Решение № 1475 от 11.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1475 гр. София, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Красимира Г. Г. като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20251000502130 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на чл.258 и следв. ГПК.

Образувано е п о въззивна жалба на Л. В. Г., ищец пред първата съдебна инстанция, срещу решение № 2374 от 16.04.2025 г. на СГС, постановено по гр.д.№ 11343 по описа за 2024 г., с което е отхвърлен предявеният от ищцата/въззивник иск по чл.439 ГПК.

Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на така постановеното решение. Сочи, че сумите, предмет на иска, били погасени по давност, тъй като последното валидно изп.действие било с дата от 01.09.2016 г. Титулярът на вземането преди да прехвърли същото с договор за цесия от 23.11.2015 г. на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД не бил предприел надлежни изп.действия за събиране на вземането си. Счита, че неправилно съдът бил приел, че предприетите от взискателя действия по събиране на вземанетоискане за извършване на опис и оценка на движими вещи, направено с молба от 13.02.2017 г. както и изпращането на запорно съобщение до работодателя 1 на 31.07.2020 г., прекъсват давността. Това било така, защото тези действия не били последвани от реално извършено действие по принудително изпълнение.

В подкрепа на този довод се позовава на ТР №2/2014 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. При това положение до датата на подаване на исковата молба – 22.07.2024 г. сумите били погасени по давност. Следвало да се вземе предвид и, че изп.производство било прекратено на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК, при което прекратяването на изп.производство настъпвало още на 05.01.2017 г. В случая била настъпила перемпция по силата на закона. При това положение всички действия след датата на прекратяване на изп.дело били невалидни, вкл. подаването на молбата с искане за извършване на опис и оценка на движими вещи, както и изпращането на запорно съобщение до работодателя на длъжницата.

Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което претенцията на ищцата да бъде уважена изцяло.

Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ответника пред първата съдебна инстанция - „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в който отговор се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение. Счита, че не са допуснати сочените от въззивника нарушения при постановяване на обжалваното решение. Същото било съобразено със събраните по делото доказателства, както и задължителната съдебна практика на ВКС. Следвало да се вземе предвид, че от страна на длъжницата по изп.дело били постъпвали плащания, които прекъсвали давността. Взискателят бил проявил активност и действията му прекъсвали давността. Давността била свързана не с поведението на СИ, а с това на взискателя. Съгласно съдебната практика на ВКС перемпцията била без значение за давността. Следвало да се вземе предвид и, че давността била спирана от 13.03.2020 г. във връзка с обявеното в страната извънредно положение. Сроковете започвали да текат от 21.05.2020 г. Претендира се юриск.възнаграждение.

Апелативен съд- София, действащ като въззивна инстанция намира следното:

По допустимостта на въззивната жалба:

Препис от обжалваното решение е връчено на въззивника на 28.05.2025 г.

2

Въззивната жалба е подадена на 09.06.2025 г.

Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

Въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, първоинстанционният съд е приел, че не е спорно между страните , че въз основа на изпълнителен лист от 29.10.2014 г. при ЧСИ, рег. № *** на Камарата на ЧСИ "УниКредит Булбанк" АД е образувала изпълнително дело № 20148440404191 срещу Л. В.

Г. за събиране на сумата от 10 765.74 евро главница, ведно със законната лихва от 24.10.2014 г. до окончателното изплащане, лихва в размер на 1 495.18 евро за периода 09.01.2014 г. - 23.10.2014 г. и 1 547.25 лева разноски по делото.

Изпълнителният титул, въз основа на който било образувано изп.д. № 20148440404191 бил издаден по заповед за незабавно изпълнение. Липсата на възражение срещу нея и влизането й в сила приравнявало този съдебен акт на решение, установяващо съществуването на вземането на кредитора. От този момент започвала да тече нова погасителна давност, която била петгодишна като съдът се е аргументирал с нормата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД .

Прието е, че за периода от 22.12.2014 г. до 26.06.2015 г., когато влизала в сила т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давност не била текла. Съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД давността се прекъсвала с предприемане на действия по принудителното изпълнение. Това означавало, че за да се поддържа висящността на изп.процес било необходимо взискателят да предприема и поддържа изпълнителни действия. Указания относно това кои действия прекъсват давността, се съдържали в приетото ТР от № 2 от .04.07.2024 г. по тълк.д.№ 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, т.3. Прието е, че 3 ефектът на прекъсването на давността не се засяга от настъпилата по-късно перемпция на изп.дело. При перемпция на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК изпълнителните способи, които били осъществени преди тя да настъпи, не се засягали изобщо от прекратяването на изп.дело. В това ТР било направено разграничение между перемпцията и погасителната давност. А именно: давността била санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите права, а перемпцията б и л а санкция, засягаща конкретното процесуално правоотношение, но не и публичното субективно право на кредитора да иска принудително изпълнение. За давността и нейното прекъсване водещо значение имало искането на кредитора - взискател, а дори да не се бил осъществил чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсвала, ако непредприемането му се отдавало на причини, независещи от кредитора. Като иска л от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездействал и активността му била достатъчна за прекъсване на давността.

В случая се установило, че давността била прекъсната с наложения запор върху трудовите възнаграждения на длъжника Л. Г. на 05.01.2015 г., с молбата от "ЕОС Матрикс" ЕООД от 29.12.2015 г. за извършване на всички необходими изпълнителни действия, с нова молба от 13.02.2017 г. за извършване на опис и оценка на движими вещи на длъжника, с изпращане на ново запорно съобщение до "Н. 28" ЕООД през 2020 г. (в изпълнение на възложени от взискателя действия по чл. 18 от ЗЧСИ с молбата от 29.12.2015 г.)

Исковата молба била подадена на 22.07.2024 г. и по нея било образувано гр. д. № 43520/2024 г. по описа на СРС, прекратено и изпратено по подсъдност на СГС, където продължило под № 11343/2024 г. и от последното изпълнително действие през август 2020 г. до юли 2024 г. не б и л изтекъл петгодишният срок, с който се свързват последиците на погасителната давност.

Не се установили обстоятелства, които да водят до основателност на предявения от ищцата, иск, поради погасяване по давност на вземането на "ЕОС Матрикс" ЕООД по изпълнителния лист от 29.10.2014 г.

По така изложените мотиви първоинстанционният съд е достигнал до 4 извода, че предявения отрицателен установителен иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Апелативен съд-София, действащ като въззивна инстанция, като взе предвид доводите и възраженията на страните, както и събраните по делото /пред първата съдебна инстанция/ доказателства, приема следното:

Съдът е сезиран с иск по чл.439 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание /ал.2/.

Ищцата иска да бъде признато за установено, че не дължи на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата по изпълнителен лист от 29.10.2014 г., издаден въз основа на влязла в сила на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК от 29.10.2014 г. по ч.гр. д. № 57906/2014 г. по описа на СРС, ГО, 38 състав.

Позовава се на изтекла давност, както и на настъпила перемпция по силата на закона по чл.433, ал.1,т.8 ГПК.

Спорно по делото е именно настъпила ли е погасителната давност, както и дали прекратяването на изп.производство в хипотезата на чл.433, ал.1,т.8 ГПК повлиява на течението на погасителната давност.

Съгласно чл.433, ал.1 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато:

8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Действително, прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.

Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

5

Погасителната давност е определен от законодателя срок, с изтичането на който законът свързва определени последици- преграждане на възможността за събиране на вземането по съдебен ред. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал.

1 ЗЧСИ, а именно: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, изготвяне на справки, набавяне на документи, книжа и др., назначаване на експертиза, извършване на разпределение, плащане въз основа на влязло в сила разпределение и др.

Първото, което следва да бъде отбелязано, че в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК и липсата на възражение срещу същата, заповедта за изпълнение има характер на влязло в сила съдебно решение. Затова и правилно първоинстанционният съд е приел, че е приложима разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, съгласно която погасителната давност е 5-годишна.

Второто, което следва да бъде констатирано е, че изп. производство е образувано през 2014 г. Затова и по арг. от приетото в ППВС № 3/18.11.1980 г., както и разясненията в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 ОТ 26.06.2015 Г.

ПО ТЪЛК. Д. № 2/2013 Г., ОСГТК НА ВКС, погасителната давност не тече при висящност на изп. процес. Пак с оглед разясненията дадени в това ТР, давност не е текла в периода от образуването на изп. дело – 22.12.2014 г. до 26.06.2015 г., от който момент се прилага т.10 на ТР №2/2015 г. на ОСГТК на ВКС.