Решение № 2070 от 30.09.2026, Административен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 2070

Кюстендил, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кюстендил - VI състав, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА

При секретар ИРЕНА СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от съдия ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА административно дело № 20267110700317 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на П. С. Г. от [населено място], чрез адв. П. Й., срещу решение № ПИ-156/29.04.2026 г., издадено от директора на ТД на НАП - София, с което е оставена без уважение жалбата ѝ с вх. № Ж-10-6/20.04.2026 г. по регистъра на офис Кюстендил при ТД на НАП - София срещу разпореждане изх. № С260010-137-0001514/02.04.2026 г., издадено от главен публичен изпълнител в дирекция "Събиране" при ТД на НАП София, офис Кюстендил за отказ за прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело № *********/2022 г., поради изтекла погасителна давност за публични задължения, произтичащи от дължими осигурителни вноски по декларации обр. 6 относими за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2020 г.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради неправилно приложение на материалния закон. Претендира се отмяна на решението, както и присъждане на направените разноски по делото.

Ответникът - директорът на ТД на НАП София, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Т. Х., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Кюстендил, въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Установява се от доказателствато по делото е, че по описа на дирекция "Събиране" при ТД на НАП София е образувано изп. дело № *********/2022 г. срещу П. С. Г. за събиране на изискуеми публични вземания в размер на 3491,40 евро, от които главница в размер на 2034,09 евро и лихва в размер на 1457,31 евро.

С постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С260010-022-0012442/13.02.2026 г. за обезпечаване на публичните вземания по изпълнителното дело е наложена обезпечителна мярка запор върху вземане от трето задължено лице - "Ф Г" ООД, [населено място] - работодател на П. С. Г..

Жалбоподателката е депозирала възражение за изтекла погасителна давност по отношение вземанията по изп. дело № *********/2022 г., като с разпореждане изх. № С260010-137-0001514/02.04.2026 г. на публичния изпълнител е отказано прекратяване на принудителното събиране на публичните задължения за периоди от 2017 г. до 2020 г. поради изтекла погасителна давност, с мотива, че давността е спряна на основание наложени обезпечителни мерки.

Разпореждането е оспорено по реда на чл. 266 от ДОПК, като решаващият орган по чл. 267 от ДОПК, анализирайки разпоредбите на чл. 171 и чл. 172 от ДОПК, е изложил мотиви за спиране на давността по чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК, доколкото от страна на публичния изпълнител са предприети действия по налагане на обезпечителна мярка запор върху налични и постъпващи суми на длъжника по банкови сметки и запор върху трудовото възнаграждение преди изтичане на [възраст] давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Приел е, че не е изтекъл и [възраст] абсолютен давностен срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК с оглед датата, от която е започнала да тече давността за вземанията - 01.01.2017 г., 01.01.2018 г., 01.01.2019 г. и 01.01.2020 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Обжалваният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 267, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1 от ДОПК и в кръга на предоставените му правомощия. Спазени са и изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените фактически и правни основания обективират волята на административния орган ясно и безпротиворечиво.

При издаването на оспореното решение не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяната му на това основание.

Съдът намира, че решението е издадено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Правилно е прието, че не е налице основание за прекратяване поради изтекла погасителна давност на производството по изп. дело № *********/2022 г. относно задълженията за ЗО, ДОО и УПФ по данъчни декларации обр. 6 за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2020 г. В чл. 168 от ДОПК са изброени способите за погасяване на публичните вземания, един от които е изтичането на давностен срок. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на [възраст] давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по - кратък срок. Според чл. 171, ал. 2 от ДОПК с изтичането на [възраст] давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в изчерпателно изброените случаи. Съгласно чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК давността спира с налагането на обезпечителни мерки, а в чл. 172, ал. 2 от ДОПК е уредено прекъсването на давността - с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение.

В случая от събраните по делото доказателства се установява, че за публичните вземания за 2017 г., съобразно нормата на чл. 171, ал. 1 ДОПК давността е започнала да тече от 01.01.2019 г. и би изтекла на 01.01.2024 г., съответно за публичните вземания за 2018 г., давността би изтекла на 01.01.2025 г., за публичните вземания за 2019 г., давността би изтекла на 01.01.2026 г., а за публичните вземания за 2020 г. давността би изтекла на 01.01.2027 г.

До изтичането на [възраст] давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК са предприети действия по обезпечаване на изпълнението с издаване на ПНОМ изх. № С260010-022-0043538/24.02.2022 г. и ПНОМ изх. № С260010-022-0012442/13.02.2026 г., с които са наложени запори върху налични и постъпващи суми по банкови сметки и запор върху трудово възнаграждение. Съответно давността е спряна на 24.02.2022 г. и 13.02.2026 г. Изводът е, че публичните вземания за ЗО, ДОО и УПФ по декларации обр. 6 за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2020 г. не са погасени по давност. Тоест в случая са налице обезпечителни мерки, които спират давността по чл. 171, ал. 1 ДОПК, на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК - с налагането на обезпечителни мерки в рамките на обезпечително производство. По отношение на това правно действие не е необходимо запорните съобщения да са връчени на задълженото лице, както неправилно се твърди в жалбата.

С оглед изложеното, оспореното решение е правилно и законосъобразно, а подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода на спора и искането на ответника за присъждане на разноски, същото следва да бъде уважено като на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК в полза на НАП се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено в размер на 102.26 евро, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Кюстендил,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. С. Г. от [населено място], срещу решение № ПИ-156/29.04.2026 г. на директора на ТД на НАП - София, с което е оставена без уважение жалбата ѝ с вх. № Ж-10-6/20.04.2026 г. по регистъра на офис Кюстендил при ТД на НАП - София срещу разпореждане изх. № С260010-137-0001514/02.04.2026 г., издадено от главен публичен изпълнител в дирекция "Събиране" при ТД на НАП София, офис Кюстендил за отказ за прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело № *********/2022 г.

ОСЪЖДА П. С. Г. от [населено място], да заплати в полза на Националната агенция за приходите сума в размер на 102.26 (сто и две евро и двадесет и шест цента) евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�