Определение № 353 от 10.08.2026, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 353 гр. Смолян, 10.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зоя Ст. Шопова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Ивайло Ст. Стефанов Въззивно гражданско дело № 20265400500297 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.

Образувано е по повод на постъпила въззивна жалба с вх. № 2205/08.072026 г. от В. К., чрез процесуален представител адв. Р. С., АК – П. срещу Решение № 93/09.06.2026 г., постановено по гр.д. № 20255430100430 по описа на Районен съд – Мадан в частта, с която е уважен предявеният от В. К. ревандикационен иск по чл. 108 ЗС спрямо жалбоподателя, в частта, с която е отхвърлено възражението за придобиване на имота по давностно владение и присъединяване на владение по чл. 82 ЗС, както и в частта, с която е отхвърлено възражението по чл. 72 ЗС за извършени подобрения и право на задържане. Решението се определя като неправилно, необосновано, постановено в противоречие със събраните доказателства и при неправилно приложение на материалния закон, като съдът е бил предубеден и въобще не бил обсъдил, не събирал/ не допуснал разпита на посочен свидетел, не допуснал възражение по чл.30 от ЗН/ и не оценил приетата СОЕ.

Служебният контрол на въззивния съд по чл. 267, ал. 1 ГПК е гаранция, че въззивното производство няма да се развие въз основа на недопустима жалба. Поради това, дори първата инстанция да не е върнала въззивната жалба при просрочие, въззивният съд е длъжен служебно да констатира такова и да върне жалбата, без да пристъпва към разглеждането по същество. В

Определение № 2288/30.04.2026 г. по ч. гр. д. № 1432/2026 г., IV г. о. на ВКС, изрично се приема, че въззивният съд извършва самостоятелна проверка по чл. 267 ГПК и при констатирана просроченост е длъжен да върне въззивната жалба. Проверката за допустимостта и редовността на въззивната жалба първоначално се извършва от първоинстанционния съд. Тази проверка обхваща както наличието на процесуалните предпоставки за допустимост, така и съответствието на жалбата с изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

1

Преценката на първоинстанционния съд обаче не обвързва въззивния на който законът възлага самостоятелно задължение по чл. 267 ГПК да извърши служебна проверка за допустимостта и редовността на въззивната жалба. Тази проверка не е формална, а представлява самостоятелна процесуална дейност, насочена към установяване наличието на всички предпоставки за възникване и развитие на въззивното производство. Ако при извършване на тази проверка, въззивният съд установи, че жалбата е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, той е длъжен да приложи последиците, които законът свързва с просрочието, независимо че първоинстанционният съд е администрирал жалбата и му е изпратил делото. В този случай въззивният съд следва да върне въззивната жалба като просрочена и да не разглежда спора по същество.

По делото въззивникът В. К. се представлява от двама надлежно упълномощени процесуални представители – адв. О. А., упълномощен с пълномощно от 05.09.2025 г., /л.76 от първоинстанционното дело/ и адв. Р. С., упълномощен с пълномощно от 22.09.2025 г., /л. 102 от първоинстанционното дело/. Не се установява някое от споменатите пълномощни да е било оттеглено или представителната власт на някой от двамата адвокати да е била прекратена. Видно от Протокол от с.з. от 14.04.2026 г. на РС Мадан, и двамата пълномощници са се явили в последното проведено открито съдебно заседание. В един от писмените отговори по делото, подписан от адв. О. А., изрично е посочен съдебен адрес за връчване на съдебни книжа – гр. В., бул.

„Я. С.“ № *, вх. *, ап. *.

След постановяване на Решение № 93/09.06.2026 г., съдът е изпратил препис от решението до жалбоподателката чрез процесуалния представител адв. О. А. със съобщение № 202654302514/10.06.2026 г. на посочения съдебен адрес. От отбелязването върху съобщението е видно, че преписът е получен лично от адв. А. на 16.06.2026 г., удостоверено с положения от него подпис.

Така, двуседмичният срок за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК е започнал да тече на 17.06.2026 г. и е изтекъл на 30.06.2026 г., включително.

Със съобщение № 202654302515/10.06.2026 г. съдът е изпратил препис от решението и на втория процесуален представител – адв. Р. С.. Въззивна жалба с вх. № 2205 е постъпила в Районен съд – Мадан на 07.07.2026 г. чрез ЕПЕП, подписана с КЕП от адв. Р. С. в 21:19 часа. Установява се, че същата е подадена след изтичане на преклузивния срок за обжалване.

Както вече се посочи, последващото връчване не поставя начало на нов срок за обжалване. При наличие на няколко действащи процесуални представители е достатъчно съдебният акт да бъде редовно връчен на един от тях, като именно от този момент започва да тече срокът за неговото обжалване. Следващо по ред връчване на същия акт на друг пълномощник има единствено уведомителен характер и не може да доведе до възникване на нов преклузивен срок.

Съгласно чл. 39 ГПК, когато страната се представлява от адвокат, 2 връчването на съдебните книжа на процесуалния представител се приравнява на лично връчване на страната и поражда всички предвидени в закона процесуални последици. Процесуалният представител получава съдебните книжа в качеството си на представител, поради което узнаването от него за постановения съдебен акт се счита за узнаване от представляваната страна.

Ето защо обстоятелството, че въззивната жалба е подадена чрез адв. Р. С. след връчването на препис от решението на него е правно ирелевантно.

Определящо значение има първото редовно връчване на съдебния акт на процесуален представител на страната – в случая извършено на 16.06.2026 г. чрез адв. О. А., от който момент е започнал да тече срокът по чл. 259, ал. 1 ГПК. Следващо връчване на втория пълномощник не изменя началния момент на този срок и не може да го удължи или да постави новото му начало.

Така, въпреки че въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.

262, ал. 1 във вр. с чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК, и е редовна, то същата е подадена извън двуседмичния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК на 07.07.2026 г., а от приложената Разписка на съобщение е видно, че същото е получено на 16.06.2026 г., лично от адв. О. А., поради което е недопустима.

Предвид изложеното, Окръжен съд Смолян

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА, на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 267, ал. 1 ГПК, въззивната жалба на В. Д. К. срещу Решение № 93/09.06.2026 г., постановено по гр. д. № 430/2025 г. по описа на Районен съд – Мадан, като подадена след изтичане на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 297/2026 г. по описа на Окръжен съд – Смолян, поради недопустимост на въззивното производство.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3