Решение № 44 от 02.03.2026, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Административно наказателно дело 1236/2025
- Вид
- Решение № 44
- Подписан
- 02.03.2026
- В сила
- 27.03.2026
- Състав
- ГАЛЯ ИВАНОВА МИТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 165, ал. 2, т. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 165, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 1, т. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 303, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 44 гр. Добрич, 02.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ГАЛЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИВ. МИТЕВА Административно наказателно дело № 20253230201236 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н. А. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул.
„...“ № ..., ет. .., ап. ..., срещу Наказателно постановление № 25-0851-000935 от 11.07.2025 г., издадено от Началник Група в Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР - Добрич, с което на жалбоподателя, за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 800 (осемстотин) лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от ТРИ МЕСЕЦА.
На основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат общо 18 точки.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно и немотивирано.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но процесуалният му представител излага писмено становище по делото, в което поддържа жалбата и моли Наказателното постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, в писмено становище се иска съдът да остави жалбата без последствие и да потвърди наложените наказания.
Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните 1 доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административно-наказателен акт, при което констатира следното:
В процесния случай административно-наказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 1433635/14.04.2025 г.
Въпреки възраженията на жалбоподателя, съдът приема, че АУАН е съставен в законоустановените срокове, доколкото едва с попълнената от Й.
Декларация от 28.03.2025 г. за предоставяне на информация по чл. 188 ЗДвП (л. 11), за административно-наказващия орган е започнал да тече срокът от откриване на нарушителя, тъй като до този момент не е било известно кое лице е управлявало процесното моторно превозно средство.
Също така съдът приема, че АУАН е бил съставен от компетентното длъжностно лице в отсъствие на нарушителя, след надлежно връчена покана за явяване (л. 12), в присъствие на двама свидетели и надлежно е връчен на нарушителя (което обстоятелство е документирано с подписа му) и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН.
При съставянето на акта, който е бил електронно генериран, нарушителят е заявил, че няма възражения, поради което и в акта е отбелязано: „Нямам възражения“ (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта пред наказващия орган.
Въз основа на съставения АУАН серия GA № 1433635 от 14.04.2025 г. е било издадено и обжалваното наказателно постановление (НП). Обжалваното наказателно постановление е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административно-наказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движението по пътищата и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, 2 при които тези елементи са осъществени.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираните нарушения и приложимия материален закон съдът установи следното:
АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189, ал.
2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 08.10.2024 г., в 16:48 часа, в с. С., до бензиностанция „...“, в посока гр. В., управлява товарен автомобил „...“ с рег. ... със скорост от 119 км/ч, при максимално разрешена за населено място от 50 км/ч. Скоростта е установена и запаметена с техническо средство Celeritas MVD 2020 с фабричен № 0x0003A20C. След приспаднaт толеранс от 3 % в полза на водача превишението на скоростта е с 65 км/ч – нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
За така установеното нарушение, на Н. А. Й., на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 са наложени административни наказания глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 (три) месеца, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 18 точки.
Жалбоподателят оспорва така описаното нарушение. Както с жалбата, така и с представеното в съдебно заседание писмено становище се навеждат доводи, че не е извършил вмененото му нарушение и липсват доказателства за записаната скорост.
Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Т. е., с разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е въведена една законова презумпция, че извършител на нарушението е собственикът на автомобила, с който е извършено нарушението или лицето, посочено от него в декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
Съгласно приложените по делото доказателства, към датата на извършване на нарушението собственик на процесното моторно превозно средство - товарен автомобил „.........“ с рег. ......... е бил Н. А. Й.. Именно като собственик на лекия автомобил и в изпълнение на процедурата по чл. 188, ал.
1, изречение „второ“, Н. А. Й. е представил в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Добрич писмена декларация с данни за лицето, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство – Н. А. Й., както и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство (л.
13 от делото).
Ето защо съдът намира, че правилно е ангажирана административно3 наказателната отговорност на жалбоподателя като физическо лице, извършило нарушението, респективно – като лице, ползвало и управлявало автомобила.
Възможността на контролните органи да установяват нарушения на правилата за движение по пътищата, чрез използване на технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство е въведена с чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП.
Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че „Автоматизирани технически средства и системи” са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б)мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
На основание чл. 165, ал. 3 от Закона за движението по пътищата Министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани техническа средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г., изм. и доп., бр. 6 от 16.01.2018 г., в сила от 16.01.2018 г.), с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани техническа средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата.
Въведените изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган – освен включването и изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата), отговарят на изискванията, залегнали в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС, Общо събрание на колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на „техническите средства” преди изменението на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП с ДВ, бр. 19 от 2015 г.
От доказателствата по делото се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г.) от Наредбата – контролът да се осъществява с АТСС, пуснати в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология и преминали първоначална и последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.
Видно от приложения по делото протокол за проверка № 008-СГИСИС/07.02.2024 г. (л. 47), издаден от Главна дирекция „Мерки и 4 измервателни уреди“, отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ при Български институт по метрология, система за измерване на скорост тип Celeritas MVD 2020 е преминала проверка в периода 07.12.2023 г. – 07.02.2024 г., като периодичността на проверката е една година (л. 47). С други думи – средството за измерване е било технически изправно и направените с него измервания към дата 08.10.2024г. са в съответствие със Закона за измерванията.
Спазен е и редът за ползване на преносимата система за контрол на скоростта на моторни превозни средства.
Видно от приложения по делото Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 851р22278/09.10.2024 г. с дата на използване 08.10.2024 г. (Приложение към чл. 10, ал. 1), контролът, когато е заснето процесното нарушение е бил осъществен в с. С., по ул. „.........“, до бензиностанция „.........“, за времето от 15:30 – 18:30 часа на дата 08.10.2024 г., при стационарен режим на измерване в двете посоки (л. 48). Видно от същия протокол, в мястото за контрол е липсвал пътен знак за ограничение на скоростта, като е важило общото ограничение на скоростта от 50 км/ч за движение в населено място, съобразно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В самия снимков материал, приложен по делото (л. 43-46) са изписани и точните географски координати на местоположението на преносимата система за контрол на скоростта на моторни превозни средства, като е приложена и снимка на разположението на системата на пътното платно, съобразно изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани техническа средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г., изм. и доп., бр. 6 от 16.01.2018 г., в сила от 16.01.2018 г.).
Видно от приложените по делото снимки към АУАН, серия GA № 1433635 от 14.04.2025 г. обаче записът на нарушението действително е осъществен на 08.10.2024 г. в 16:48:45 часа, но мястото, описано в снимковия материал към процесния АУАН, не отговаря на посоченото в акта място.
Видно от АУАН и от Протокол за използване на техническото средство, мястото на нарушението е в с. С., по ул. „...“ до бензиностанция „...“.
В същото време обаче, приложените снимки за процесната дата, час и моторно превозно средство са с място гр. Д., бул. „...“ до Т. с.