Решение № 79 от 03.07.2019, Окръжен съд - Хасково

О К Р

Ъ Ж

Е Н С Ъ

Д – Х А С К

О В

О

Р Е Ш Е

Н И Е

№ 79/ 03.VII.2019 г. гр.Хасково

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Окръжен съд-Хасково на трети юни две хиляди и деветнадесета година, открито заседание, в състав:

Председател : Георги Гочев при секретар протоколиста Женя Григорова като разгледа докладваното от председателя търговско дело №122/2018 г. за да се произнесе взе предвид

Производството е по реда на чл.422 от ГПК

Обстоятелства по иска

Делото е образувано по искова молба с основание чл. 422, ал. 1 , във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК,с която се иска да се приеме за установено между ищеца „Сосиете Женерал Експресбанк" АД, ЕИК *******,град Варна, бул.

„Владислав Варненчик" № 92, , от една страна и от друга ответниците Г.В.Т.

, като кредитополучател и Д.Т. И. като съдлъжник, че дължат солидарно на банката изцяло сумите по Заповед за изпълнение на парично задължение от 09.02.2018 г. по ч. гр. д. № 221/2018 г. по описа на Районен съд - Димитровград, а именно:41 684,62 евро - главница, както и сумите от 6 925,01 евро възнаградителна лихва за периода от 05.02.2014 г, до 08.12.2015 г., сумата от 327.07 евро обезщетение за забава за периода от 05.02.2014 г. до 08.12.2015 г, сумата от 14 433,99 евро обезщетение за забава за периода от 08.12.2015 г. до 30.01.2018 г.

Предявените претенции съставляват установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.430 ал.I и ал.II от ТЗ.

За да обоснове предявената претенция ищецът твърди,че с издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 09.02.2018 г. по ч. гр. д. № 221/2018 г. по описа на Районен съд - Димитровград, са уважени заявените претенции по реда на чл. 417 от ГПК от банката против ответниците да бъдат солидарно осъдени да заплатят на кредитора задълженията си по договора за кредит „Жилищен" с № *******г. с първоначален договорен и усвоен размер от 45 000 евро, за сумата от 41 684,62 лв. главница, ведно със договорна лихва в размер на 15.90% върху главницата, считано от 30.01.2018 г. до окончателното й погасяване, както и сумите от 6925,01 евро възнаградителна лихва за периода от 05.02.2014 г. до 08.12.2015 г., сумата от 372,07 евро обезщетение за забава за периода от 05.02.2014 г. до 08,12.2015 г., сумата от 14 433,99 евро обезщетение за забава за периода от 08.12.2015 г. до 30.01.2018 г, както и разноските по производството.За тези суми се издал и изпълнителен лист от 09.02.2018 г.

След изпълнение на процедурата по чл. 428, ал. 1 от ГПК, със съобщение, получено от представител на банката на 22.05.2018 г., ищецът като заявител по заповедното производство бил уведомен, че срещу издадената в полза на банката заповед за изпълнение са подадени в срок възражения от ответниците,което довело и до предяване на настоящата претенция

Банката твърди,че на 16.03.2009 г. между нея като кредитор и Г.Т., като кредитополучател и Д.И. като съдлъжник, бил сключен договор за кредит „Жилищен" № ***, по силата на който банката се задължила да предостави по разплащателната сметка на кредитополучателите сума в размер на 45 000 евро.

Кредитополучателят се задължил да върне предоставената сума на 300 равни ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 424,80 евро и с падеж - всяко 05-то число на всеки месец, считано от 05.05.2009 г.съобразно погасителен план -Приложение № 1 към договора за кредит.

На 09.11.2012 г. постъпила молба от Г.В.Т. във връзка с договор за кредит „Жилищен" № ***, с се иска срока на кредита да се промени на 164 месеца. На 09.11.2012 г. влязъл в сила нов погасителен план според който кредитополучателят се задължава да върне предоставената сума на 164 равни ежемесечни вноски, всяка от които 499,14 евро и падеж всяко 05-то число на всеки месец, считано от 05.01.2013 г.

Банката твърди,че съдлъжникът по договора за кредит Д.Т.И., на основание част II, чл. 17 от Договора, заявила безусловно, че встъпва в дълга на кредитополучателя и ще отговаря солидарно за изпълнението на всички задължения по договора, като приела, че дължи същото, за което се е задължил и кредитополучателя, и в същия обем.

В изпълнение на договора за кредит на 16.03.2009 г. банката предоставила по разплащателната сметка на кредитополучателя Г.Т. с *******договорената сума от 45000 евро,от който момент според ищецът възникнало задължението за ответниците да върната сумата по уговорения между страните начин.

Ищецът твърди,че при наспъпване на падежа на вноска № 14 05/02/2014 г. по разплащателната сметка, обслужваща кредита, нямало достатъчно наличност.Вноската останала неплатена. Започналите преговори за доброволно уреждане на отношенията с ответниците довели до погасяване на задължениято по кредита,като неплатени останали и следващите погасителни вноски.

Поради продължителното неизпълнение на задължението за плащане на дължимите по договора суми, кредиторът загубил интерес от уговорката за изпълнение на части и на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ пристъпил към обявяване на задължението по кредита за предсрочно изискуемо.

На 06.11.2015 г, т. е. 638 дни след формиране на просрочието, кредиторът изпратил до кредитополучателя нарочна покана, съдържаща подробна информация относно размера на просрочието, оставащата сума по кредита до крайното му погасяване.В известието кредиторът ясно заявил, че при неплащане ще счита кредита за изцяло предсрочно изискуем и ще пристъпи към принудителното му събиране. На 11.11.2015 г. ответникът лично получил писмото с поканата и е узнал за волята на кредитора да счита задължението за предсрочно изискуемо от 08.12,2015 г. поради продължилото над 90 дни просрочие.

Отново не постъпило погасяване на задълженията на ,което мотивирало банката на 08.12.2015 г. да осчетоводи кредита като предсрочно изискуем. Според ищецът след като от обективна страна е било формирано просрочие на задължение по погасителен план, продължило над 90 дни / 05.02.2014 г до 08.12.2015 г,то следвало да се приеме, че на 08.12.2015 г. е настъпила предсрочната изискуемост на процесния кредит.

Банката посочва,че с извършените доброволно плащания,били погасени по кредита общо 16 672,87 евро - 853,37 евро за застраховка, 13 124,05 евро възнаградителна лихва и 2 695,45 евро за главница. Следователно останала непогасена главница от 41 684.62 евро.Ищецът твърди,че от датата на първо просрочие по кредита 05.02.2014 г. до датата на изискуемост - 08.12.2015 г.,на основание част I, чл.7 от договора, дължима главница се олихвявала с договорения лихвен процент от 9.90 %- 372.07 евро възнаградителна лихва. Допълнително за същия период върху неплатените части от падежиралата главница се начислявала и наказателна надбавка съгласно част I, чл. 9 от договора -6 925.01 евро обезщетение за забава. Обезщетение за забава за периода от датата на изискуемост 08.12.2015 г. до датата на подаване на заявлението 30.01.2018 г. - 14 433.99 евро.

След предсрочната изискуемост от 08.12.2015 г. и до датата на иницииране на заповедното производство - 30.01.2018 г., довело до исковото производство, върху цялата изискуема главница в размер на 41 684.62 евро започнало на дневна база да се начислява и наказателна лихва по следната формула:(41 684,62 евро * 15.90 %) / 360 * 784 дни = 14 433,99 евро Според ищеца по този начин за периода от 08.12.2015 г. до 30.01.2018 г. се натрупала и не била платена наказателна лихва в размер на 14 433.99 евро обезщетение за забава.

Банката посочва,че допълнително дължими останали и платените от името на „Сосиете Женерал Експресбанк" АД за сметка на кредитополучателя три поредни застрахователни премии по сключения с кредитополучателя договор за застраховка „Живот", възлизащи на общо 59,39 евро. След като кредитополучателят спрял да обслужването на задължението си и при наличието на три неплатени застрахователни премии от вноски,банката преустановила заплащането на застрахователните премии и неплатени останали единствено посочените три вноски в размер на 59.39 евро.

Ищецът посочва,че погасителната давност по чл.111 от ЗЗД започвала да тече от деня на изискуемост на задължението съобразно чл.114 ал.I от ЗЗД.Изискуемостта настъпвала на датата на падежа,поради което преди изискуемостта не течала давност.

Поради изложеното банката иска да се да се установи със сила на присъдено нещо, че ответниците дължат на „Сосиете Женерал Експресбанк" АД по договор за кредит „Жилищен" с № *******г. сумата от 41 684,62 главница, както и сумите от 6 925,01 евро възнаградителна лихва за периода от 05.02.2014 г. до 08.12.2015 г., сумата от 372,07 евро обезщетение за забава за периода от 05.02.2014 г. до 08.12.2014 г. сумата от 14 433,99 евро обезщетение за забава за периода от 08.12.2015 до 30.01.2018 г.

Ищецът поддържа изложените доводи и искания..

Ответницата Д.Т.И. в отговор на предявената искова молба посочва,че исковите претенции били недопустими, неоснователни и недоказани, като ги оспорва по основание и размер.

И. извежда,че поради тежко и трайно психично заболяване, попадащо сред изброените в чл.146, ал.1 от Закона за здравето, не е могла да разбира и да ръководи действията си към момента на подписване на пълномощното, въз основа на което в последствие е представлявана при сключване на процесния договора. Поради тези причини упълномощителната сделка подлежала на унищожаване на основание чл.21 от ЗЗД, а сключения с ищеца договор бил недействителен поради липса на надлежна представителна власт на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД,поради което и отправяла възражение за унищожаване на пълномощно №56 от 24.3.2009г., заверено от Г.В., завеждащ консулската служба при Посолство-А. и за прогласяване на недействителността на приложения по делото Договор за жилищен банков кредит № *******.

Ответницата твърди,че в процесния договор неправилно била посочена като съдлъжник по правоотношението на кредитополучателя с банката,тъй-като осъществявала функциите на поръчител-същата не била получила сумата съвместно с другия длъжник, не е имала възможност да оперира с нея, не правила вноски по задължението, нямала достъп до движението на банковата сметка, от която се обслужва вземането и не била придобила имота /или част от него/ за закупуването на който е отпуснат кредита.

И. разбрала относно проблема с плащането по заема,когато била потърсена от съда и съдебния изпълнител. В тази връзка същата твърди, че не е налице основанието за ангажиране на отговорността й като поръчител по чл.147 от ЗЗД. Текста предвиждал, че поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на 6 месеца. Според дадените в т.4б от ТР

№4 от 18,6.2014г, на ВКС по т. д. №4/2013г., ОСГГК разяснения, срокът по чл.147, ал.1 от ЗЗД бил краен и преклузивен, като за разлика от погасителната давност с изтичането му не се погасява възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото поръчителство.

Ответницата посочва,че съобразно изложеното в исковата молба кредитополучателя спрял да обслужва кредита, когато е настъпил падежа на погасителна вноска №14. В чл.3, ал.3 от Договора било предвидено, че падежа на всяка погасителна вноска е 5-то число на месеца. Така се стигало до извода според ответницата, че падежа на тази вноска не е 5.2.2014г., както твърдяла банката а била датата 5.1.2014г. Съгласно чл.8, ал.2 от Договора, с изтичането над 90 дни от просрочието на вноската /5.4.2014г./, кредита е станал предсрочно изискуем без да е необходимо волеизявление на ищеца. От този момент според И. е започнал да тече 6-месечния срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД, в който срок ищецът е следвало да предяви претенциите си против кредитополучателя, за да запази правата си срещу нея като поръчител. Заявлението на ищеца било подадено на 30.1.2018г.

- много след изтичането на 6-месечния срок. Ето защо според И. исковите претенции следвало да бъдат отхвърлени, като предявени след изтичане на предвидения в чл.147, ал.1 от ЗЗД преклузивен срок.

И. при условията на евентуалност прави и възражение за изтекла в нейна полза погасителна давност за лихвите претендирани от ищеца - по отношение на сумите от 6 925,01 евро възнаградителна лихва за периода 5.2.2014г. до 8.12.2015 г., сумата от 327,07 евро обезщетение за забава за периода от 5.2.2014г. до 8.12.2015г. и сумата за от 14 433,90 евро обезщетение за забава за периода от 8.12.2015г.до30.1.2018г.Ответницата извежда,че според чл.111 от ЗЗД с изтичане на 3-годишна давност се погасяват вземанията за лихви, обезщетения и неустойки от неизпълнен договор. Следователно по давност била погасена изцяло лихвата включена във вноските, които са били просрочени за периода от 5.1.2014г., до датата когато кредита е станал предсрочно изискуем - 5.4.2014г. Или лихвата включена в погасителните вноски с номера от 14 до 17, на обща стойност от 1 716,31 евро, е погасена по давност.