Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 980 от 10.10.2023, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 832/2023
Вид
Определение № 980
Подписан
10.10.2023
В сила
10.10.2023
Състав
Надя Узунова, Миглена Йовкова, Гюлфие Яхова

Цитирани разпоредби

  • чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2, т. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.15,ал. 3 · Закон за нормативните актове

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 980 гр. Благоевград, 10.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Гюлфие Яхова като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20231200500832 по описа за 2023 година

Производството е образувано на основание чл. 274, ал. 1, т 2 във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК по частна жалба на В . А . В. чрез адв. Д. М. срещу определение № 582/07.07.2023 г., постановено по гр.д. 1780 по описа за 2022 г. на РС-Петрич.

Жалбоподателят сочи, че определението е неправилно. РС не се е съобразил с чл. 2, ал. 5 и чл. 7, ал. 2 от Наредба 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения. Не е съобразил, че под материален интерес по см. на чл. 7, ал. 2 се има предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техния сбор, както и че в случая са предявени два иска, за всеки от който счита, че се дължи отделно адвокатско възнаграждение. Предявените два иска имат различен фактически състав, съдържание, предмет на доказване. Моли да се се отмени атакуваното определение и се постанови заплащане на възнаграждение от 480 лв. с включено ДДС, както и сумата за държавната такса за обжалването пред БлОС.

Насрещната страна – „А.т.е.Г.“, АД е депозирала отговор, в който изразява становище за неоснователността на жалбата. Счита за правилно приетото от РС, че процесуалното представителство е осъществено за едно благо, поради което адвокатското възнаграждение следва да е едно. Сочи, че ищцовите претенции произтичат от едно и също материално правоотношение, 1 от един и същ юридически факт – договора за кредит, като присъждането на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗАдв. по всеки иск представлява злоупотреба с права и противоречи на добрите нрави, справедливостта и морала. Изтъкнато е, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, както и че съобразяването на чл. 2, ал. 5 от Наредба 1/9.7.2004 г. би довело до присъждане на суми в размер, надвишаващ сбора на исковите суми / на сбора от цената на двата иска/. По този начин се нарушава основния за българското право принцип на забраната за неоснователно обогатяване. Присъждането на адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв. с ДДС за разгледаните два обективно, кумулативно съединени иска на обща стойност 295, 62 лв. представлява злоупотреба с право и противоречи на добрите нрави, справедливостта и морала.

Размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, което изискване следва да се прилага и при определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото те следва да се обосновават с два обективни критерии – обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. В този смисъл са мотивите в т. 47 на решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В решението се допуска при обективна и очевидна прекомерност на размера на адвокатския хонорар, фиксиран и ограничен в наредба спрямо размера и обема на защитения интерес, съдът да може да го редуцира в полза и защита на обществения интерес.

Посочва се, че ищцата В. В. чрез адв. М. е входирала многобройни и еднотипни ИМ срещу „А.т.е.Г.“, АД / цитират се номерата на образуваните граждански дела/ с идентичен правен спор. С присъждане по всяко дело на адв. възнаграждение от 960 лв. с ДДС ответникът по жалбата акцентира, че ще се надхвърли минимум 6 пъти материалния интерес.

Сочи, че не са в забава за връщане на сумата по уважения иск по чл.

55, от ЗЗД. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли.

За да се произнесе БлОС съобрази следното:

Видно от постановеното по делото решение РС-Петрич е присъдил на пълномощника на ищцата възнаграждение по чл. 38, ал. 2, т. 1 от ЗАдв. в размер на 480 лв., като е посочил, че е определено по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. във вр. с чл. 71 ,ал. 2 т.1 от Наредба 1/9.4.2004 г. на ВАС, както и

2 че е съобразил като е включил и дължимия ДДС.

В атакуваното определение постановено по молба по чл. 248 от ГПК на адвоката, пълномощник на ищцата първоинстанционния съд, е изтъкнал, че в случая няма основание за присъждане на отделни адвокатски възнаграждения по всеки един от двата съединени иска. Посочил е, че възнаграждението следва да се определи съобразно сбора от цената на исковете, които определят интереса, въз основа на който се определя възнаграждението. Отделно от това е посочил, че претенцията за присъждането на още 480 лв. /към присъдените 480 лв./ т.е. общо 960 лв. за адвокатски хонорар, е злопуотреба с право, която съдът е длъжен да осуетява тъй като размерът му надвишава неколкократно цената на исковете и не е съизмерим с фактическата и правна сложност на делото и с процесуалните действия осъществени от адвоката по същото. В тази връзка РС е изтъкнал, че търсеното адвокатско възнаграждение надхвърля повече от 3 пъти материалния интерес от делото, като то не се отличава със значителен интензитет от поставените за решаване фактически и юридически проблеми, които до голяма степен по предявените два иска са еднакви, като се съобрази, че производството е протекло в едно открито с.з.; както и че са събрани писмени доказателства в малък обем. Допълнил е, че ако се присъди исканото възнаграждение то би се стигнало до нарушение на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв., според който размерът на възнаграждението на адвоката трябва да е справедлив и обоснован.

БлОС счита определението за законосъобразно.

Видно е, че с решението РС е уважил предявените искове за прогласяване за нищожна на клауза за неустойка съдържаща се в чл. 11 от Анекс към договор за потребителски кредит, сключен между страните по делото, поради накърняване на добрите нрави и е постановил връщане на недължимо платения размер на неустойка въз основа на същата клауза в размер на 147, 81 лв.

Тезата на жалбоподателя, че му се дължат две възнаграждения по предявените два иска според чл. 2, ал. 3 от Норедба № 1/9.4.2004 г. при отчитане досежно размера на отделните на чл. 7, ал. 2, т. 1 от същата, според БлОС, както правилно е приел и РС представлява злоупотреба с право, в нарушение на чл. 3 от ГПК. Когато съдът констатира злоупотреба с право 3 той има задължение да я осуети, по който въпрос съдебната практика е категорична./вж.Р. 50044/4.7.21 г. на ВКС по т.д. № 71/22 г., наред с цитираното опр.от РС . № 174/26.4.21 г. на ВКС по ч.гр.д № 560/21 г.

В случая според БлОС не следва да се прилага правилото на чл. 2, ал.

5 от Наредбата, както поради изложеното така и защото това би довело до нарушаване на критериите залегнали в чл. 36, ал. 2 от Задв. за обоснован и справедлив размер на възнаграждението, като се има предвид, че предявените пред РС искове произтичат от едно и също материално правоотношение, от един и същ юридически факт - договор за потребителски кредит, като осъдителната претенция за паричнатта сума е следствие от клаузата, чиято нищожност се претендира с първия иск. Видно е, че обстоятелствената част на исковата молба съдържа факти и доводи за нищожността на неустоечната клуза, което е предмет на първия иск, като предвид разпоредбата на закона за връщане на даденото по нищожен договор - чл. 34 от ЗЗД във вр. с чл. 55, ал.

1 от ЗЗД - в петитума на ИМ е направено искане за връщане на даденото по нищожната клауза, което възлиза на сумата от 147,81 лв. С присъждането на претендираното и по този/втори/ иск отделно възнаграждение от 480 лв. с ДДС, определено по т. 1 на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, според БлОС несъмнено би се стигнало до злоупотреба с право и до неоснователно обогатяване.

Общото възнаграждение, което според жалбоподателя на пълномощника му се следва от 960 лв. всъщност надвишава 3 пъти общия материален интерес по делото от двата иска.

В контекста на изложеното следва да се преценява във всеки отделен случай дали с прилагането на чл. 2, ал. 5 от Наредбата не би се стигнало до нарушаване на основните принципи за забрана за злоупотреба с право и за неоснователно обогатяване, в който контекст следва да се разглежда и изискването на закона – на чл. 36, ал. 2 от ЗАДв. - за обоснован и справедлив размер. За да отговаря на тези изисквания възнаграждението следва да съответства на обема и сложността на извършената от адвоката работа , като това следва да се счете за относимо и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото не цената на иска определя минималния размер възнаграждение като обоснован и справедлив по см. на чл. 36, ал. 2 от ЗАДв.

В тази връзка в допълнение ще следва да се отбележи Р. 3325/19.3.23 4 г. на ВАС по адм.д. № 10070/22 г., на 3-то о., в което се цитира т. 47 от решение на СЕС от 23.11.2017 г., по съединени дела С- 427 и С. 428 /16 относно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според което „… разглежданата в главните производства правна уредба не съдържа какъвто и да било точен критерии, който би могъл да гарантира , че определените от Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес. …“ Заключава ВАС, че това потвърждава тезата, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне на последните единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатската услуга, противоречи на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв.; както и че при противоречие на подзаконов нормативен акт със закон следва приложение на чл.15,ал. 3 ЗНА.

Поради изложеното според БлОС първоинстанционният съд като е определил адвокатското възнаграждение въз основа интереса от сбора от цената на двата иска т.е. без да приложи чл. 2, ал. 3 от Наредбата е изпълнил задължението за осуетяване на злоупотреба с право, като по този начин определеното възнаграждение отчита целия интерес от делото, обема и сложността на свършената от адвоката работа по двата иска, така както изисква чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. Затова БлОС счита атакуваното определение за законосъобразно респ. доводите в жалбата за несъстоятелни, поради което потвърждава атакувания акт.

Водим от изложеното, БлОС

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение № 582/07.07.2023 г., постановено по гр.д.

1780 по описа за 2022 г. на РС-Петрич.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6