Решение № 106 от 16.11.2023, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Костинброд, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аксиния Б. Атанасова при участието на секретаря М. Г. Г. като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Административно наказателно дело № 20231850200014 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

„Е.Б.“ ЕИК : *******, със седалище и адрес на управление : гр. К., представлявано от Г.С.Й. – изпълнителен директор, чрез адв. А. – САК, със съдебен адрес : гр. С. е подал жалба до РС - гр. Костинброд, чрез административнонаказващия орган срещу наказателно постановление № 92 – 02 - 316 / 12.12.2022 г. издадено от Изпълнителния директор на „Агенцията по вписванията“, в която се сочат съображения на НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ И

НЕОБОСНОВАНОСТ НА АТАКУВАНОТО НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ. Жалбоподателят моли съдът да постанови решение, с което да отмени същото изцяло.

На съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят редовно призован, не се явява, не изпраща представител, но е депозирана молба вх. № 4778 / 13.10.2023 г. от адв. А. – САК, с която същият заявява, че поддържа жалбата, изразява становище по същество и представя препис от книгата на акционерите.

Административнонаказващият орган редовно призован на съдебно заседание пред настоящата инстанция се представлява от юрк. И. И., който 1 оспорва жалбата, поддържа отговора на жалбата, който е депозирал и моли съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка със събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа страна :

Видно е от приложения към делото акт за установяване на административно нарушение 92 – 02 - 316 / 10.11.2022 г., че на 14.09.2022 г. по партидата на „Е.Б.“ ЕИК : *******, със седалище и адрес на управление : гр. К., представлявано от Г.С.Й. – изпълнителен директор, в информационната система на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е постъпило Заявление № 20220914152843 от 14.09.2022 г. за вписване на следните обстоятелства : промяна в седалището и адреса на управление на дружеството, промяна на чл.

3.1 и чл. 3.2 от Устава на дружеството и приемане на ГФО. Заявление № 20220914152843 е вписано на 20.09.2022 г. с вписване 20220920164123.

След вписване на Заявление № 20220914152843 от 14.09.2022 г. за „Е.Б.“ ЕИК : ******* е възникнало задължение да заяви действителния собственик, съгласно изискванията на чл. 63 ал.5 от Закона за мерките срещу изпирането на пари / ЗМИП /.

На 31.10.2022 г. бил съставен Констативен протокол № 92 – 02 - 316, с който било установено, че до датата на съставянето на констативния протокол „Е.Б.“ ЕИК : ******* не заявило в ТРРЮЛНЦ в законния срок от вписването на новото обстоятелство, а именно – до 27.09.2022 г. действителният собственик на дружеството и по този начин жалбоподателят е нарушил л. 63 ал. 3 от ЗМИП, вр. с чл. 6 ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.

Въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение Директорът на „Агенцията по вписванията“ – гр. С. издава наказателно постановление № 92 – 02 – 316 / 12.12.2022 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 118 ал. 1 т. 2 от ЗМИП, във вр. с чл. 63 ал. 5 от ЗМИП и чл. 63 ал. 3 от ЗМИП, вр. с чл. 6 ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ е наложил на „Е.Б.“, ЕИК : *******, със седалище и адрес на управление : гр. К., представлявано от Г.С.Й. – изпълнителен директор административно наказание : „Имуществена санкция” в размер на 1 000.00 / хиляда / лева .

Изложената фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на 2 свидетелските показания на свидетелите Е. С. С. и Д. И. Г. - актосъставител, както и приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи от правна страна :

От приложените по делото доказателства е видно, че наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 05.01.2023 г., а жалбата е подадена до РС - гр. Костинброд , чрез административнонаказващият орган с вх. № 136 / 12.01.2023 г. Съдът приема, че жалбата е допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл. 59 от ЗАНН - 14 дневен срок за обжалване на връченото наказателно постановление.

От покзанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че поддържат така предявеният им АУАН и че в предвидения седемдневен срок дружеството не е заявило действителния си собственик. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите.

Съдът приема, че е спазена процедурата по съставянето на акт за установяване на административно нарушение № 92 – 02 – 316 / 10.11.2022 г. и наказателно постановление № 92 – 02 – 316 / 12.12.2022 г., същите отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл.42, респ. чл.57 ЗАНН, издадени са от надлежен орган и в рамките на неговите пълномощия, констатираното нарушение е изчерпателно описано, съответства на фактическите обстоятелства, подведено е под относимата норма на материалния закон.

Както в АУАН, така и в наказателното постановление, са посочени ясно датата и мястото на нарушението - 28.09.2022 г., гр.С.. Акт за установяване на административно нарушение № 92 – 02 - 316 / 10.11.2022 г. и наказателното постановление № 92 – 02 – 316 / 12.12.2022 г. са надлежно връчени на нарушителя, с оглед гарантиране на неговите права във всички фази на административнонаказателния процес.

По отношение на твърденията за нарушение на материалния закон съдът намира следното :

Съгласно чл.63, ал.5 ЗМИП учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са длъжни да заявят за вписване съгласно ал.1 действителните си собственици по § 2 от допълнителните разпоредби, ако 3 същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им. Когато като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни образувания, задължението по предходното изречение възниква: 1/Ако действителните собственици по § 2 от допълнителните разпоредби не са вписани в регистрите по ал. 1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на участващите във веригата на собственост юридически лица или други правни образувания, учредени на територията на Република България или 2/Ако тези юридически лица или други правни образувания не са учредени на територията на Република България.

Жалбоподателят сочи, че в „Е.Б.“, ЕИК : ******* акционери са : Г.С.Й., ЕГН **********, който притежава 279 749 броя поименни акции с номинална стойност 1 лев, С.Г.Й., ЕГН **********, който притежава 279 749 броя поименни акции с номинална стойност 1 лев, Г.Г.Й., ЕГН **********, който притежава 279 749 броя поименни акции с номинална стойност 1 лев, А.В.Й., ЕГН **********, която притежава 279 749 броя поименни акции с номинална стойност 1 лев и Костадин Венциславов Величков, ЕГН **********, притежава 4 броя поименни акции с номинална стойност по 1 лев, т.е. в „Е.Б.“ няма лица, които да притежават най – малко 25 на сто от капитала на ЮЛ.

Жалбоподателят твърди отсъствие на физическо лице, което да отговаря на критериите на § 2 ал. 5 от ДР на ЗМИП.

Съдът споделя становището на АНО, че в случая е приложима разпоредбата на § 2 ал. 5 от ДР на ЗМИП, съгласно която : „Когато, след като са изчерпани всички възможни средства и при условие, че няма основание за съмнения, не може да се установи като действителен собственик лице съгласно ал. 1 или когато съществуват съмнения, че установеното лице или лица не е действителният собственик, за „действителен собственик“ се счита физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител.

Съгласно чл.63, ал.3 ЗМИП за производството, редът и сроковете за вписването на обстоятелствата относно действителните собственици се прилагат съответно ЗТРРЮЛНЦ и Законът за регистър БУЛСТАТ. Съгласно ЗТРРЮЛНЦ всяко лице, което е задължено да заяви вписване на обстоятелства или да представи актове в търговския регистър, трябва да 4 извърши това в 7 - дневен срок от настъпването на обстоятелството, съответно от приемането на акта, освен ако със закон е определен друг срок.

Поради тази причина съдът приема за безспорно установено, че „Е.Б.“, ЕИК : ******* е извършил нарушение на чл. 63 ал. 3 от ЗМИП, вр. с чл. 6 ал.

2 от ЗТРРЮЛНЦ.

Административнонаказващият орган твърди, че „Е.Б.“, ЕИК : ******* е депозирал необходимото Заявление № 20220914152843 от 14.09.2022 г., което е вписано на 20.09.2022 г. с вписване 20220920164123 – преди издаване на обжалваното НП № 92 – 02 – 316 / 12.12.2022 г., което обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя.

По отношение на размера на наказанието, определен от административнонаказващия орган, съдът намира: Санкционната разпоредба н а чл. 118 ал. 1 т. 2 ЗМИП предвижда налагане на имуществена санкция на виновните лица в интервала от 1 000.00 лева до 10 000.00 лева.

Съдът намира, че административнонаказващият орган е приложил правилно закона, като е наложил минималния размер на предвиденото административно наказание – в размер на 1 000.00 / хиляда / лева.

В случая не може да се приложи и институтът на „маловажен случай“ поради следните причини : Разпоредбата на чл. 28 ЗАНН урежда хипотезата на освобождаване от административнонаказателна отговорност при маловажни случаи, предоставяйки на наказващия орган възможността да не наложи наказание /по арг. на чл.83 ал.2 ЗАНН /, като предупреди нарушителя, че при повторно нарушение наказанието ще бъде наложена. Преценката на административния орган обаче, не е по целесъобразност, а представлява израз на възлагане на компетентност и подлежи на общо основание на съдебен контрол за законосъобразност.

Със Закона за мерките срещу изпирането на пари / ЗМИП / се регулират специфичен кръг обществени отношения, свързани с превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари. В закона са очертани ясни критерии на понятието „изпиране на пари“ като в най - общия случай това е преобразуването или прехвърлянето на имущество, придобито от престъпна дейност или активно участие в такава дейност, за да бъде укрит или прикрит незаконния произход на имуществото, или да се подпомогне лице, което участва в извършването на такова действие, с цел да 5 избегне правните последици от деянието си. Т.е.общественоопасните последици от всяко от деянията, визирани в закона и предмет на административните санкции по него, са с изключително тежки последици за обществото. По този начин и деянията, обект на административните санкции, не могат да бъдат окачествявани като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

С оглед претенцията на Изпълнителния директор на Агенцията по вписванията за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че такива са дължими.

Жалбоподателят следва да заплати разноски по делото в размер на 150.00 / сто и петдесет / лева, на основание чл. 63 ал. 3 от ЗАНН, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за правна помощ.

Предвид изложените мотиви и съдът намира, че следва да остави жалбата без уважение и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление като законосъобразно, без да се произнася по същество относно останалите основания, посочени в жалбата за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 92 – 02 - 316 / 12.12.2022 г. издадено от Изпълнителния директор на „Агенцията по вписванията“ , с което на „Е.Б.“ ЕИК : *******, със седалище и адрес на управление : гр. К., представлявано от Г.С.Й. – изпълнителен директор е наложено административно наказание на основание чл. 118 ал. 1 т. 2 от ЗМИП „Имуществена санкция“ в размер на 1 000.00 / хиляда / лева за нарушение на чл. 63 ал. 3 от ЗМИП, вр. с чл. 6 ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, като законосъобразно и правилно.