Решение № 207 от 29.04.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 669/2025
- Вид
- Решение № 207
- Подписан
- 29.04.2026
- Състав
- Иван Иванов , Михаил Малчев, Николай Метанов
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 294, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 11 · Закон за промишления дизайн
- чл. 19, ал. 2 · Закон за промишления дизайн
- чл. 54в · Закон за промишления дизайн
- чл. 57, ал.1, т.1 · Закон за промишления дизайн
- чл. 57, ал.1, т.2 · Закон за промишления дизайн
- чл. 57, ал.1, т.3 · Закон за промишления дизайн
- чл. 57, ал.1, т.4 · Закон за промишления дизайн
- чл. 57, ал.2, т.1 · Закон за промишления дизайн
- чл. 57, ал.2, т.2, пр.1 · Закон за промишления дизайн
- чл. 57, ал.2, т.3 · Закон за промишления дизайн
- чл. 57а, ал. 1 · Закон за промишления дизайн
- чл. 57а, ал. 2 и ал. 3 · Закон за промишления дизайн
- чл. 57а, ал. 2 и ал. 3 · Закон за промишления дизайн
- чл. 57б, ал. 1, т.1 · Закон за промишления дизайн
- чл. 29 · Регламент (ЕС) № 608/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 година относно защитата на правата върху интелектуалната собственост, осъществявана от митническите органи, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета
РЕШЕНИЕ
№ 207 гр. София, 29.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Иван Иванов
Членове:
Николай Метанов
Михаил Малчев като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20251001000669 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260 116 от 22.01.2021 г. по т.д. № 1459/ 2019 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 6 състав са отхвърлени като неоснователни предявените от „Лего“ А/С - гр. Билунд, Кралство Дания, чрез пълномощника адвокат С. С. срещу „МАР 2000“ ООД- гр. София, чрез пълномощника адвокат И. Й. искове с правно основание чл. 57 от Закона за промишления дизайн (ЗПД) и чл. 11 от Регламент (ЕО) № 6/ 2002 г. на Съвета от 12.12.2001 г. относно промишления дизайн на Европейския съюз за признаване за установено по отношение на ответника факта на нарушението, представляващо нарушен нерегистриран дизайн на Общността на ищеца, да използва релевантните обекти, да разрешава използването им, да внася продукти, които съдържат или върху които са приложени съответните нерегистрирани промишлени дизайни на Общността, без разрешението на „Лего“ А/С внос на следните стоки, означени с или съдържащи обекти на правата на нерегистрирани промишлени дизайни на Общността на „Лего“ А/С, а именно : кутии на конструктори с код на производителя № 70669, № 21152, № 21148, № 70680, № 76117, № 76134, № 76116, № 70670, № 21151, № 76114, № 21149, № 70667, № 70665, №
70668, № 21150, № 76115, № 76113, № 76133, декларирани за режим допускане за свободно обръщение с митническа декларация № 19BG002002010399R6, с получател ответника и задържани с разписка за задържане № 01411342/27.06.2019 г. в Териториална дирекция Северна Морска ; за осъждане на ответника да преустанови извършване на нарушения на 1 правата на ищеца върху притежаваните от него права на нерегистрирани промишлени дизайни, без съгласието на „Лего“ А/С внос на игри, играчки и опаковки за игри с или съдържащи обекти на горепосочените права на нерегистрирани промишлени дизайни; за постановяване на изземване и унищожаване на процесните кутии, съдържащи комплекти играчки-конструктори от пластмаса в разглобен вид, описани по- горе; за постановяване тези продукти да бъдат предадени на ищеца; за разгласяване за сметка на ответника на диспозитива на решението на съда по този спор в два всекидневника и в часови пояс на телевизионно организация с национално покритие ; за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за разходите му за съхранение на тези продукти в размер на: 175 лева за първите 10 календарни дни от задържане на стоката, 350 лева за вторите календарни дни от задържане на стоката, 367.50 лева за календарните дни, следващи 20-тия календарен ден от задържането, обезщетение в размер на 6 000 лева за разходите за унищожаване на тези продукти, при условие на евентуалност в размер, определен от съда ; да бъде присъдено на ищеца обезщетение за претърпените имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, а именно неполучено лицензионно възнаграждение за използване на описаните обекти в размер на 23 328 лева, а при условие на евентуалност в размер, определен от съда.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Лего“ А/С - гр. Билунд, Кралство Дания, чрез пълномощниците адвокати К. Ч. и С. С., в която се твърди, че е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
От събраните по делото писмени и устни доказателства категорично се установило, че дизайните върху кутиите на продуктите LEGO със съответните серийни номера, посочени в исковата молба, са станали общодостъпни чрез използването им в търговията, публикуването им в рекламни каталози и в интернет, но в нарушение на съдопроизводствените правила в мотивите съдът единствено посочил тези доказателства, но изобщо не ги анализирал, нито обсъдил доводите на ищеца, че в своята съвкупност и при липсата на твърдения и доказателства за по-ранни такива дизайни, те установяват неоспоримо факта на оповестяване на процесните нерегистрирани дизайни още през втората половина на 2018 г. и началото на 2019 г. Вместо това съдът се фокусирал единствено върху въпроса дали ищецът е доказал кой е автор на тази дизайни и в резултат на погрешен анализ, достигнал до неправилния извод за липса на активна материална легитимация.
Погрешно съдът приел, че въпросите за авторството на физическите лица - служители на „Лего Систем“ А/С и процесът на създаване и разработване на процесиите дизайни са правнорелевантни за спора и следва да бъдат доказани, като не съобразил факта, че те активно се използват в търговската дейност на ЛЕГО чрез възпроизвеждането им върху кутиите на посочените в исковата молба продукти, чрез разпространението на тези продукти в търговската мрежа под марките на ЛЕГО и посредством рекламирането им в интернет.
В доклада по делото съдът не указал, че в тежест на ищеца е да установи авторството на конкретните дизайни, правата върху които работодателят е придобил по закон и след това е 2 прехвърлил с договор на ищеца. Именно в резултат на това нарушение на съдопроизводствените правила ищецът не представил доказателства относно творческия процес по разработването на дизайните от конкретните автори.
Неправилен бил извода, че ищецът не е станал титуляр на правата върху процесните нерегистрирани дизайни като съдът приел, че клаузите на лицензионното споразумение не можели да се тълкуват еднозначно и въз основа на тях не можело да се заключи, че ищецът е получил правата на интелектуална собственост по отношение на продуктите, разработвани от „Лего Систем“ А/С.
Неправилен бил извода, че регистрираните дизайни на Общността са противопоставими на исковете за нарушение. Погрешно съдът приел, че при регистрацията им ответникът е извършил проверка дали те отговарят на изискванията за новост и оригиналност възползвайки се от леката и бърза процедура по регистрация на дизайн и поради значително по-бавното и скъпо производство за обявяване на дизайн за недействителен той регистрирал общо 143 броя дизайни на Общността - всички за кутии на конструктори или мини фигурки от конструктори, които копирали по-ранните дизайни, собственост на ищеца.
Необосновано съдът заключил, че СЕСИС е извършил проверка за новост и оригиналност на процесните дизайни на ответника, тъй като такава проверка била недължима и не се извършвала по закон и тъкмо от тази процедурна възможност се възползвал ответникът, като копирал по-ранните нерегистрирани дизайни на ЛЕГО и ги регистрирал на свое име.
В явно противоречие с тълкуването в практиката на Съда на ЕС бил извода, че по-късните регистрирани дизайни на ответника са противопоставими на по-ранните права върху нерегистриран дизайн на ищеца и че друго не можело да се приеме, защото българският съд не разполагал с право да извърши косвен съдебен контрол върху решения за регистрация на дизайн на Общността.
Молбата е решението да бъде отменено, като бъде постановено друго решение, с което исковите претенции да бъдат уважени.
Ответникът въззивната жалба „МАР 2000“ ООД - гр. София, чрез пълномощниците адвокати И. Й. и М. Й., в писмения отговор я оспорва като неоснователна.
Противно на твърденията, въззивникът не доказал активната си легитимация - не били представени доказателства, които да установяват връзка между сочените за автори лица по трудовите договори и „Лего Систем“ А/С, както и кой автор кой дизайн или елемент от дизайн е създал и че промишлените дизайни са били създадени в рамките и по време на действие на трудовия им договор. Не се доказало и че трудовите договори са действащи, както и че правата върху този промишлен дизайн са били прехвърлени на ищеца с лицензионното споразумение от 1.01.2007 г. и дали то е действащо и валидно към момента на завеждането на исковете. Анексът от 23.01.2020 г. към лицензионно споразумение бил очевидно манипулативно съставен за да обслужи ищеца в съдебния процес, и всъщност представлявал декларация, а не допълване или изменение на текст към договор.
3
Невярно било твърдението, че в трудовите договори има еднотипни клаузи, предвиждащи че дизайни и търговски марки стават и остават собственост на работодателя „Лего систем“ А/С.
Несъстоятелно било твърдението, че съдът не указал изрично, че ищецът носи доказателствената тежест да установи, че нерегистрирания промишлен дизайн на процесните артикули отговаря на изискванията на Регламента. От всички процесуални действия на ищеца било ясно, че е възприел указаната му доказателствена тежест, но той провел неуспешно, непълно и недостатъчно доказване на фактите, от които би могъл да черпи права и благоприятни последици.
Обратно на доводите на жалбоподателя съдът правилно тълкувал и приложил разпоредбите на Регламента относно противопоставимостта на регистрираните в полза на ответника промишлени дизайни. С факта на регистрацията в полза на лицето възниквало правото да се счита за негов носител, затова и българският съд следвало да зачете противопоставимостта на регистрираните промишлени дизайни на ответника. Дори презумцията да била оборима, ищецът не успял да докаже, че притежава безспорни права на по-ранно изключително право.
В тази връзка неотносими за спора били цитираните решения относно търговска марка, тъй като не се отнасяли за промишлен дизайн.
Молбата към съда е да потвърди решението.
По образуваното въззивно производство по т.д. № 854/ 2021 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, девети състав е постановено решение № 539 от 20.07.2022 г., с което решението на първоинстанционния съд е потвърдено.
С решение № 255 от 22.08.2025 г. по т.д. № 159/ 2023 г. на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение решението на въззивния съд е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.
В новообразуваното въззивно производство Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.
В исковата молба ищецът „Лего“ А/С - гр. Билунд, Кралство Дания твърдял, че е дружество в състава на корпоративната група LEGO, която разработва, произвежда и търгува с играчките LEGO. С уведомление с рег. № 32-189712 от 28.06.2019 г. на началника на отдел „Митническо разузнаване и разследване Северна Морска“ при Агенция „Митници“ било уведомено по реда на Регламент (ЕС) 608/2013, че с разписка за задържане № 01411342/ 27.06.2019 г. в Митница Варна са задържани стоки, за които се предполага, че нарушават права на интелектуална собственост, притежавани от дружествата LEGO - 10 548 броя комплекти играчки - конструктори от пластмаса в разглобен вид, съдържащи фигуративно изображение и/или словно наименование, наподобяващо герои от LEGO, пристигнали с контейнер в Пристанище Варна с получател „MAP 2000“, изпратени от товарно пристанище Шанту, Китай. При прегледа на стоката се установило, че с вноса й се нарушават права на интелектуална и индустриална собственост на дружествата LEGO, затова дал съгласие за 4 унищожаването й.
С писмо с рег.№ 32-195322/ 4.07.2019 г. бил уведомен, че на 4.07.2019 г. в отдел „Митническо разузнаване и разследване Северна Морска“ е постъпило възражение от получателя на задържаната стока „MAP 2000“ ООД срещу унищожаването й. В установения в Регламент (ЕС) 608/2013 срок ищецът предявил исковата молба.
„MAP 2000“ ООД внесло общо 20 вида стоки, съответни на по-ранни LEGO-конструктори, както следва : 1) Конструктор №1, внесен в България на 24.06.2019 г., чиято кутия, изобразената на нея картина и всеки елемент от съдържанието й имали сходство с по ранния LEGO - конструктор № L1, серия № 706691, станал общодостъпен в рамките на Общността на 31.08.2018 г. и на 18.01.2019 г. в България. Ищецът притежавал правата на нерегистрирани промишлени дизайни на Общността върху обектите L1 най - късно от 31.08.2018 г. Ответникът основавал възражението си срещу унищожаването на конструктор №1 на правата си върху промишлен дизайн на Общността № 006373684-0038, заявен за регистрация на 8.04.2019 и регистриран на 18.04.2019 г. ; 2) Конструктор № 2, внесен в България на 24.06.2019 г., чиято кутия, изобразената на нея картина и всеки елемент от съдържанието й имали сходство с по - ранния LEGO - конструктор № L2, серия № 211521, станал общодостъпен в рамките на Общността на 30.10.2018 г. и на 18.01.2019 г. в България.