Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5756 от 18.05.2026, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 989/2026
Вид
Решение № 5756
Подписан
18.05.2026
В сила
18.05.2026
Състав
Недялко Бекиров

Цитирани разпоредби

  • чл.142, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.22 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.33, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.54, ал.1, т.9 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140, ал.1, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
  • чл.165, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.171 · Закон за движението по пътищата
  • чл.171, т.1, б."е" · Закон за движението по пътищата
  • чл.172, ал.1, изречение 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.172, ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.2, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • §6, т.25 · Закон за движението по пътищата
  • чл.574, ал.11 · Кодекс за застраховането
  • чл.574, ал.6 · Кодекс за застраховането
  • чл.638, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.345, ал.2 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 5756

Пловдив, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - VIII Състав, в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

При секретар ЗЛАТКА ЧОБАНОВА като разгледа докладваното от съдия НЕДЯЛКО БЕКИРОВ административно дело № 20267180700989 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Г. А. Й., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [община], [улица], представляван от адвокат В. В.- пълномощник, обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №[Наименование]от 21.03.2026г., издадена от *** в Районно управление (РУ) – *** в Областна дирекция на МВР (ОД на МВР) - Пловдив, с която му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.1, б.“е“ от ЗДвП- “временно отнемане на СУМПС (свидетелство за управление на моторно превозно средство) на водач, който управлява моторно превозно средство без застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите - до предоставяне на информация за сключена валидна застраховка, но за не повече от 6 месеца“.

Претендира се отмяна изцяло на заповедта поради незаконосъобразност, както и присъждане на всички направени по делото разноски. На 11.05.2026г. по делото постъпва молба-становище с Вх.№10012 (лист 43, 44) от адвокат В., с която заявява, че поддържа изцяло жалбата, претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен Договор за правна помощ и защита (лист 6).

Ответникът- П. Д. М.- *** в РУ – *** в ОД на МВР – Пловдив, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. На 09.04.2026г. по делото постъпва молба-становище УРИ 325000-1964 от 08.04.2026г. (листи 33-34) от ответника М., за неоснователност на жалбата. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение да бъдат намалени разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (Наредба №1/09.07.2004г.).

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не дава заключение по жалбата.

По допустимостта на жалбата настоящият състав на съда констатира следното:

Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на заповед, с която се прилага ПАМ от вида на оспорената по делото (чл.171, т.1, б.”е” от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. В случая, препис от оспорената заповед (лист 7, 28) е получен от жалбоподателя Й. на 21.03.2026г., според нарочна разписка, обективирана в заповедта и подписана от жалбоподателя. От своя страна, жалбата (листи 3-4) постъпва в съда на 03.04.2026г. или в рамките на законоустановения срок. Също така, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 21.03.2026г. П. Д. М.- *** в РУ – *** в ОД на МВР – Пловдив, съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия GА, АКТ №*** (лист 29), против жалбоподателя Й..

Според посочения АУАН, на 21.03.2026г., около 11:43ч., в [населено място], [община], на ул. “Иван Вазов“ №18, е извършена проверка от служители в РУ – *** ОД на МВР - Пловдив. В рамките на проверката е прието за установено, че Г. Й. управлява моторно превозно средство (МПС), представляващо лек автомобил “ФОРД ТОРНЕО“, с Рег.№[рег. номер], собственост на “ВЛАДИЛИАНА“ (всъщност “ФРЕШ СЕЛЕКТ“, считано от 09.10.2025г.) ЕООД, [ЕИК].

Прието е за установено, че управляваният от Й. лек автомобил е със служебно прекратена регистрация от 24.02.2026г., поради липса на сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, за което по делото е приета нарочна справка (лист 38).

Деянието на Й., изразяващо се в управление на процесното МПС, след като същото е с прекратена регистрация по служебен път, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.

Видно от съдържанието на акта, същият е подписан от жалбоподателя Й. за “нарушител“ и не са вписани възражения от негова страна.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Докладна записка Рег.№325р-2438 от 21.03.2026г. (лист 30), изготвена на 21.03.2026г. от мл. инсп. Д. Х. и адресирана до началник на РУ – *** в ОД на МВР - Пловдив, относно “Установен водач да управлява МПС без сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите и със прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП“. Според посочената докладна записка, за установеното в рамките на проверката, извършена на 21.03.2026г. в [населено място], са съставени АУАН, серия GA №*** от 21.03.2026г. по чл.638, ал.3 от КЗ (Кодекс за застраховането) и АУАН, серия GA №*** от 21.03.2026г. по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. На водача Й. е издадена ЗППАМ №[Наименование]по чл.171, т.1, б.“Е“ от ЗДвП.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Застрахователна полица за задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите №****, издадена на 23.03.2026г. (лист 8), със застраховател “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, [ЕИК], според която полица за МПС, с Рег.№[рег. номер], е сключена застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с период на застрахователно покритие от 23.03.2026г., 13:34:18ч. до 22.03.2027г., 23:59:59ч.

Като доказателство по делото е приета и нарочна разпечатка от информационна система на МВР (лист 38), видно от която разпечатка процесният лек автомобил е с прекратена регистрация на 24.02.2026г., 04:59ч., и със служебно възстановена регистрация на 23.03.2026г., 13:25ч. Прекратяването на регистрацията е направено на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП- “ПРИ УВЕДОМЛЕНИЕ ОТ ГФ БЕЗ ГО“ (Получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от КЗ (Кодекс за застраховането)) - липса на договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите). Регистрацията е служебно възстановена на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП- “ПРИ УВЕДОМЛЕНИЕ ОТ ГФ ЗА ВАЛИДНА ГО“ (Предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574, ал.6 от КЗ).

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Мотивирана резолюция №26-0325-М000018 от 25.03.2026г. (лист 31) на Г. З. Г.- *** РУ – *** в ОД на МВР - Пловдив, с която резолюция, на основание чл.54, ал.1, т.9 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.33, ал.2 от ЗАНН (констатиране на признак/признаци на извършено престъпление), се прекратява административнонаказателното производство по АУАН, Серия GА, №**** от 21.03.2026г., против Г. А. Й., за нарушението по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, тъй като е образувана предварителна проверка с рег.№325 ЗМ 65 от 23.03.2026г. по описа на РУ – [община], с оглед данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК (Наказателен кодекс).

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Според разпоредбата на чл.172, ал.1, изречение 1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 2б, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

А по аргумент от разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП, службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021г. (листи 39-40) на министър на вътрешните работи, с която се отменя Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (неприложена по делото), считано от 01.01.2022г., и са определени да осъществяват контрол по ЗДвП основни структури на МВР, между които и Областните дирекции на МВР, в рамките на обслужваната територия (точка 1.3. от заповедта).

Прието е заверено копие на Заповед №317з-3162 от 15.04.2022г. (листи 41-42) на директор на ОД на МВР - Пловдив, с която заповед заемащите длъжност „Младши автоконтрольор II-I степен“ и командир на отделение в РУ при ОДМВР – Пловдив са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б.“а”, т.6 и т.7 от ЗДвП (точка І.7. от заповедта).

Прието е копие на Заповед №317з-6011 от 09.06.2023г. (лист 46а) на директор на ОД на МВР - Пловдив, с която заповед П. Д. М., издал оспорената по делото заповед, е преназначен на младши изпълнителска длъжност “**** в група „Охранителна полиция“ към РУ – *** при ОДМВР – Пловдив“, считано от датата на встъпване в длъжност.

Като доказателство по делото е прието и копие на Акт за встъпване в длъжност (лист 47а), според който акт П. Д. М. встъпва в посочената по-горе длъжност на 09.06.2023г.

Така посоченото определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министър на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол, настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от материално, териториално и йерархически компетентен орган, по отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор.

На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б.”е” от ЗДвП, временно, до представяне на информация за сключена валидна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите, но за не повече от 6 месеца, се отнема СУМПС на водач, който управлява МПС без застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП, Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от КЗ. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574, ал.6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Съгласно чл.171 от ЗДвП, За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки…

А съгласно чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му.

Освен това, с разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е предвидено, че редовно съставените актове (АУАН) по закона се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Макар последно посочената разпоредба да урежда отношения, свързани с реализирането на административнонаказателната отговорност на лица, извършили административни нарушения по смисъла на ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната уредба на материята в чл.22 от ЗАНН. Следователно, опровергаването на отразените в АУАН констатации е в тежест за жалбоподателя.

В случая, обстоятелствата, че на 21.03.2026г., около 11:43ч., жалбоподателят Й. управлява процесния лек автомобил “ФОРД ТОРНЕО“, с Рег.№[рег. номер], който автомобил е със служебно прекратена регистрация на 24.02.2026г., на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, респективно към 21.03.2026г. за процесния автомобил няма валидно сключена застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите; че жалбоподателят Й. има качеството на “водач“ по смисъла на легалното определение, дадено в нормата на §6, т.25 от ДР на ЗДвП; както и че ул. “Иван Вазов“ в [населено място] е “път, отворен за обществено ползване“ по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДвП, се явяват установени по делото и не са спорни между страните.

Съответно, налице е фактическо основание (хипотезата на чл.171, т.1, б.“е“ от ЗДвП) за издаване на оспорената по делото заповед, а именно управление на МПС без застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което заповедта е издадена без противоречие с относимите материалноправни разпоредби.