Решение № 106 от 06.03.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Смолян, 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20235400500111 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 294/14.11.2022г., постановено по гр.д.№ 464/2022г. по описана Смолянски районен съд е осъдена Главна дирекция „Гранична полиция“ - София, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 46, представлявана от Главен комисар Росица Димитрова на основание 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР да заплати на В. Д. Д., ЕГН **********, от гр.З., ул.“П.“ № 24, сумата от 1 895,20 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положени 204 часа нощен труд в периода 01.05.2019 - 30.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата,считано от 20.05.2022г.-датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати сумата от 274,17 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за всяко отделно месечно възнаграждение за труд, считано от първо число на тримесечието, в което е полаган извънредния труд, до 20.05.2022г. и разноски по водене на делото в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение.Осъдена е Главна дирекция „Гранична полиция“ - София, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 46, представлявана от Главен комисар Росица Димитрова на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на РС - Смолян сумата от 245,80 лв., от която 125,80 лв. държавна такса и 120 лв. за възнаграждение на вещо лице.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба вх.№ 6801/14.12.2023г. от Главна дирекция „Гранична полиция“ - София, чрез пълномощника й юрисконсулт Агнес Николова с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че за процесния период ищецът е изпълняват служебните си задължения на 12-часови (дневни и нощни) 1 работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на това сумирано изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като извънреден труд.Твърди се, че съдът не е съобразил измененията в ЗМВР,обн. ДВ, бр.

60/ 07.07.2020 г.), с които в чл. 187 е създадена нова ал. 4, регламентираща, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал, 1. Съответно е изменен и чл. 22, ал. 3 от Наредба № 8121з-1174/21.10.2020г. (отм.) С оглед на това исковата претенция за периода 07.07.2020г.-30.04.2022г. е неоснователна, а съдът е постановил неправилно решение, като е приел, че е налице празнота в нормативната уредба.Относно исковата претенция за периода 01.05.2019г. 06.07.2020г., решението на съда също е неправилно и следва да бъде отменено. При изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния ЗМВР. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи на основание чл.187,ал.9 ЗМВР. Сс Наредба № 81213-407 от 11.08.2014 г. (обн. ДВ, бр. 69/2014 г., изм. и доп., бр. 15/2015 г., отменена с § 4. от ДР на Наредба № 8121з776/29.07.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.) е регламентиран редът, касаещ спорния въпрос единствено за периода до 02.08.2016 г., тъй като е била отменена с последващата наредба, влязла в сила на 02.08.2016 г. За процесния период, редът е регламентиран със следните наредби: Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., ( обн.

ДВ. бр.60 от 02.08.2016г., изм. и доп. ДВ. бр. 99 от 13.12.2016 г., отм. ДВ. бр.З от 10.01.2020 г., отм. ДВ. бр.4 от14.01.2020 г.); . Наредба № 8121з-36/7.01.2020г. (обн. ДВ. бр. 3 от 10.01.2020 г., изм. ДВ. бр.41 от8.05.2020 г., отм. ДВ. бр. 93 от 30.10.2020 г.); Наредба № 8121 з-1174/21.10.2020 г. (обн. ДВ. бр.93 от 30.10.2020 г., отм. ДВ. бр. 107 от18.12.2020 г.), и действащата Наредба № 8121з-1353/15.12.2020г.(обн. ДВ. бр. 107 от 18.12.2020 г.). Районният съд не е взел предвид възраженията,че НСОРЗ не следва да се прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на тях в процесния период е действала друга наредба, в която липсва изрична норма, която допуска превръщането на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. Налице е и специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР, и следователно не може да намери приложение общата разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ. Тази разпоредба е непригодна за прилагането й към държавните служители в МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, тъй като само при кумулативното наличие на трите необходими предпоставки в нея може да се въвежда увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. В чл. 187, ал. 1 и 3 от ЗМВР дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа. Не е налице и работа по трудови норми за определяне размера на трудово възнаграждение по чл. 247 и чл. 250 от КТ.За да се твърди, че е налице положен извънреден труд, който не е заплатен от ответника, следва ищецът действително да е работил извън установеното за него работно време по график, а всеки положен от него час труд своевременно му е заплащан ежемесечно, видно от платежните бележки.

Неправилно съдът е посочил в диспозитива на съдебното решение,че осъжда ГДГП да заплати посочените по-горе суми за положени и незаплатен извънреден труд, тъй като превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1,143 е установено единствено с цел увеличаване 2 заплащането за положен нощен труд,каквото допълнително възнаграждение от 0,25 лв. е предвидено, а не за генериране на допълнителни и неположени часове извънреден труд, съответно заплащане на този извънреден труд. В МВР е разрешено полагане на 8 часа нощен труд, за разлика от другите държавни служители, на които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд. Това води до неприложимост на посочения коефициент, тъй като същият се получава от съотношението на 8 часа дневен труд към 7 часа нощен труд. Ако се извърши заместване по посоченото съотношение, за служители на МВР същото ще е 8 часа дневен труд към 8 часа нощен труд, при което се получава коефициент 1.В случая страните по делото са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение. В закона няма препращаща норма, която да даде основание по отношение на преизчисляването на нощния труд с коефициент, да се прилагат субсидиарно, нито на разпоредбите на ЗДСл, нито на разпоредбите на КТ, вкл. на издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове, включително и НСОРЗ.ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. С оглед специалния характер на акта, размерът на дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно специалните правила, посочени в закона и в издадените наредби и заповеди на министъра на вътрешните работи, въз основа на призната от закона делегация. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗМВР дейността на МВР е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението. За постигане на тези цели на закона, законодателят е предвидил в ЗМВР различен режим на работното време- по-утежнен в сравнение с този по КТ, но и привилегии за служителите на МВР като увеличен клас за прослужено време, удължени почивни дни, ранно пенсиониране и др., каквито не са предвидени за работещите по ЗДСл и КТ. В тази връзка, чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 14 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи не са нарушени с приемането на специфичен по-гъвкав начин на работното време, регламентиран в ЗМВР и не може да става въпрос за дискриминация на служителите на МВР. Обратното би означавало, работещите по ЗДСл и по КТ, да имат същите класове за прослужено време, същите почивни дни, същата възраст за пенсиониране и т.н., както е по ЗМВР.В този смисъл е и решението на Съда на Европейския съюз от 24.02.2022 г., постановено по дело С-262/2020 г. във връзка с отправено преюдициално запитване от PC-Луковит, съгласно което чл. 8 и чл. 12 от Директива 2003/88/ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че при всички случаи в полза на работници от публичния сектор, при които нормалната продължителност на нощния труд е по-дълга от останалите работници, трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетение или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания труд. В обжалваното решение са направени изводи, които не произтичат и от т. 2от решението на СЕС, според което чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права на ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допускат определената в законодателството на държавата-членка нормална продължителност на нощния труд от 7 часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. свързана с допустима от закона цел и е съразмерна на тази цел. Безспорно е, че високата обществена значимост на полагания труд от полицаите и пожарникарите и правомощията им за защитата на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната 3 сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението, установени в ЗМВР обосновават съразмерност на законодателната уредба, предвиждаща полагането на 8-часов нощен труд, поради което първоинстанционният съд е постановил неправилно решение. Като не е съобразил посоченото решение на СЕС районният съд е постановил неправилно решение. Неправилно съдът е приложил и разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР, която препраща към КТ по отношение на специалната закрила за държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00 и 6,00 ч. Специалната закрила е регламентирана в Глава петнадесета от КТ „Специална закрила на някои категории работници и служители“ и обхваща непълнолетните лица, жените (по отношение на бременни и кърмачки, стаи за жени, трудоустрояване на бременни или кърмачки, командироване и др.), лицата е намалена работоспособност и работещите пенсионери. Ищецът не попада в нито една от посочените категории и специалната закрила по КТ не обхваща преизчисляването на нощния труд с коефициент 1,143, поради което тя е неприложима в случая. За процесния период правната уредба на нощния труд на служителите в МВР е регламентирана в чл.187, ал.1 от ЗМВР във вр. ал. 3 и чл.

179 от ЗМВР, както и в посочените наредби на министъра на вътрешните работи, които са съобразени с функциите на МВР, както с естеството на извършваната дейност. Посочените нормативни актове изчерпват правната регламентация на нощния труд на работещите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР служители,поради което е недопустимо субсидиарното приложение на НСОРЗ.