Решение № 74 от 10.03.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Карлово, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20255320100768 по описа за 2025 година

Производството е по с иск с правно основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД, предявен от И. Д. Ч. ЕГН: **********, от ***, съдебен адрес: ***, ет.1, офис 4, чрез адв. К. К. против „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от В. Г., А. Д. Н.С. Л.Т.

В исковата молба се твърди, че на 16.10.2023 г., между страните е сключен договор за потребителски кредит № 7053512928, по силата на който в полза на ищцата е отпуснат кредит в размер на 4000,00 лева. Лихвеният процент бил в размер на 34,12%, като се изчислявал ежемесечно на база 30 дни в месеца и 360 дни годишно, при годишен процент на разходите 39,05%.

Освен главницата по договора, заемателят следвало да заплати и премия по застраховка в общ размер на 1410,84 лева, което включвало „BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ+СМЕТКА“ по потребителски кредити на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, гр. София, от които застраховка от 1051,19 лева и застраховка от 359,65 лева. Така общият размер на кредита бил 5410,84 лева. Съгласно постигнатите договорености ищцата следвало да върне сумата от 8715,09 лева за периода 25.11.2023 г. – 25.10.2026 г., като в тази сума била включена главница и застрахователна премия в размер на 1410,84 лева, разпределена на 1

60 месечни погасителни вноски, всяка една в размер на 242,09 лева. Така, на практика, застрахователната премия била включена към главницата по договора за кредит и била неразделна част от договора, съгласно погасителния план. Застрахователната премия не била включена в ГПР, иначе ищцата щяла да знае, че кредитът се оскъпява в пъти повече от обявената в договора цена.

Договорът бил изплатен изцяло на банката. Същият бил недействителен на специалните основания, предвидени в чл.22 ЗПК.

Договорът бил недействителен, тъй като размерът на шрифта на застрахователната премия, неразделна част от договора за кредит, на който бил изготвен, бил по-малък от 12, в разрез с императивната разпоредба на чл.10, ал.1 от ЗПК. По-малък бил и застрахователният пакет по застрахователна програма „BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ+СМЕТКА“. Съгласно чл.11, ал.1, т.19 от ЗПК застрахователните полици били част от договора за кредит, а в случая те били с размер на шрифта по-малък от 12, поради което на основание чл.22 от ЗПК договорът бил недействителен.

Договорът бил недействителен, тъй като съдържал неравноправни клаузи. В т.7.1 от договора се сочело, че размерът на кредита бил 4000 лева, а общият размер на кредита – 8715,09 лева. Съгласно §1, т.3 от ДР ЗПК под общ размер на кредита се имала предвид заемната сума. Между двете суми било посочено, че се дължали 1410,84 лева застрахователна премия. В т.10 от договора било посочено, че размерът на главницата бил 8715,09 лева, която очевидно включвала заемната сума и застрахователната премия, която от своя страна, в нарушение на закона, се олихвявала с договорна лихва.

Клаузата за ГПР също била недействителна, поради противоречието й с материалния закон и накърнявала добрите нрави. При изчисление на ГПР не били взети предвид застрахователните премии по застраховката. ГПР бил неправилно изчислен, респ. стойността му, посочена в договора, не била реалната такава. С невярното посочване на ГПР било допуснато нарушение на чл.143, ал.1, т.18 ЗЗП, която разпоредба казвала, че е нищожна поради неравномерност клаузата в потребителския договор, която е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Неправилното изчисление на ГПР довело и до нарушение на чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.19, ал.2 ЗПК, която разпореждала ГПР да се изчислява по формула съгласно Приложение №1 към закона и който размер следвало точно 2 да се посочи в договора за потребителски кредит.

Допуснато било и нарушение на чл.6, §1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики, според която заблуждаваща била тази търговска практика, която съдържала невярна информация и следователно била невярна, или по някакъв начин, включително когато посредством цялостното представяне заблуждавала или била възможно да заблуди средния потребител, дори и ако съдържащата се в нея информация била фактически точна, по отношение на един или повече от посочените по-долу елементи, и във всички случаи подтиквала или била възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. В конкретния случай липсата на точен размер на ГПР, респ. оскъпяването на кредита въвеждало в заблуждение ищцата и оттук било допуснато нарушение на добрите нрави при сключването на договора.

Ето защо договорът бил недействителен и на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Недействителността на договора за потребителски кредит означавало, че потребителят следва да върне единствено заемната сума по договора. В случая ищцата заплатила изцяло главницата, както и допълнително начислени вноски по кредита на ответника. Това обуславяло правния й интерес от предявяване на настоящия иск

Ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да й заплати сумата от 50 лева, представляваща сума, получена при начална липса на основание по недействителния Договор за кредит № 7053512928 от 16.10.2023 г., с която ответникът се обогатил неоснователно за нейна сметка, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.04.2025 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноските по делото.

С протоколно определение от 16.02.2026 г. съдът е уважил молбата на ищцата с правно основание чл.214 ГПК, като е допуснал изменение на иска по размер и същият се счита предявен за сумата от 2432.61 лева/1243.77 евро.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество, чрез юрк. К. З. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като допустим, но неоснователен.

В отговора и допълнението към него не се оспорва сключването между страните на договор за потребителски кредит, при условията посочени в исковата молба. Не били верни обаче твърденията за недействителност на 3 клаузи от процесния договор. Не ставало ясно по какъв начин ищецът стига до извод, че размерът на ГПР по кредита е неправилно посочен. Формулата за изчисление на годишния процент на разходите била величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, било недопустимо. Не следвало разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК да се тълкува разширително в смисъл, че нарушение, водещо до недействителност по чл. 22 ЗПК е налице не само когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но посочения в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между банката и потребителя. Неправилното изчисляване на ГПР по кредита, чрез невключване в неговото процентно изражение на задължение (както твърдял ищецът), което е установено в глобален размер чрез посочване на неговата стойност, не водело до недействителност на договора за кредит на соченото основание. В случаите, в които ГПР надвишава установеният в закона максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК, приложение намирала разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗПК, която указвала, че това води до недействителност на самата клауза в договора.

Според приложеното от ищеца тълкуване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, банката следвало да посочи в договора за кредит не само ГПР изразен като годишен процент от общия размер на предоставения кредит (в абсолютна стойност), но и как се изчислява ГПР - кои компоненти се включват при неговото изчисляване. Това тълкуване било неправилно и в противоречие с приложимото законодателство. Как е изчислен ГПР, кои разходи се включват при изчисляването му, било предмет на регулация на чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от ЗПК. Тази информация била налична в самия закон и кредиторът нямал задължение да я предоставя на потребителя – първо, защото нямал такова изискване и второ, защото тази информация не можела да бъде представена по ясен и разбираем за потребителя начин, което било задължително изискване за валидността на договора за потребителски кредит. Информацията как се изчислява ГПР и какви компоненти включва била абсолютно безполезна за всеки един потребител, както за да сравни различните оферти на пазара на потребителски кредити, така и за да провери дали кредиторът правилно е изчислил абсолютната стойност на ГПР. Ответникът счита, че в процесния договор ясно са посочени и компонентите – главница и лихва. Тези разходи в договора били представени по ясен и недвусмислен начин, поради което процесният договор бил в унисон с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Неоснователни били и твърденията на ищцата, че клаузата за 4 заплащане на застраховката е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, предвид размера на вноската по кредита и тази по сключения пакет за застраховка.

Твърдението на ищцата било неясно, бланкетно, неподкрепено с никакви аргументи. Оспорената клауза отговаряла на изискването за добросъвестност. Ищцата била подписала Декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, в която заявила, че се интересува от застрахователна защита срещу непредвидени неблагоприятни събития, свързани с нейния живот, здраве и работоспособност, в резултат на които можела да претърпи загуба на обичайния си доход, влияеща неблагоприятно върху възможността й да обслужва надлежно погасителните вноски по кредита, както и от допълнителна защита при загуба на обичайния й доход, влияеща неблагоприятно върху възможността да посреща текущите разходи/сметки на семейството си, поради което приела, че застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от “Ти Би Ай Банк” ЕАД, съответствали на изискванията и потребностите й.

Поради изложеното следвало, че клаузата на чл.7 от ДПК не била неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП, тъй като:

- не била сключена във вреда на кредитополучателя, а при наличие на пълно и информирано съгласие от негова страна за сключването на застрахователния договор след предоставянето на пълната информация относно параметрите на застрахователното правоотношение. В този смисъл клаузата не нарушавала правата и законните интереси на потребителя.

- не водела до неравновесие между правата и задълженията на банката и кредитополучателя. Такова би съществувало при съществено несъответствие между насрещните престации на страните и би ги направило нееквивалентни. В случая сумата, представляваща застрахователна премия, била отпусната от банката на кредитополучателя, за да може той да сключи желания и избран от него застрахователен договор. Взимайки предвид, че както договорът за потребителски кредит, така и договорът за застраховка 5 били възмездни договори, то било напълно оправдано стойността на застрахователната премия да бъде включена в главницата и съответно да се олихвява.

В случай че застраховката била задължителна за сключването на договора за кредит, следвало и нейното поддържане за срока на кредита да бъде задължително и потребителят да няма възможност да я прекрати без да претърпи санкция за това (увеличена лихва, предсрочна изискуемост или друго). Незадължителният характер на застраховката се обуславял от пълната свобода на потребителя да прекрати същата и да получи възстановяване на платената застрахователна премия, за което действие страните не предвидили каквито и да било последици в договора за кредит. В този смисъл била и трайната съдебна практика.