Решение № 180 от 23.02.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Варна, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. С. мл.с. Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно гражданско дело № 20233100502526 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от П. Х. М. и Д. Д.

Г., чрез адв. Х., срещу Решение №1639/15.05.2023 г., поправено с Решение №3055/16.09.2023 г., постановени по гр. д. №6764/2022 г. по описа на РС Варна, с което са уважени искове с правно основание чл. 75 ЗС за осъждане на жалбоподателите да предадат на Д. С. М. и Й. Г. М. отнетото владение върху реална част от поземлен имот с идентификатор №*** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, с последно изменение, засягащо поземления имот от 26.04.2022 г., находящ се в гр. Варна, р-н Аспарухово, с. о. „Зеленика“, която реална част е с площ от 89 кв. м., с граници: ПИ с ид. ***, пътека и останалата част от ПИ с ид. ***, обозначена с оранжев щрих на комбинирана скица №1а, приложена на л. 87 от делото, приподписана от съда, представляваща неразделна част от решението.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение.

Жалбоподателите П. Х. М. и Д. Д. Г. поддържат, че въззиваемите не били упражнявали владение върху реалната част. А дори в някакъв момент да я били владели, то фактическата им власт била нарушена много преди твърдяното отнемане на 17.03.2022 г. Въззиваемите не доказали, че са владели имота в продължение на шест месеца преди отнемането. Излагат, че трасирали имота си през 2021 г., когато реалната част била запусната, обрасла и неоградена, като поставили дървени колчета, които били там и към момента.

Сочат, че показанията на свид. Р. и Д.П. били недостоверни, защото, ако през 1

2005 г. въззиваемите са завладели реалната част, границата, заснета по плана от 2008 г. би била друга. Показанията на свид. Д.П. били заинтересовани, а тези на свид. Р. почивали на редки посещения. Посочват, че въззиваемите са навлезли в техния имот и дори да са упражнявали спорадично фактическа власт върху реалната част, тази власт не била защитимо фактическо състояние. По изложените съображения отправят искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемите Д. С.

М. и Й. Г. М., чрез адв. С., с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Поддържат, че упражняваното от тях владение върху спорната реална част нямало случаен характер, а фактическата власт била упражнявана непрекъснато и по начин, изключващ тази на други лица. Считат, че всяко владение е защитимо, независимо дали е правомерно и дали би могло да доведе до придобиване на право на собственост. Отправят искане за потвърждаване на обжалваното решение. Претендират разноски.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството пред РС – Варна е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д. С. М., ЕГН **********, и Й. Г. М., ЕГН **********, чрез адв. С., с която е предявен иск с правно основание чл. 75 ЗС срещу П. Х.

М., ЕГН **********, и Д. Д. Г., ЕГН **********, за осъждане на П. Х. М. и Д.

Д. Г. да възстановяват на Д. С. М. и Й. Г. М. владението върху реална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, с последно изменение, засягащо поземления имот от 26.04.2022 г., находящ се в гр. Варна, р-н Аспарухово, с. о. „Зеленика“, която реална част е с площ от 89 кв. м., с граници: ПИ с ид. ***, пътека и останалата част от ПИ с ид.

***, обозначена върху приложени към ИМ с жълт цвят на скица от КК и комбинирана скица, и да им предадат владението върху описаната реална част.

В исковата молба ищците Д. С. М. и Й. Г. М. излагат, че на 17.03.2022 г. действали по поръчение на П. Х. М. и Д. Д. Г. лица нарушили владението им върху гореописаната реална част от ПИ с ид. *** с площ от 89 кв. м, което упражнявали непрекъснато и необезпокоявано от 11.07.2000 г.

Владението си установили от този момент, когато продавачът Р.Ив.К. предала на купувача Д. М., тогава в брак с Й. М., закупеното от него с договор за покупко-продажба от същата дата място от 750 кв. м в гр. Варна, м-ст „Зеленика“, който в трайно установените си граници бил с площ от 889 кв. м.

Нарушението се изразявало в навлизане с около 10 м в южната част, събаряне с техника на оградата в тази част, която била с бетонни колове и мрежа над тях и била ремонтирана през 2005 г., и намиращата се там стопанска постройка с площ от около 20 кв. м, изградена през 2005 г., и изнасяне на остатъците от тях. Отнелите владението поставили нова ограда с мрежа и метални колове, отстояща на около 10 м северно от предишната. М.и били собственици на ПИ с ид. ***, а М. и Г. закупили на 20.10.2020 г.

ПИ с ид. *** (преди ПИ с ид. ***).

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците П. Х. М. и Д.

Д. Г., чрез адв. Ж., с който оспорват предявените искове като неоснователни.

Оспорват твърдението имотът на ищците да е бил с трайно установени граници, материализирани с огради, в които площта му била 889 кв. м.

2

Оспорват наличието на такива огради. Оспорват твърдяното нарушение. Не оспорват, че на 20.10.2020 г. са купили ПИ с ид. ***, като сочат, че още на тази дата владението върху същия им е предадено от продавача.

Поддържат, че в имота е имало останки от ограда, но не и такава, която да препятства навлизането в спорната реална част. Оспорват твърдението, че ищците са владели реалната част непрекъснато повече от 6 месеца от твърдяното нарушение назад. Считат, че ограда, за която се твърди, че са премахнали, не била поставена от ищците, затова те не са демонстрирали свое владение. Поддържат, че владеят реалната част от имота си от момента на придобиването му. Сочат, че са предприели действия по премахване на останките от ограда и са поставили ограда, разположена по регулационната граница между двата имота.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки становището на страните, в предметните предели на жалбата, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и се установява от приобщения по делото НА №129, том ІІ, рег. №3411, дело №326/11.07.2000 г., че на 11.07.2020 г., Д.

С. М., по време на брака си с Й. Г. М., e купил място с площ от 750 кв. м, находящо се в землището на гр. Варна, м. „Зеленика“, при граници: шосе, дере, залесено, Д. Драгулев, ведно с построената в същото място масивна постройка със застроена площ от 43 кв. м.

Безспорно е, а и е видно от представения по делото НА №8, том VI, рег.

№10459, дело №895/20.10.2020 г., че П. Х. М. и Д. Д. Г. са купили ПИ с ид.

*** по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, кв. Галата, с площ от 1295 кв. м.

По делото е приобщено Постановление за прекратяване на наказателното производство от 28.10.2022 г. на прокурор при РП – Варна, с което е прекратено наказателното производство по ДП №153/2022 г. по описа на Четвърто РУ на ОД на МВР – Варна, пр. пр. №4038/2022 г. по описа на РП – Варна, образувано за това, че на 17.03.2022 г. в гр. Варна, м-ст „Зеленика“, противозаконно са унищожени чужди движими вещи – 27 м телена оградна мрежа, 12 бр. бетонни колове, метална врата, около 360-380 бр. керемиди втора употреба, около 30 бр. бетонни блокчета, 2 топа плетена поцинкована мрежа, 2 бр. бетонни тръби Ф115, 2 бр. гофрирани дренажни тръби, алуминиеви профили, стари медни кабели, 2 бр. метални варела по 200 л и др., собственост на Д.П. П., както и 200 бр. цигли, 100 бр. керамични плочки, бъчва с вместимост 150 л и 4 бр. овощни дръвчета, собственост на Д. С. М..

Към доказателствената съвкупност са приобщени и други писмени доказателства, които са неотносими към предмета на доказване.

По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на водени от ищците свидетели.

От свидетелските показания на Р.И. Р., се установява, че през 2005 г. бил поканен в имота на М. в м-ст „Зеленика“ във връзка с ремонт на основната сграда и гаража, находящи се там. Имотът бил ограден отвсякъде с трайни стабилни огради. Оградата към пътя и дерето била отчасти с бетонни блокчета и метални ажурни елементи, а останалата част била с циментови колове и мрежа и така продължавала околовръст, към съседа и към пътя. В южната част на имота имало стопанска постройка, която според свидетеля 3 била разположена на границата. Преустройството на основната сграда продължило повече от 2 месеца. В началото на м. май 2022 г. бил поканен да огледа за ремонт на верандата, която била пристройка към основната сграда.

Тогава забелязал, че спомагателната постройка в дъното на парцела била премахната, а стоманобетонен стълб, който бил в южния край на парцела на М.и, на самата граница, успоредно на дерето, бил зад новопоставена ограда, която за разлика от старата от стоманобетонни колове с мрежа, била с метални колчета, мрежа и зебло и била изместена между 8-10 м в парцела на М.и. Между 2005 г. и пролетта на м. май 2022 г. е посещавал имота поне 2-3 пъти.

От свидетелските показания на Д.П. П., който към момента на депозирането им е в гражданско производство с ответниците, се установява, М. купил съседния нему имот, от южната страна, преди около 15 г., който тогава имал огради от всички страни. Към пътя оградата била от блокчета, а останалата част – от мрежа с бетонни колчета. Била добре поддържана. М. живеел там постоянно. Оградата на М.и била в една линия с неговата и съществувала още от времето на стария собственик И.К.. В източната част на имота на М., до оградата, била разположена постройка от тръбно скеле, покрита с гофрирана ламарина и нещо като битумни настилки. На 17.03.2022 г. М. му се обадил, че оградата на свидетеля и оградата на М. ги разрушават с багер. Свидетелят веднага тръгнал към мястото, като по пътя потърсил полицейско съдействие. Когато пристигнал видял, че неговата ограда и тази на М. вече били съборени от багер, а двама или трима работници набивали метални колчета и слагали телена ограда на около 10-тина метра, навътре от старите огради. Стопанската постройка на М. била съборена и от нея имало купчина със събрани материали. М. бил в двора пред къщата. Към момента новата ограда продължавала да съществува.

По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на водени от ответниците свидетели.

От свидетелските показания на И.Й.П. се установява, че имотът на М. в момента бил разчистен и ограден откъм пътя, където имало дере. Преди разчистване на терена имало видимост на оградата само откъм пътя. Целият имот на М. бил обрасъл с дървета и храсти. Имало стълб в южната част на имота на М.. Към имота на М. имало масивна ограда откъм пътя, която свършвала до края. В имота на М. имало нещо дървено – постройка или нещо паднало, полусъборено. На края на масивната ограда имало гараж.

От свидетелските показания на П. Ив. П. се установява, че имотът на М., преди той да го купи, от 4 години бил изоставен парцел, приличащ на гора.

Ограда се виждала само откъм пътя. Хаврата била в съседство до гараж, на границата между имота на М. и имота на М.. Нямало ограда между двата имота.

От приетото по делото заключение по съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице Ш.Х., което съдът кредитира като обективно и компетентно, се установява, че за имот с ид. *** по КК е изготвен и влязъл в сила ПУП-ПРЗ със Заповед №Г-274/04.10.2021 г. на зам. кмета на Община Варна, като с ПУП се обособяват два самостоятелни УПИ с №№XI181 XXI-181 в кв. 6 по плана на с. о. Зеленика, които са отразени в действащата КК с ид. *** и ***. Към 01.03. и

02.03.2023 г., когато е извършен оглед от вещото лице, няма съществуваща стара/предходна граница, т. .е. с граници на имот №180 по КП от 1979 г., 4 преди попълването на плана към 1994 г. Границата на имоти №180 и №4307 е материализирана с телена мрежа, закрепена на метални колове, по извършено трасиране. На място има отложени и обозначение с дървени колове гранични точки между имоти с №№ 180 и 4307. В имот с №181 по КП от 1979 г. и по КК (преди отразяването на два имота след ПУП) няма отразени сгради, като такива не са установени и при извършения оглед. В имот с №180 съществуват две постройки - с ид. *** със застроена площ от 48 кв. м и с ид.