Решение № 1366 от 14.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1366 гр. София, 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Ралица Димитрова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20221000500417 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 265953 от 1 октомври 2021г. по гр. д. № 9 135/2020г., поправено с решение № 266632/19.112021г., Софийски градски съд, ГО, 2 състав е осъдил „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК121718407, да заплати на Ю. Г. К., ЕГН ********** : - 21 100,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 24.06.2017г., на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ), връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, плюс законната лихва от 28.08.2020г. до окончателното изплащане;- 1 030,06 лева разноски по делото на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК разноски по делото;2. на адвокат В. О. – 1 003,59 лева адвокатско възнаграждение с ДДС на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК; отхвърлил исковете за разликата над 21 100,00 лева до предявения размер от 50 000,00 лева; и иска на Ю. К. изцяло; осъдил ищците, Ю. К., ЕГН **********, действащ чрез законния му представител - баща му Ц. Е. К., да заплатят на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД сумата 1 795, 06 лева - разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Решението е постановено при участието на А. В. Т. като трето лице помагач на ответника.

1

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на ищците Ю. Г. К. и Ю. Ц. К., представляван от законния си представител Ц.

К., срещу решението по гр. д. № 9135/2020г. на СГС, ГО, 2 състав в отхвърлителните му части. С доводи, концентрирани върху нарушение на чл.

52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, искат отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на исковете им в предявените размери.

Насрещната страна „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД също е подало въззивна жалба срещу първоинстанционното решение по посоченото гражданско дело, но в осъдителната му за ищцата част. С доводи за нарушение на чл. 51, ал. 1, чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и за процесуални нарушения при анализа на събраните доказателства и при разглеждане на защитните му средства, иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска до размера от 21 100 лв.

Всяка от страните е оспорила жалбата на противната страна.

За да постанови решението си по исковете за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, първоинстанционният съд е приел, че в полза на ищцата е възникнало вземане по чл. 432, ал. 1 КЗ в размер на 26 600 лв., така както е редуцирано с 5 % съпричиняване поради неизползване на предпазен колан, вследствие на което е получила травмата на опорно – двигателния апарат, като й е присъдено 21 100 лв. обезщетение поради приетото частично плащане от ответника в размер на 5 500 лв.; а в полза на ищеца е възникнало вземане в размер на 3 000 лв., и тъй като му е платена сума в такъв размер, без като дете да е съпричинил вредоносния резултат, искът му е отхвърлен изцяло.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо в обжалваните части, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото и за правилно в обжалваните части.

Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, 2 плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на настъпването на застрахователното събитие, при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо.

В случая, с оглед оплакванията във въззивните жалби, очертаващи спорния предмет, спорните въпроси във въззивното производство са по приложението на чл. 51, ал. 1, чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД.Жалбоподателите – ищци оспорват размера на определените им обезщетения, предназначени да възмездят болките и страданията им, като занижени с доводи, че съдът не е взел предвид интензитета, продължителността и характера на претърпените болки и страдания с оглед всички претърпени травматични увреждания и икономическите условия в страната, в частност застрахователните лимити.

Жалбоподателката оспорва и приетото от съда, че ответникът е доказал при условията на пълно доказване, че е съпричинила вредоносния резултат поради установеното от заключението на СМЕ, че уврежданията в шията й биха се получили и при правилно поставен колан. Жалбоподателят – ответник от своя страна оспорва размера на определеното обезщетение на ищцата, като поддържа, преповтарайки възраженията си от защитата срещу иска, че съдът не е взел предвид, че травмата в шийната област е настъпила на фона на дегенеративни изменения, установени от 2012г., способствали за подълъг възстановителен период, като не е съобразил, че периодът на възстановяване и интензивни болки само от травматичните увреди по тялото и в шийната област – контузия на шията и оток на прешлени - е кратък – около 20 дни, за които е бил разрешен и отпуск по болест, като за последните травми не е било назначено и лечение, изразяващо се в носене на шийна яка.

Така застрахователят е обобщил, че платеното от него, при отчитане на 3 значително съпричиняване поради неизползване на предпазен колан – с оглед настъпване на вредите при удар в тялото на внучето, което ищцата е държала, когато е получила и разгъване на шията, - че платеното от него в размер на 5 500 лв. покрива действително претърпените вреди и болки.

Не е спорно на настоящия етап от производството, че процесното ПТП от 24.06.2017г., посочено като вредоносно събитие, е настъпило в гр.София, около 19:30 ч., при управлението на лек автомобил „Ситроен Ц 5“ с рег. № *** по ул. „Беловодски път“ от Златните мостове към бул. „България“ от Е. К., като ищците – съпруга, съответно внук на водача, са били пътници на задната дясна седалка в автомобила, като съгласно заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза ищцата е била без поставен обезопасителен колан, а детето на 8 месечна възраст не е било поставено в столче. С оглед спорния предмет на въззивното производство, въззивният съд изхожда от положението, прието от първоинстанционния съд, че ПТП е причинено противоправно и виновно и от посочения застрахован при ответника водач К., навлязъл в кръстовището, където е станало ПТП, без предимство с 67 км/ч (чл. 48 ЗДвП), а другият водач на автомобил „Рено Лагуна“ с рег. № ***, участник в ПТП, - третото лице помагач на ответника А. Т., е съизвършител на непозволеното увреждане, предприел навлизане в кръговото движение по лявото разклонение вместо по дясното, спрямо когото досъдебното производство за управление на МПС след употреба на наркотични вещества е било прекратено. Не се спори и, че ответникът е платил на ищците преди образуване на делото сумата 5 500 лв., съответно 3 000 лв. като обезщетения за вреди от процесното ПТП, - частично плащане, прието от ищците, съобразено от първоинстанционния съд.

В резултат от процесното ПТП, съгласно заключенията на СМЕ – комплексна с участието на съдебен медик и основно, изготвено от неврохирург, изслушани по делото, ищцата е получила травма на шийния отдел на гръбначния стълб, състояща се от: множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел; - травматичен едем в костния мозък на телата на четвърти, шести и седми шийни прешлени без промяна във формата на телата и фрагменти от тях; травма на опорнодвигателния апарат, състояща се от травматично кръвонасядане в дясна подключична област с площ 2,5/2 см, в лява подключична област с площ 2/2 см; травматично кръвонасядане по горна повърхност на дланта на лявата ръка 4

7/6 см с червеникаво охлузване на околната кожа с площ от 2,5/2 см; травматични кръвонасядания на лявото и дясното бедра. Тя не би получила травмата на опорно-двигателния апарат, ако е била с правилно поставен предпазен колан; дори и при правилно поставен колан, при рязко огъване на шията, уврежданията в тази област биха се получили, а при удар на главата в предмети/части в автомобила – в случая с оглед подключичните кръвонасядания при удар в тялото на бебето (изказано като предположение – така в. л. Ш. в открито заседание на 09.04.2021г. ), което е държала (така показанията на св. К., кореспондиращи на данните по делото) – увредите в шията не биха се получили, но при всички случаи експерът съдебен медик е уточнила, че шията е винаги подвижна и с колан и без колан. Ищецът Ю. К., съгласно заключението на комплексната СМЕ и заключението на СМЕ, изготвено от неврохирург, е получил вследствие на ПТП травматично кръвонасядане в лявата скулова област и горната част на лявата буза; травматични кръвонасядания в подмишничната ямка, предната повърхност на лявото рамо, по лакътния ръб и дланта, и по долния край на лявата предмишница и китката на лявата ръка, които не би получил, ако е пътувал в детско столче, при липса на данни за трайни негативни последици от травмите. Непосредствено след получаване на травмите от ПТП детето е било неспокойно през нощта, плачело, не давало да го докосват по синините, не искало да се отделя от майка си (показания на св. М. К. – майка на ищеца ).

Неврохирургът е уточнил, че възстановителният период при това изкълчване и навяхване в шийния отдел като при ищцата е индивидуален, като в конкретния случай той е продължен от установения при магнитнорезонансното изследване костомозъчен едем - изменение на тъканния оток в гъбестото вещество, който е маркер за прясна травма, в телата на 3 –те прешлена без промяна във формата на самите тела, при предписано носене на шийна яка за няколко месеца и прием на медикаменти (каквато ищцата е носила – така показанията на св. К., кореспондиращи на лекарското предписание), като обикновено възстановителният период е около 6 месеца, докато кръвонасяданията са отшумели за период от около 20 дни, като първите 15 – 20 дни пострадалата е търпяла интензивни болки. Вещото лице е уточнило още, че травмата в шийната област е протекла на фона на изразени дегенеративни промени с давност от 2012г., откогато е преглеждана и лекувана от увреждане на междупрешленните дискове, като травмата води до 5 ускоряване на дегенеративния хроничен процес, който се утежнява без да може да се овладее. Вещото лице е пояснило още, че въпреки че пострадалата е била диагностицирана с травматичен остеит на 27.06.2017г. при проведения ЯМР, в случая се касае за оток в гъбестото вещество на прешлените, които са останали цели (няма фрактури).

От допълнителното заключение на вещото лице неврохурирг, изготвило основното еднолично заключение на СМЕ, е установено още по делото, че при пострадалата от 2012г. е била поставена диагноза дискови протрузии (форма на дискова херния) на нива С 5 – С 6 и С 6 – С7, където основните движения на главата са навеждане напред и назад, с дегенеративна стеноза на гръбначно – мозъчния канал в шийния сегмент, а през 2017г., както е уточнило вещото лице, такива са установени и на нива С 4 - 5.