Определение № 235 от 19.04.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 235 гр. Велико Търново, 18.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500173 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.122 ГПК.

С Определение № 426/ 04.04.2024 г. по гр.д. № 297/ 2024 г. по описа на ВТОС е повдигнат спор за подсъдност между ОС – Велико Търново и РС – Велико Търново относно компетентния по правилата на родовата подсъдност съд да разгледа и да се произнесе по исковата молба на Г. М. С. против „Банка ДСК“ ЕАД. ВТОС е изложил съображения, че съдът е сезиран с два отделни иска – за недължимост поради погасяване по давност на главница по договор за банков кредит и за недължимост на акцесорното вземане по същия договор за лихва за забава и с оглед цената на всеки един от исковете под 25 000 лв. не е компетентен да се произнесе по предявената претенция и ВТРС неправилно му е изпратил делото.

За да прекрати образуваното пред ВТРС гр.д. № 892/2024 г. и да изпрати същото на ОС, РС е приел, че цената на предявения иск с правно основание чл.439 ГПК се формира от сбора на отделните компоненти, включени в отричаното от ищцата вземане – предмет на изпълнението, за което е бил издаден изп. лист, и възлиза общо 47 559.09 лв., поради което същият е родово подсъден на окръжен съд съгласно чл.104 т.4 ГПК.

ВТАС споделя становището на ОС, че в случая ищецът е предявил два отделни иска, всеки от които е с цена под 25 000 лв., при което по аргумент от чл.104 т.4 родово компетентен да разгледа спора е районен съд. Заявената от ищцата с исковата й молба претенция е да се приеме, че поради изтекла погасителна давност в полза на Банката – взискател по изп. производство не съществува право на принудително изпълнение за 1 събиране на две отделни вземания – за главница и за лихва, независимо че и двете произтичат от едно и също договорно правоотношение и формират общата сума – предмет на принудителното изпълнение. Съгласно чл.69, ал.1, т.1 ГПК цената на иск за парични вземания е търсената сума на конкретното вземане, а не сборът от всички парични вземания, претендирани с една искова молба.

По изложените съображения повдигнатата от ВТОС препирня за подсъдност между него и ВТРС следва да бъде разрешена като се приеме, че компетентен да разгледа предявените от Г. М. С. против „Банка ДСК“ ЕАД искове с правно основание чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.439 ГПК, по които е образувано гр.д. № 297/ 2024 г. по описа на ВТОС, е ВТРС. Делото следва да бъде изпратено на този съд.

Водим от горното, Великотърновският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

РАЗРЕШАВА спор за подсъдност между ОС – Велико Търново и РС – Велико Търново, повдигнат от ВТОС с Определение № 426/ 04.04.2024 г. по гр.д. № 297/ 2024 г. по описа на съда, относно компетентния да разгледа предявените от Г. М. С. против „Банка ДСК“ ЕАД искове с правно основание чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.439 ГПК, като ПОСТАНОВЯВА, че по аргумент от чл.104, т.4 ГПК компетентен да разгледа иска е РС – Велико Търново.

Делото да се изпрати по компетентност на ВТРС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2