Решение № 125 от 01.11.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Велико Търново, 29.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20214000500226 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № Р-3 от 12.01.2021 г. по гр.д. № 9/2020 г. Окръжен съд Велико Търново е осъдил Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София да заплати на Б. Н. К. сумата от 5000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, пряка последица от неизпълнение задължението на Агенцията за поддържане на пътищата, довело до телесни увреждания – фрактура на ляв крак, разкъсани далак и черен дроб, чревни сраствания, исхемични промени и тромбози, при пътно-транспортно произшествие на 14.12.2014 г. в с. Мусина, Община Павликени, на ляв завой, на ул. Първа, в участъка между дом 6 и дом 9 в селото, ведно със законната лихва по чл. 86 ЗЗД върху вземането, считано от 10.11.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 2491,39 лв. – обезщетение за вреди от забава в плащане на горното вземане за периода от 14.12.2014 г. до 10.11.2019 г., като исковете за разликата от присъдените суми до пълния претендиран размер, съответно 1

40000 лв. и 19930,92 лв. , са отхвърлени.

С решението е осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София да заплати на В.В. К. сумата от 5000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, пряка последица от неизпълнение задължението на Агенцията за поддържане на пътищата, довело до телесни увреждания – фрактура на тазови кости, при пътно-транспортно произшествие от 14.12.2014 г. в с. Мусина, Община Павликени, на ляв завой на ул. Първа , в участъка между дом 6 и дом 9 в селото, ведно със законна лихва върху вземането, считано от 10.11.2019 г. до окончателното му заплащане, както и сумата 2491,39 лв. – обезщетение за вреди от забава в плащане на горното вземане за периода от 14.12.2014 г. до 10.11.2019 г., като исковете за разликата от присъдените суми до пълния претендиран размер, съответно 40000 лв. и 19930,92 лв., са отхвърлени.

Присъдени са разноски.

С определение от 24.02.2021 г. по гр.д. № 9/2020 г. на ВТОС, постановено по реда на чл. 248 ГПК е изменено решението в частта за разноските, като е отхвърлено искането на АПИ за заплащането на юрисконсултско възнаграждение и е осъдена Агенцията да заплати на В.К. разноски в размер на 60 лв., съразмерно с уважената част от претенциите.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Б. Н.

К. в отхвърлителните му части, като се сочат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост, нарушение на материалния закон.

Мотивите на съда във връзка с приетото съпричиняване са лаконични, не е посочен процент на съпричиняването и критериите, въз основа на които решаващият състав е възприел конкретния процент съпричиняване, с който е намалено обезщетението за вреди. Приетото от съда съпричиняване е прекомерно. В настоящият случай не са налице предпоставките за приемане наличието на съпричиняване. Вещото лице изрично е посочило, че причината за ПТП и поднасянето на автомобила е лошият коефициент на сцепление, поради заледен/заскрежен път, а маневрата за овладяване на автомобила е трудна. Не се споделят доводите на съда, че при друго поведение на водача удар в електрическия стълб не би настъпил. Мястото на произшествието не е поддържано, не е обозначено, поради което водачът не може да се съобрази с 2 нещо, което не е видимо. Допуснато е съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, тъй като решението не съдържа мотиви, в които да се посочат исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда.

Отправено е искане решението да се отмени в обжалваните части и се постанови друго, с което се уважат изцяло предявените искове като основателни и доказани. Претендират се разноски за двете инстанции.

В.В. К., лично и със съгласието на своята майка Б.К., заема становище за основателност на жалбата.

Ответникът по жалба Агенция „Пътна инфраструктура“ изразява становище за правилност на постановения съдебен акт, като съответно на доказателствата и на материалния закон е прието, че водачът на автомобила К. има изключителен принос за настъпване на катастрофата и това е довело до последицата претендираното обезщетение да бъде намалено.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба и от В.В.

К., действаща лично и със съгласието на своята майка Б.К., в частта му, с която са отхвърлени исковете на тази ищца за разликата от присъдените суми до пълния размер, съответно 40000 лв. и 19930,92 лв. като неоснователни и недоказани. Наведени са съображения, че съдът е изложил кратки мотиви за драстично намаляване на исковите претенции, поради съпричиняване по отношение на ищцата Б.К., но по отношение на В.К. няма никакви изложени мотиви. Детето, което е било в автомобила, няма отношение към произшествието. От събраните доказателства не се установява причината за ПТП да е несъобразената скорост на водача, нито неправилна маневра, а същото се дължи на лошия коефициент на сцепление, поради непочистен/необработен път. Касае се за т.нар. „черен лед“, който не може да бъде установен от водача при движение. В решението са пренебрегнати получените увреждания на В. - фрактура на тазови кости, наложило лечение в режим на легло 20 дни, раздвижване и ходене с патерици около месец и половина. Всички останали значими към определянето на размера на обезщетението факти не са съобразени от съда.

Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваните части като 3 неправилно и вместо него да постанови друго, с което бъдат уважени изцяло предявените искове по отношение на В.К.. Претендира разноски за двете инстанции.

Б.К. заема становище за основателност на тази жалба.

Ответникът по жалба Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София в своя отговор изразява становище, че правилно първоинстанционният съд приема, че основа роля за инцидента и вредите, причинени в следствие на него, има неправилното шофиране от страна на майката на ищцата – Б.К.. От събраните доказателства се установява, че водачът К. е нарушила правилата за движение по пътищата, движейки се с несъобразена с моментните пътни условия скорост и по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на дъщеря си В.К.. Възприема становището, че след като изключителна вина за катастрофата има майката на ищцата, то и дължимото обезщетение за детето следва да бъде определено като сума, равна на тази на майката. Определянето на размера на обезщетението по справедливост се осъществява чрез преценка на всички установени по делото обективно съществуващи обстоятелства, относими към характера и тежестта на увреждането, степента и продължителността на болките и страданията, причинени на пострадалия във връзка с него.

По делото е постъпила и частна жалба против определение от 24.02.2021 г., постановено по гр.д. № 9/2020 г. на ВТОС в частта му, в която е осъден ответника АПИ да заплати на В.К. разноски в размер на 60 лв., като се оспорва начинът на изчисляването им.

Б.К. заема становище за основателност на частната жалба.

Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София не заема становище.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

4

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваните части, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Производството пред Окръжен съд Велико Търново е било образувано по повод подадена искова молба от Б. Н. К. и В.В. К., лично и със съгласието на своята майка Б.К., против Агенция „Пътна инфраструктура“ за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди – претърпени болки, страдания от травматични увреждания в резултат на ПТП, настъпило на 14.12.2014 г., в размер на по 40000 лв. за всяка една от тях, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 14.12.2014 г. до 10.11.2019 г. в размер на по 19930,92 лв. за всяко от обезщетенията, както и законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане. В исковата молба са изложени твърдения, че на 14.12.2014 г. Б.Н. е управлявала лек автомобил Шкода Октавия, с рег. № ВТ16****, в който е била и В.К., и в с. Мусина, на ул. Първа, при навлизане в ляв завой на заледен, необработен и необозначен участък от пътя, автомобилът се поднася и се блъска в железобетонен стълб от електропреносната мрежа. Б.К. претърпява фрактура на ляв крак, разкъсан далак и черен дроб с опасност за живота, чревни сраствания, исхемични промени, тромбози и др., довели до 74 % трайно намалена работоспособност, а В.К. претърпява фрактура на тазови кости. В резултат на травматичните увреждания двете ищци са търпели болки и страдания, наложил се престой в болница и на двете, движението и обслужването им били значително затруднени, поради което се нуждаели от чужда помощ, като негативните последици продължават да са налице. Отговорността на АПИ е ангажирана, тъй като участъкът от пътното платно, на който е станало произшествието, е част от републиканската пътна мрежа, и ответникът не е изпълнил нормативно вмененото му задължение да обозначи заледения участък и/или обезопаси същия, като почисти образувалия се лед, съответно опесъчи хлъзгавата настилка. Налице е противоправно поведение, изразяващо се в 5 бездействие – неизпълнение на задължение за вземане мерки за безаварийно преминаване на автомобилите по пътното платно, което е в причинна връзка с причинените на ищците вреди. С оглед на това са предявени настоящите искове.

С отговора на исковата молба са оспорени предявените искове.

Излага се, че вредите са настъпили в условията на съпричиняване от страна на водача Б.К., която е управлявала автомобила с несъобразена скорост с пътната обстановка и състоянието на пътя. По тези съображения е отправено искане исковете да бъдат отхвърлени, и при условията на евентуалност – исканото обезщетение да се намали с ½, поради съпричиняване на вредата от водача. Счита претенциите за прекомерно завишени.

С обжалваното решение е прието, че са доказани сочените вреди, заскрежената пътна настилка и влиянието й върху транспортния инцидент, поради което е счетено, че неизпълнението на задълженията на Агенция „Пътна инфраструктура“ за поддържане на пътното платно ангажира отговорността й да обезщети ищците за причинените болки и страдания от претърпяните телесни увреждания. Приет е за справедлив размер на обезщетенията сумата от по 40000 лв. за всяка ищца, но предвид обстоятелството, че основна роля в инцидента и вредите от него е неправилното шофиране на Б.К., поради несъобразена скорост и неправилното опериране с волана след поднасянето на автомобила, са намалени размерите на обезщетенията на по 5000 лв. за всяка ищца, ведно със законната лихва, считано от 10.11.2019 г. до окончателното изплащане.

Съответно е преизчислено и обезщетението за забава върху признатите размери, като е присъдено такова в размер на по 2491,39 лв. за всяка ищца.

Настоящият състав, като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От приложения констативен протокол с пострадали лица и материални щети от 14.12.2014 г. се установява, че на същата дата, в 07,50 часа в с. Мусина, ******** в посока гр. Велико Търново, при управление на лек автомобил Шкода Октавия, с рег. № ВТ16**** водачът Б.К. губи контрол над автомобила, отклонява се в дясно по посока на движението, напуска 6 пътното платно и се блъска в желязо-бетонен стълб от електропреносната мрежа. Като причина за ПТП в протокола е посочено движение с несъобразена скорост с моментните пътни условия и интензивността на движението. За механизма на произшествието и пътната обстановка са събрани гласни доказателства и е изслушано вещо лице. Св. К., съпруг на ищцата Б.К. и баща на ищцата В.К. разказва, че в неделя сутринта на 14.12.2014 г. В. трябвало да бъде на олимпиада по математика и майка й тръгнала да я кара. Това било около 7 часа сутринта, за да бъде в 7,30 часа на олимпиадата. Малко по-късно на свидетеля се обадила Б. и му казала, че се е блъснала. Той тръгнал към произшествието с другата кола. Било заскрежено, карало се бавно и свидетелят не могъл да стигне бързо. Настигнал полицейската кола, като с влизането в с. Мусина намалили скоростта както свидетелят, така и патрулката, тъй като много се пързаляло, било заскрежено.