Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 291 от 16.03.2022, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 2053/2021
Вид
Решение № 291
Подписан
16.03.2022
В сила
16.04.2022
Състав
Мирослав Архангелов Йорданов

Цитирани разпоредби

  • чл.185, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. Русе, 16.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослав Арх. Йорданов при участието на секретаря Наталия Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Мирослав Арх. Йорданов Административно наказателно дело № 20214520202053 по описа за 2021 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на “ВИКРА” ЕООД против Наказателно постановление № 575470 / 24.04.2021 год. на директора на ТД на НАП Варна, с което на дружеството за нарушение по чл.7, ал.3 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева. Иска се от съда да отмени наказателното постановление, като се излагат съображения за неговата незаконосъобразност.

Дружеството-жалбоподател, представител. редовно призовани, не изпращат

Въззиваемата страна, излага становище в съдебно заседание за неоснователност на депозираната жалба. Иска от съда да постанови решение, с което да потвърди издаденото наказателно постановление.

Русенската районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема отношение по случая.

Съдът, като се запозна с материалите по делото, съобрази изложените от страните доводи и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед произнасяне по същество, съобрази следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Подлежи на разглеждане по същество и е частично основателна.

В периода 01-02.02.2021 г. свид.ЦВ. В. В. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП Варна, офис Русе, извършила проверка на “ВИКРА” ЕООД, при която било установено, че дружеството стопанисва магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.Русе, ул.“Св.Димитър Басарбовски“ № 28а и за времето от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. е извършвало продажби от фискално устройство, без осъществена дистанционна връзка с НАП. Въз основа на тази констатация съставила срещу “ВИКРА” ЕООД АУАН, а покъсно наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление.

Тази фактическа обстановка съдът извежда след анализ на събраните по делото доказателства.

Предвид обстоятелството, че въззивната инстанция е по същество и задължението на съда е служебно да следи както за материалната, така и за процесуалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, настоящият съд намира, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на ЗАНН, което да опорочава производството до такава степен, че да води до отмяната на санкиониращия акт само на това основание. Нарушението е пълно и точно описано, и е ясно, за какво е ангажирана административнонаказателната отговорност на “ВИКРА” ЕООД.

В случая от събраните доказателства, може да се направи категоричен извод, че в периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. дружеството е извършвало продажби с ФУ без изградена дистанционна връзка с НАП.

Според разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от Наредбата, не се допуска работа с ФУ/ИАСУТД от лицата по чл. 3 без изградена дистанционна връзка с НАП, освен в случаите, посочени в тази наредба.

Съгласно чл.185, ал.2 от ЗДДС, и звън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв.

Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.

Съобразно чл.185, ал.1 от ЗДДС, н а лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в 2 размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.

По делото обаче не са налице доказателства, че нарушението е довело до неотразяване на приходи, за да бъде приложена единствено разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС. Подобна констатация липсва и от наказващия орган, поради което такава не е отразена в наказателното постановление. Освен това, при извършената проверка, категорично е установено, че дружеството е водило, съхранявало и представило финансовите отчети от паметта на фискалното устройство за 2019 и 2020 година.

С оглед изложеното наказателното постановление, следва да се измени като на основание чл.185, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС на дружеството се наложи имуществена санкция в размер на 500 лева.

По делото се претендира заплащане на разноски, като предвид изменението на наказателното постановление, право на разноски имат и двете страни съобразно уважената част.

Жалбоподателят претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, като съгласно представения договор за правна защита и съдействие възнаграждението е платено. Съразмерно на уважената част следва да му се присъди сума в размер на 417 лева. На АНО следва да се присъдят разноски съразмерно потвърдената част от наказателното постановление, като на основание чл. 63д от ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ , съобразно претендираната сума в размер на 80 лева, следва да се определят 13 лева.

По компенсация между двете вземания наказващия орган дължи на жалбоподателя 404 лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 575470 / 24.04.2021 год. на директора на ТД на НАП Варна, с което на “ВИКРА” ЕООД за нарушение по чл.7, ал.3 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, като на основание чл.185, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС налага на дружеството имуществена санкция в размер на 500 лева.

3

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ да заплати на “ВИКРА” ЕООД ЕИК 117635539 сумата в размер на 404 (четиристотин и четири) лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе в 14 - дневен срок от получаване на съобщаването за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4