Решение № 15623 от 14.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15623 гр. София, 14.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20231110126931 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „***“ ЕАД срещу Л. И. В., А. Е. М. и Л.

А. И., с която са предявени обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат в условията на разделна отговорност сумата в общ размер на 3516,28 лв., от които 2976,90 лв.– главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за недвижим имот, находящ се в гр. ***, общ. „***“, ул. „***“ №***, ет. ***, ап.

***, аб.№ ***, ведно със законната лихва от 30.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, 482,81 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 03.11.2022 г., 46,87 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м. 10.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.11.2022 г. до изплащане на вземането, както и 9,70 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 03.11.2022 г., при следните квоти:

- Л. И. В. - 2/4 част, а именно: сумата от 1488,45 лв. – главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законна лихва за периода от 30.11.2022г. до изплащане на вземането; сумата от 241,40 лв. мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 03.11.2022 г.; сумата от 23,43 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.10.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва за периода от 30.11.2022г. до изплащане на вземането, и сумата от 4,85 лв. мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2019г. до 03.11.2022 г.;

- А. Е. М. - 1/4 част, а именно: сумата от 744,22 лв. – главница, представляваща 1 стойността на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законна лихва за периода от 30.11.2022г. до изплащане на вземането; сумата от 120,70 лв. мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 03.11.2022 г.; сумата от 11,71 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.10.2019г. до м.04.2021г., ведно със законна лихва за периода от 30.11.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 2,42 лв. - мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2019г. до 03.11.2022 г.;

- Л. А. И. - ¼ част, а именно: сумата от 744,22 лв. – главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законна лихва за периода от 30.11.2022г. до изплащане на вземането; сумата от 120,70 лв. мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 03.11.2022 г.; сумата от 11,71 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.10.2019г. до м.04.2021г., ведно със законна лихва за периода от 30.11.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 2,42 лв. - мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2019г. до 03.11.2022 г.

Ищецът поддържа, че между него и ответниците, е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № ***, ет.

***/абонатен номер ***/, като ответниците имат качеството на битови клиенти на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия. От своя страна ответниците се явявали неизправна страна, тъй като не са заплатили стойността на доставената и потребена топлинна енергия за релевирания период на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, поради което ответниците са изпаднали в забава, с оглед което дължат и обезщетение за забавено изпълнение. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане.

Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Л. И. В., чрез адв. В. Г., с който заявява, че желае да сключи извънсъдебно или съдебно споразумение с ищеца за разсрочено плащане на процесното задължение.

Ответницата А. Е. М., чрез адв. Г. У., в срока по чл. 131 ГПК е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Поддържа, че размерът на квотите е неправилно изчислен. Посочва, че от представено от самият ищец саморъчно завещание на М. Г. е видно, че единствен собственик на процесния недвижим имот е ответника Л. И. В.. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски по делото.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответницата Л. А. И., с които оспорва предявените искове. Посочва, че за периода от м.05.2019 г. до 21.01.2020 г. собственик на процесния имот е била наследодателят на ответницата - М. И. Г., починала на 21.01.2020 г. Поддържа, че със саморъчно завещание от 15.01.2019 г., вписано в служба по вписванията на 01.03.2023 г., наследодателката М. И. Г. завещала процесния недвижим имот на ответника Л. В.. Поради това твърди, че Л. И. не е собственик на процесния недвижим имот, и не е клиент на ТЕ в процесния период, нито е имала каквито и да е отношения с фирмата за дялово разпределение. Евентуално, в случай, че съдът приеме, че ответницата е била клиент на доставената топлинна енергия от 2 ищцовото дружество, оспорва, че доставената енергия е имала дължимото количество и качество. Твърди, че клаузата на чл.31, ал.1 от Общите условия, според която лихва за забава се дължи в 45-дневен срок от публикуването на общата фактура за съответния отоплителен сезон, е неравноправна. Оспорва и дължимостта на процесните суми в 45-дневен срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Оспорва през процесния период да е имало облигационна връзка между етажната собственост и ФДР „***“ ООД, респективно – ответницата да е обвързана с договор с ФДР „***“ ООД за извършване на дялово разпределение по отношение на процесния недвижим имот. Оспорва автентичността на подписа на наследодателката М. Г. в представения протокол от общо събрание на етажната собственост, на което е избрана ФДР „***“ ООД. Оспорва и иска за заплащане на лихви за забава, поради недължимост на главното вземане, евентуално – поради липса на покана или за уведомяване на ответницата за срока, в който следва да изпълни своите задължения. Релевира възражение за давност по отношение на процесните вземания. Оспорва представените от ищеца писмени документи. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „***“ ООД не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по същите е да установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответниците топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, а за ответниците е възникнало задължението за заплащане на продажната цена, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

В тежест на ответниците (при установяване на посочените обстоятелства) е да установят по делото погасяване на задълженията си към ищеца.

По наведеното в отговора възражение за погасяване на вземанията по давност, в тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото производство вземания.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ).

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.), потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо 3 лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в редакция, действаща за исковия период) „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

В настоящия случай не е спорно по делото, а и от приетия като писмено доказателство Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятие по Закона за териториалното и селищно устройство № ***, том ***, нот. дело № ***/***г., се установява, че Г. В. Г. е бил признат за собственик на следния недвижим имот: апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***.

От представено саморъчно завещание на Г. В. Г. от 19.08.1993 г., се установява, че същият се е разпоредил за след своята смърт с имота – апартамент № ***, находящ се в гр.

***, ул. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, както и „с цялото си движимо и недвижимо имущество“, което притежавал, в полза на съпругата си М. И. Г.. Завещанието, което има характер на универсално такова, било обявено от Д. Г.– нотариус с район на действие СРС, вписана под № *** в НК, на 20.08.2018 г., след смъртта на завещателя, която настъпила на 06.06.2018 г., за което нотариусът се уверил от представения му в оригинал преписизвлечение от акт за смърт № ***/*** г.