260 и 261 от ГПК.

По съществото на спора

В**** окръжен съд като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби приема за установено следното: Гр. д. № 453/2015г на ВРС, предявени са обективно съединени искове от П.П.И., ЕГН **********, против „К*** Б***” ЕООД, ЕИК: ****, със седалище гр. С***, 1618, район О*** к**, ул. „А** в**” №27, правно основание чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД. Твърди се от ищеца, че с ответната страна имал сключен трудов договор № 005 / 10.06.1996г. Ищецът работел на длъжност „Оператор котелно ВОТ /високоорганичен топлоносител/“ в завода в гр. В***. По-късно ищецът приел да изпълнява длъжността „Оператор ГФИ/гипс-фазерна инсталация/“. Със заповед № 38 / 12.03.2008г. ищецът бил преместен на длъжността „пазач невъоръжена охрана“ за срок от 6 месеца. На 11.09.2002г. по време на работа в завода в гр. В***, ищецът претърпял злополука. Злополуката била приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КЗОО с разпореждане № 137 от 16.09.2002г. на НОИ, РУ“СО“ гр. В***. В резултат на злополуката бил смазан долния ляв крайник на ищеца, като е поставена диагноза „К*** Е*** И*** СИ** К** С***“ с Експертно решение № 0790 от 10.04.2003г. издадено от ТЕЛК гр. В***. След продължително лечение се наложило ищецът да се върне на работа, тъй като с Експертно решение № 1723 от 29.07.2003г. издадено от ТЕЛК В**, ищецът бил освидетелстван като работоспособен и било дадено предписание на работодателя: „трудоустрояване на лицето на работа без натоварване на ляв долен крайник“. След връщане на ищеца на работа, същият продължил да работи като „Оператор ГФИ“. Длъжността не изисквала упражняване на тежък физически труд, поради което здравословното състояние на ищеца било задоволително с оглед претърпяната злополука. През 2007г. ответната страна взела решение, ищецът да започне работа на ДЕП инсталацията, работата му там била свързана с упражняване на тежък физически труд и напрежение на долните крайници. Състоянието на левия крак на ищеца започнало да се влошава, тъй като след злополуката възложените му трудови функции не били съобразени с предписанието на ТЕЛК. Започнало да се събира гной в областта на прасеца в зоната на задния цикатрикс, което наложило оперативно лечение през месец октомври на 2007г. Образувал се лимфозастой от вътрешната страна на лявото бедро, който продължил през периода месец октомври до месец януари на 2008г. през този период кракът на ищеца загубил напълно своята функция – ищецът не можел да стъпи на него. Наложило се, ищецът да се придвижва с патерици. Като последица от изпълняваните от ищеца трудови функции били засегнати и нервите на левия му крак. Състоянието на ищеца се влошило като резултат на полагания от него тежък физически труд, свързан с пренатоварване на долните крайници. С Експертно решение № 0009 / 06.01.2009г. на ТЕЛК за общи и професионални болести към УБ-МБАЛ“Св. И***Р***“ ЕАД гр. С**, на ищеца била определена 58 % трайно намалена работоспособност за срок до 01.01.2011г. По гр. д. № 1789 / 2009г. на Районен съд В*** на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от претърпяната трудова злополука, в размер на 10 000,00лв. След определяне на обезщетението ищецът отново бил освидетелстван от ТЕЛК, а именно: с Експертно решение № 0477 / 28.02.2011г. на ТЕЛК общи заболявания на ищеца била определена 38 % трайно намалена работоспособност. Поради обжалване на същото с Експертно решение № 0398 от 23.06.2011г. издадено от НЕЛК нервни болести, горното експертно решение било отменено и върнато на ТЕЛК за ново освидетелстване. С Експертно решение № 0680 / 10.04.2012г. на ТЕЛК за белодробни болести В*** на ищеца била определена 54 % трайно намалена работоспособност за срок от две години. Ищецът обжалвал това решение. С Експертно решение № 0351 от 03.07.2012г. на НЕЛК – хирургични болести било отменено горното решение на ТЕЛК гр. В** по оценка на работоспособността и срока на инвалидност и на ищеца била определена 56 % трайно намалена работоспособност за срок от три години до 01.04.2015г., като в останалата част експертното решение било потвърдено.

Горното експертно решение на НЕЛК било обявено за нищожно с решение от 13.05.2013г. на АС София-град по адм. дело № 8598 / 2012г., като административната преписка била върната на НЕЛК за ново произнасяне. С Експертно решение № 0089 / 18.03.2014г. на НЕЛК – белодробни болести на ищеца е определена трайна намалена работоспособност по съвкупност 58 % за срок от три години до 01.04.2015г.

В същото решение на ищеца е определена 30 % инвалидност от общо заболяване с диагноза : Х***. Х**0-I. Х***Р**** и 52 % инвалидност от трудова злополука :

ХВБ. Л*** на л. долен крайник. Посттравматична периферно-нервна увреда на л. н. перонеус тежка ст. и. н. тибиалис ср. ст. вт. Г***. К****. Посттравматично плоскостъпие в ляво. Уврежданията получени от трудовата злополука и уврежданията получени след трудовата злополука, но следствие от нея са констатирани и описани в Експертно решение № 0089 / 18.03.2014г. на НЕЛК – белодробни болести. Здравословното състояние на ищеца след злополуката се е влошило и продължава да се влошава, което е в резултат на уврежданията, получени от трудовата злополука и от тежкия физически труд, който ищецът бил принуден да упражнява след трудовата злополука на ДЕП инсталацията при ответника. След като долния му ляв крайник бил премазан, ищецът загубил част от мускулите и тъканите, които били премахнати или атрофирали. Тези увреждания са необратими, нелечими и водят до влошаване на състоянието му, появата на нови заболявания, независимо от полаганите грижи и лечение. Налице е влошаване състоянието на кръвоносните съдове на засегнатия крак – разширени вени, увеличение на лимфозастоя, болки, отоци и артрозни промени в двете тазобедрени и колянни стави, артроза на лява глезенна става. След злополуката ищецът се придвижвал с бастун, но сега трайно преминал към използването на две патерици. От многобройните упойки, които поставяли на ищеца при продължителното лечение на травмата от трудовата злополука, ищецът започнал да забравя, да губи концентрация. Ищецът е претърпял и търпи непрекъснати ежедневни болки, получава непрекъснати схващания и изтръпвания на долните крайници, непрекъснати болки от разширените вени и от артрозните промени в тазобедренните, колянните и глезенни стави. Болките в ставите са непрекъснати, както ежедневно при придвижване, така и при покой, включително и нощем. Уврежданията прогресират и състоянието на ищеца се влошава. Същият е непълноценен в ежедневието си, тъй като му трябва чужда помощ при обслужване. Ищецът не може да играе с двете си деца – на 6г. и на 15г. или свободно да се разхожда, както и да ги придружава до училище.

Всичко това се отразило на самочувствието на ищеца и на психиката му. Ищецът започнал да изпитва страх от бъдещето, несигурност, безсилие, че не може да осигури прехраната на семейството си и бъдещето на децата. Изпитва непрекъсната вина, че е в тежест на близките си. Ищецът започнал да забравя, трудно се концентрирал. Иска се да бъде постановено решение, с което да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца сумата от 25 000,00лв. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на полученото усложнение /екцес/ на уврежданията получени в резултат на трудовата злополука, претърпяна на 11.09.2002г. ведно със законната лихва върху сумата, считана от подаване на исковата молба до окончателното издължаване, сумата от 7 563,55лв. обезщетение за забава за периода от 01.04.2012г. до подаване на исковата молба. Иска се разноски по производството.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител, в срока за отговор е оспорил предявените искове като недопустими. Твърди, че ищецът е бил обезщетен за трудовата злополука по гр. д. № 1773 / 2010г. Поддържа, че не е доказано влошаване на здравословното състояние на ищеца, изразяващо се в повишаване степента на трайно намалена работоспособност. Направено е възражение за не спазена местна подсъдност на делото. Оспорва основателността на исковете. Навел е доводи, че не са налице нововъзникнали юридически факти, които да ангажират имуществена отговорност на ответника извън реализираната такава по гр. д. № 1773 / 2010г., гр. д. № 1789 / 2009г. и гр. д. № 2170 / 2012г. всички на Районен съд В***. Направено е възражение за погасени по давност претенции. Твърди се, че от настъпване на трудовата злополука до 12.03.2008г. ищецът е изпълнявал длъжността „оператор –ГФИ“, която не е била свързана с упражняване на тежък физически труд. В последствие, ищецът е бил преместен на длъжността „пазач невъоръжена охрана“. Трудовото правоотношение е било прекратено по взаимно съгласие, като ищецът е получил обезщетение в размер на 5 кратния размер на месечно брутно възнаграждение и е изразил воля и декларирал, че няма никакви претенции към дружеството ответник, свързани с прекратяване на трудовото правоотношение. Въведено е възражение за съпричиняване от страна на ищеца на трудовата злополука поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата. Иска разноски по производството.

Разпечатката съдържа 31 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/00b35097-bc7e-4cac-8f84-5c1141cd6882