Решение № 6865 от 02.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6865 гр. София, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско дело № 20221110119657 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на Б. Х. Й. срещу „С К“ АД.

Ищецът твърди, че между него и ответника съществувало трудово правоотношение, по силата на което заемал длъжността „работник, поддръжка сгради“, което било прекратено, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, поради наложено със заповед № ДП-4 от 15.03.2022г. дисциплинарно наказание „уволнение“. Оспорва заповедта като незаконосъобразна и издадена в нарушение на чл. 193 КТ, тъй като поканата за обяснения била неясна.

Поддържа, че не били спазени сроковете за ангажиране на дисциплинарната му отговорност, предвидени в чл. 194 КТ. Оспорва да е извършил нарушенията, които са му вменени. Моли за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, както и за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност, както и за осъждането на ответника да заплати сумата от 1243,60 лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа, респ. за разликата в заплатата, получавана при следващия му работодател – „С Д Е С“ ООД.

Ответникът е депозирал отговор по реда на чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Счита, че дисциплинарното наказание е наложено законосъобразно, при спазване на предвидените в закона срокове и процедури. Поддържа, че срокът по чл. 194 КТ следвало да се изчислява от 01.03.2022г., когато бил депозиран доклад до изпълнителния директор. Намира извършването на дисциплинарно нарушение за доказано, като счита за установено, че на 04.01.2022г., 05.01.2022г. и 06.01.2022г. ищецът не е изпълнявал трудовите си задължения. Изтъква, че на първата от посочените дати (04.01.2022г.) били разпределени задачи на Б. Й. и Б Н (подлепване на балатум на Терминал-1; подмяна на пана в окачен таван и сглобяване на преградни колчета), като последният уведомил прекия си ръководител К З, а той – Е И („инженер строителен и инвеститорски контрол/организатор на ремонт и поддръжка“) затова, че ищецът не участва 1 в изпълнението на възложените задачи. На следващите дни (05.01.2022г. и 06.01.2022г.) ищецът продължавал да отказва да участва в изпълнението на възложените задачи, което било установено от Б Н, Б. Г., Д. Ф., Е И, И П, К З и С Б. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и от приложените писмени доказателства (трудов договор № 77/13.04.2018г. и др.) е видно, че ищецът Б. Х. Й. е работил по трудово правоотношение при ответника на длъжност „работник, поддръжка сгради“.

Не е налице спор и по отношение на това, че въз основа заповед № ДП-4 от 15.03.2022г. на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, с което трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.

От съдържанието на цитираната заповед № ДП-4 от 15.03.2022г. е видно, че същата е наложена затова, че на 04.01.2022г. ищецът не е изпълнил нито едно от възложените задължения, както следва: не е участвал в подлепянето на отлепен балатум на Терминал № 1 „Международни линии – пристигане“, подменянето на пана в окачен таван и в сглобяването на преградни колчета до вход/изход № 1; че на 05.01.2022г. не е изпълнил нито едно от възложените задължения, както следва: не е участвал в монтажа на свалени таванни ламели на Терминал № 2, изходи В6-В9, подмяната на счупени плочки в подовата настилка на Терминал № 2 и в боядисването на помещения на дирекция „Наземно обслужване“; че на 06.01.2022г. не е изпълнил нито едно от възложените задължения, както следва: не е участвал в монтажа на свалени таванни ламели на Терминал № 2, изходи В6-В9, подмяната на счупени плочки в подовата настилка на Терминал № 2 и в боядисването на помещения на дирекция „Наземно обслужване“.

От приложения доклад от 01.03.2022г. на инж. М С – вр.изп.д. „директор дирекция „ПСР“ е видно, че същият е уведомил изпълнителния директор на ответното дружество за извършените от ищеца дисциплинарни нарушения в периода от 04.01.2022г. до 06.01.2022г.

От приложената покана е видно, че работодателят е предоставил възможност на ищеца Б. Х. Й. в 3-дневен срок от връчването й да изрази становище и да ангажира доказателства за описаните в поканата дисциплинарни нарушения.

От приложеното „обяснение“ на ищеца е видно, че във връзка с получената покана ищецът е изразил становище пред работодателя, че „господин З е крадец и лъжец, не му вярвайте за нищо“.

От показанията на свид. Б Н и свид. Е И съдът намира за установено, че на 04.01.2022г. на ищеца Б. Й. и свид. Б Н е било възложено от страна на прекия им ръководител (К З) подлепянето на отлепен балатум на Терминал № 1 „Международни линии – пристигане“, като ищецът не се е явил и не е изпълнил възложената му задача. Вместо това, същата била изпълнена изцяло от свид. Б Н. По отношение на тези обстоятелства свид. Нсе явява 2 очевидец, като показанията му са ясни, конкретни и непротиворечиви. Същите са в пълен синхрон и с показанията на свид. И, който макар да не е присъствал на мястото на изпълнение на задачата, поддържа, че лично е говорил по телефона с Б. Й., който не е отрекъл, че не изпълнява възложената задача, а само е обещал, че „ще отиде да работи“ (което също не е сторил според свид. И). При липсата на каквито и да било други доказателства, които да поставят под съмнение достоверността на обсъжданите показания, съдът ги кредитира като достоверни и убедителни в обсъжданата част.

От същите показания, както и от тези на свид. С съдът намира в достатъчна степен за доказано и това, че на същата дата ищецът „не е участвал в сглобяването на предпазни колчета”. По отношение на тази задача показанията на свид. Ни свид. С са достатъчно конкретни и ясни, като същите са и очевидци на процеса по поставяне на колчета. Свид. И макар да не е присъствал на място, също потвърждава, че е узнал, че ищецът не се е явил на възложената задача.

Недоказано е обаче това, че на 04.01.2022г. е била възложена на ищеца задача „подменяне на пана в окачен таван”, респ. че ищецът не е участвал при изпълнението й. В оспорваната заповед такава задача е описана само за 04.01.2022г., докато за 05.01.2022г. и 06.01.2022г. се сочи „монтаж на свалени таванни ламели на Терминал № 2 изходи В6-В9”.

Предвид това, че работодателят сам е описал тези задачи по различен начин, няма основание да се смята, че се касае за едно и също задание. Независимо от това, дори и да се приеме, че „подменяне на пана в окачен таван” и „монтаж на свалени таванни ламели“ съставлява една и съща по съдържание задача, то дори и в този случай не са ангажирани никакви доказателства за възлагането й, респ. неизпълнението й, на 04.01.2022г., както се сочи в заповедта. От фактологията, пресъздадена от свид. Ни свид. Ф., обсъдена по-долу, става ясно, че проблемът с подмяната на таванни ламели се е случил еднократно (като двамата с достатъчно детайли са описали случилото се, в т.ч. съвместното тръгване към мястото на изпълнение и фактическото й осъществяване с помощта на К З), което свид. Нясно е заявил да е станало на 05.01.2022г.

По отношение на възложените и неизпълнени от ищеца задачи на 05.01.2022г., съдът намира за доказано въз основа показанията на свид. Б Н и свид. Е И, че на посочената дата Б.

Й. и свид. Б Н е следвало да подменят ламели на тавана на Терминал № 2, като ищецът не се е явил и не е участвал в изпълнението на задачата. В тази им част показанията на свид. Нса достатъчно ясни и конкретни, като при липсата на други доказателства, които да ги поставят под съмнение същите следва да бъдат кредитирани. Те се потвърждават в достатъчна степен и от показанията на свид. Е И, който макар да няма пряко участие по възлагане и изпълнение на задачата е узнал за нея от останалите служители. Пряк участник в изпълнението на тази задача е бил и свид. Д. Ф., който макар добросъвестно да заявява, че не си спомня датата, детайлно пресъздава ситуацията, при която тримата заедно с ищеца и свид. Нса тръгнали да сменяват ламелите, след което Б. Й. „изчезнал“ и не се появил до приключването й.

От показанията на свид. Нстава ясно и това, че на 05.01.2022г. е била възложена и 3 задача подмяна на счупени плочки на подова настилка на Терминал № 2, като и при изпълнението на тази задача ищецът не е взел никакво участие, поради което била изпълнена самостоятелното от свид. Н В тази им част показанията на свид. Нсъщо се потвърждават от тези на свид. И, който заявява, че е разговарял по този въпрос с прекия ръководител на ищеца – К З.

Не е проведено обаче пълно и главно доказване по отношение на това, че на 05.01.2022г. е била възложена на ищеца и задача по боядисване на помещения на дирекция „Наземно обслужване“. Нито един от разпитаните свидетели не е заявил да е наясно с подобно задание, респ. неизпълнението на подобна задача, като свид. Б Н и Д. Ф. изрично са заявили, че не знаят за такава и не са участвали в изпълнението й.

Не са ангажирани никакви доказателства и по отношение на дисциплинарните нарушения, които според уволнителната заповед са осъществени на 06.01.2022г. Данни за възложени и неизпълнени задачи на тази дата не се съдържат в показанията на свид. Б Н и свид. Д. Ф., като това е обяснимо с оглед изявлението им, че не са били на работа на 06.01.2022г. (последното се потвърждава и от приложения от самия работодател график).

Друг извод не може да се основе и въз основа показанията на свид. А. М. и свид. Б. Г., чиито изявления поначало не допринасят за изясняване на фактическата обстановка през процесните дати. По отношение на изпълнението на трудовите задължения от ищеца на 06.01.2022г. не се съдържа никаква конкретна информация и в показанията на свид. С.

Фрагментирани изявления в тази посока се съдържат единствено в показанията на свид. И, които съдът намира за крайно недостатъчни, за да се приеме, че е проведено пълно и главно доказване. Така например, по отношение на неприсъствието на Б. Й. при закачане на ламелите, свид. И сочи, че бил информиран за случая от К З, Д. Ф. и Б Н, от които разбрал, че заради ищеца се наложило задачата да бъде изпълнена с помощта на К З и С Б. В същото време, както от показанията на първите двама, така и от представения от самия работодател работен график, се установява, че на 06.01.2022г. Д. Ф., Б Н и С Б не са били работа. При това положение, съдът намира, че ситуацията, която пресъздава свид. И касае същия случай, за който разказват и свидетелите Б Н и Д. Ф., който се е състоял на 05.01.2022г. (обсъден погоре). Изолирани и лишени от всякаква конкретика са и показанията на свид. И по отношение на неизпълнената задача на 06.01.2022г. по подмяна на счупени плочки в подовата настилка на Терминал № 2. За подобна задача данни се съдържат само в показанията на свид. Н но и по отношение на нея е категоричен, че касае 05.01.2022г., поради което по аналогични на изложените по-горе съображения следва да се приеме, че отново се отнася за същия случай, в който на 05.01.2022г. плочките са подменени от свид. Н По отношение на третата описана в уволнителната заповед задача от 06.01.2022г. – боядисване на помещения на дирекция „Наземно обслужване“ – не се ангажирани, каквито и да било доказателства, поради което същата следва да се приеме за недоказана (по същия начин, по който е останало недоказано и възлагането на същата задача на 05.01.2022г.).

В обобщение следва да се приеме, че от описаните в уволнителната заповед дейности, съдът намира за доказано, че ищецът не е изпълнил следните му възложени задачи: на 4

04.01.2022г. - подлепянето на отлепен балатум на Терминал № 1 „Международни линии – пристигане“ и сглобяването на предпазни колчета; на 05.01.2022г. – подмяна на ламели на тавана на Терминал № 2 и на счупени плочки на подова настилка на Терминал № 2.