Решение № 548 от 10.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 548 гр. София, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20231000503104 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 4482 от 15.08.2023 год., постановено по гр.д.№ 9598/2021 год. по описа на СГС, I-29 състав, „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД е осъдено да заплати на Г. П. Н. на правно основание чл.405, ал.1 от КЗ сумата от 26 500 лева лева, представляващи застрахователно обезщетение по полица „Каско+” за кражба на лек автомобил „Ленд Ровер” с ДК № ********, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.07.2021 год. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен до пълния размер от 27 079 лева. С решението са разпределени и разноските между страните.

Решението е обжалвано от ответника „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, като се навеждат оплаквания за неправилност. Оспорват се изводите на съда, с които е прието, че процесния автомобил е бил противозаконно отнет на посочения в исковата молба дата, час и място и по посочения начин. Твърдят, че не е настъпило застрахователно събитие, което да подлежи на обезщетение, съгласно приетите от страните Общи условия към сключения застрахователен договор. Молят за отмяна на решенинието и отхвърляне на исковата претенция.

Решението е обжалвано и от ищеца Г. П. Н. в отхвърлителната част, като се излагат доводи, че съдът неправилно е кредитирал първоначалното заключение на вещото лице, дало пониска действителна стойност на застрахованото имущество. Считат, че следва да се кредитира второто заключение, тъй като същото е съобразено с офертите и пазарните условия, даващо обективна стойност на автомобила. Моли решението да бъде отменено в 1 отхвърлителната част, като искът бъде уважен до пълния предявен размер от 27 079 лева.

Претендира разноските по делото.

Въззиваемите взаимно оспорват жалбата на настрещната страна.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението за валидно и допустимо в обжалваните му части.

Предявен е иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение въз основа на сключен застрахователен договор по риска „Каско” и при настъпване на застрахователно събитие, покрито от договора.

С оглед на заявените в жалбите оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до обстоятелството дали се дължи плащане на застрахователно обезщетение и стойностното му изражение.

Фактическата обстановка е правилно установена по делото и по нея не спори.

Така от комбинирана застрахователна полица № 440120021047508 от 30.12.2020 г. и приложените Общи условия, сметки и приемо-предавателен протокол от 30.12.2020 г., се установява, че страните са сключили договор за имуществена застраховка „Каско+” с клауза Пълно Каско за притежаваното от ищеца Г. Н. МПС, представляващо лек автомобил Ленд Ровер, модел Рейндж Ровер, с рама SALLSAA649A212960 и година на производство – 2009 г., с ДК № ********, при застрахователна сума от 29 300 лева и със срок на действие - от 10.05 часа на 30.12.2021 г. до 23.59 часа на 29.12.2021 г., при застрахователна премия от 1925.01 лева, разсрочена на вноски и заплатени своевременно първа и втора вноски съответно на 30.12.2020 г. и 29.03.2021 г.. Извършен е при регистрацията преглед и е установена техническа изправност на автомобила. При сключването на договора, видно от описаните за неразделна част от полицата документи, е изготвен протокол за оглед на МПС и монтирано допълнително защитно средство на автомобила тип Имобилайзер от МАК 06 ООД.

Установява се, че за процесното застрахователно събитие ищецът Н. е подал на 23.04.2021 г. претенция № 44012952100160 от същата дата, уведомление до застрахователя, като е предал и регистрационните талони на автомобила, 1 бр. ключ и 2 имобилайзера, и обяснение.

Представил е на застрахователя и други документи, като на 14.05.2021 г. е представил допълнително удостоверение за банкова сметка и служебна бележка от органите на МВР, а на 17.06.2021 г. – прокурорско постановление и нотариално заверено пълномощно.

Представени са удостоверение от 12.05.2021 г. на Второ РУ на СДВР, справки от СДВР, включително и за прекратяване регистрацията на автомобила на 22.07.2021 г., и постановление от 27.05.2021 г. на прокурор при СРП, от което се установява, че във връзка с процесното застрахователно събитие е образувано и водено наказателно производство срещу неизвестен извършител за противозаконно отнемане на автомобила Ленд Ровер с ДК № ******** от владението на Г. Н., който на 21.04.2021 г., около 18.00 часа, паркирал автомобила в гр. София, ж.к. Банишора, на паркинг пред бл. 38, и на 23.04.2021 г. около 10.00 часа, установил, че същият не е бил на мястото, където е паркиран. С посоченото 2 постановление наказателното производство по ДП № 226 ЗМК № 674/2021 г. на Второ РУ на МВР, пр. пр. № 12224/2021 г. на СРП, е спряно на основание чл. 199 във вр. с чл. 244, ал.

1, т. 2 от НПК и същото е представено на застрахователя.

Пред първоинстанционният съд са приети две съдебно-автотехнически експертизи. От първата експертизата, приета в проведеното съдебно заседание на 23.06.2022 г., се установява, че при извършения при сключване на застрахователния договор оглед не са установени увреждания върху процесния автомобил. Според заключението при отчитане на годината на производство, времето на експлоатация и пробег на автомобила и съобразявайки офертите през периода м. 01.2021 г. – м. 06.2021 г. за автомобили от същия вид и качеството действителната стойност на процесния автомобил към момента на застрахователното събитие – 22-23.04.2021 г., възлиза на 26 500 лева. Този извод на експертизата относно действителната стойност на автомобила – 26 500 лева, а не извода по заключението на експертизата, приета в съдебно заседание на 09.11.2022 г., за стойност от 27 079 лева, и настоящия състав възприема за правилен. Това е така, тъй като при определянето й вещото лице по експертизата от 23.06.2022 г. е отчело не само характеристиките на автомобила към релевантния момент – момента на настъпването на застрахователното събитие, но и офертите за автомобили от същия вид и качество именно към този момент. Даденият от вещото лице по експертизата от 09.11.2022 г. извод е направен въз основа на анализ на офертите за такива автомобили към момента на изготвяне на заключението, които не отразяват динамиката в обществено-икономическите отношения и настъпващите инфлационни процеси през периода от настъпването на застрахователното събитие до изготвянето на заключението, макар и за тях да е отчетен изминалият период от момента на застрахователното събитие.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да изплати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде по-дълъг от 15 работни дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 403 и 404 от КЗ и съобразно сключения между страните договор за имуществено застраховане - да уведоми 7 застрахователя за настъпването на застрахователното събитие и да представи поисканите от застрахователя документи, пряко свързани с установяването на събитието и размера на вредите.

В настоящия случай, от събраните по делото доказателства се установи, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение, произтичащо от договор за имуществено застраховане във формата на застрахователна полица от 30.12.2020 г., по силата на който ответникът е поел задължението да заплати обезщетение за настъпилите по отношение на застрахованото МПС вреди при осъществяване на един от покритите от застраховката рискове, сред които е и рискът „Кражба“. Установи се и че през времето на действие на този застрахователен договор е настъпило предвидено в него застрахователно събитие, а именно – застрахованото МПС в периода от 22.04.2021 г. до 23.04.2021 г. в гр. София, ж.к.

Банишора, на паркинга пред бл. 38, е било противозаконно отнето от неизвестно лице от 3 владението на ищеца, без негово съгласие с намерение за противозаконното му присвояване.

Настоящия състав приема за неоснователни наведените възражения на ответника за нищожност на застрахователния договор на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД поради невъзможен предмет и на основание чл. 349, ал. 2 от КЗ поради липса на застрахователен интерес от сключването му. Съгласно чл. 399 от КЗ предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари, като при имуществената застраховка Каско предмет на застраховането е МПС. За валидността на застрахователния договор, доколкото в специалния закон, какъвто е Кодексът за застраховане, няма правила, уреждащи валидността му, приложение намират правилата на общия закон – ЗЗД. В приложното поле на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД попада основанието за нищожност на сделката поради невъзможен предмет, който се свързва с обекта на правоотношението, към което е насочено поведението на страните по сделката.

Предмет на сделката са вещи, действия, бездействия, неимуществени и имуществени блага и по който страните трябва да са постигнали съгласие, за да е налице сделка. Ако към момента на постигне на съгласието, предметът е фактически или правно невъзможен, сделката е нищожна поради невъзможен предмет. Фактическата невъзможност на предмета означава, че той не съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не може да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието – така разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 28.06.2017 г. по тълк. дело № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС.

В настоящия случай именно на фактическа невъзможност на предмета по процесния застрахователен договор се позовава ответникът, навеждайки твърдения, че към момента на сключването му процесният автомобил е бил тотално увреден от опожаряване и негоден за експлоатация, поради което за оглед от застрахователя не бил представен същият автомобил, а друг, които твърдения са и недоказани по делото. При имуществена застраховка на МПС основните индивидуализиращи белези е поставеният от производителя идентификационен номер на превозното средство /номер на рама/, както и регистрационен номер, като останалите данни за МПС - категория, марка, модел и др., са само допълнителни белези за индивидуализация на МПС. Процесният автомобил е индивидуализиран с идентичен идентификационен номер във всички индивидуализиращи го документи, включително и тези за вноса му и представени при първоначалната му регистрация в страната, където получава и регистрационен номер. Същите са посочени и в договора за продажба, свидетелствата и в процесния застрахователен договор и приложенията към него.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗДвП поставянето на регистрационен номер се извършва след регистрирането на пътното превозно средство на името на неговия собственик и то по поставения от производителя идентификационен номер. В ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че не се регистрира превозно средство, което е с подправен, заличен или повреден идентификационен номер, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. По делото не се установява пред 4 застрахователя да е представен друг автомобил, а не застрахованият, както и идентификационният номер да е подправен, заличен или повреден, съответно различен от горепосочения. Напротив, доказа се по делото, че за същия автомобил, описан както с основните му индивидуализиращи белези, така и с категория, марка, модел и други белези, при извършения със сключване на процесния застрахователния договор оглед не само не са установени увреждания, т.е. към този момент същият е представлявал имуществено благо, което възможно засягане от застрахователното събитие да причини вреди на застрахования, видно и от удостоверителните документи за неговия преглед, но и в него в изпълнение на изискванията на застрахователя е монтирано допълнително защитно устройство тип Имобилайзер. Поради това, съдът приема, че процесният автомобил е бил технически изправен като МПС с неговите основни функции и като годен предмет на застраховане е застрахован от ответника с процесния застрахователен договор, съответно при наличие на застрахователен интерес за ищеца като собственик на автомобил Ленд Ровер. Така изложеното обосновава извод за валидност на възникналото между страните застрахователно правоотношение, обективирано в представената по делото застрахователна полица от 30.12.2020 г., и за неоснователност на възраженията на ответника в обратния смисъл.