Решение № 4307 от 06.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4307 гр. София, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20251110141732 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по повод на искова молба вх. ........... г. на Е. И. К., ЕГН **********, срещу „............. ЕООД, ЕИК ......... със седалище и адрес на управление: гр. ............ с която е предявен за разглеждане иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 6, 9а, 10 и 11 ЗПК за прогласяване на нищожността на Договор за предоставяне на потребителски кредит № ........../07.06.2023 г., като противоречащ на закона.

В исковата молба се навеждат фактически твърдения, че на 07.06.2023 г. между ищцата Е. И. К. – в качеството на кредитополучател, и ответното дружество „............. ЕООД – в качеството на кредитор, е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ........../07.06.2023 г., по силата на който кредиторът е поел задължение да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на 3 000,00 лева, при ГЛП от 40,95 % и ГПР от 49,60 %, срещу насрещно задължение на кредитополучателя да върне сума в общ размер на 3 870,00 лева на 15 броя месечни погасителни вноски, в която сума се включват главница и възнаградителна лихва. Съгласно чл. 5 от договора, той се обезпечава с поръчителство, предоставено от ....... в полза на дружеството-кредитор, като посочената уговорка не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението, а със сключването на договора кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител. Размерът на така уговореното възнаграждение за поръчителство бил посочен в част 4, т.4.3 от Преддоговорната информация към договора за кредит и възлизал на сумата от 2 940,00 лева. Ищцата поддържа, че въпросното възнаграждение й е било начислено и впоследствие претендирано съобразно изпратено й удостоверение за наличие на задължение, като същевременно обаче то не е било включено нито в ГПР, нито в погасителния план към договора за кредит.

Навежда съображения, че сключването на допълнителен договор за предоставяне на поръчителство е съставлявало задължителна предпоставка за сключването на договора за 1 кредит, без разходите за поръчителството да са били упоменавани по какъвто и да е начин в същинския договор за кредит. Счита, че договорът за кредит е нищожен поради това, че не отговаря на изискванията за шрифт, регламентирани в чл. 10, ал. 1 ЗПК, поради липса на изрично посочен в него срок на договора съобразно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗПК, както и поради липса на друг задължителен негов реквизит – ясна методика за изчисляване на референтния лихвен %, както изисква чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК. На следващо място, ищецът поддържа, че от съдържанието на договора не можело да се направи извод по какъв начин е формиран ГПР. В ГПР следвало да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с договора за кредит. В случая това не е било сторено, тъй като в ГПР не било включено възнаграждението за поръчител. Твърди, че сключването на гаранционната сделка представлявало неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране, което водело до заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК и до вписване на неточен размер на разходите – основание за нищожност на договора за кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Сочи, че при сключване на процесния договор е било допуснато нарушение и на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 ГПК, като наред с това в договора била уговорена възнаградителна лихва в размер, несъответстващ на изискванията на морала и добрите нрави. При тези фактически твърдения и наведени правни доводи, ищецът отправя искане към съда за прогласяване на нищожността на процесния договор за кредит.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от „............." ЕООД, с изразено становище за неоснователност на предявения иск. Признава, че между страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит №........../07.06.2023 г. с посоченото в исковата молба съдържание. Оспорва доводите на ищеца за недействителност на договора по смисъла на ЗПК, поддържайки, че при сключването му са спазени всички изисквания на ЗПК. Оспорва поръчителството от ....... да е задължително условие за сключването на процесния договорит за кредит. Твърди, че ....... е самостоятелно юридическо лице и договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което „......“" ЕООД не е страна, съответно евентуалната нищожност на договора за гаранция не води до нищожност на договора за кредит. Признава факта, че възнаграждението за поръчител не е включено в ГПР на договора за кредит, тъй като счита, че то не съставлява разход, който следва да се включва в ГПР. По тези съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото и неоспорен от страните Договор за предоставяне на потребителски кредит № ........../07.06.2023 г., се установява, че той е сключен на 07.06.2023 г. между „............. ЕООД – в качеството на кредитор, и Е. И. К. – в качеството на кредитополучател. По силата на този договор кредиторът е поел задължение да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на сумата от 3 000,00 лева, при лихвен процент от 23,20 % и ГПР от 49,60 %, срещу насрещно задължение на кредитополучателя да върне сума в общ размер на 3 870,00 лева на 15 броя месечни погасителни вноски, в която сума се включват главница и възнаградителна лихва в общ размер за срока на договора от 870,00 лева.

Съгласно чл. 5 от договора, кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „.......“ в полза на дружеството-кредитор. Посочено е, че с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

По делото е представен и приет като писмено доказателство Стандартен европейски формуляр (СЕФ), видно от който срокът на договора за кредит е 15 месеца, с първа 2 погасителна вноска, платима на 07.07.2023 г., и последна – на 30.08.2024 г. Съгласно отбелязването в т. 8 от СЕФ, изисканото по договора обезпечение, е договор за предоставяне на поръчителство/гаранция, подписан от кредитополучателя, а според отбелязаното в т. 4.3. възнаграждението на поръчителя е в размер на 2 940,00 лева, която сума не се включва в ГПР.

По делото е представено и прието като писмено доказателство Удостоверение за наличие на задължение, издадено от „............. ЕООД на 15.10.2024 г., съгласно което към посочената дата Е. И. К. има активен кредит, отпуснат от дружеството с № .........., с общо дължима сума от 6 980 лева, в т. ч. 3 000,00 лева – усвоен кредит, 870,00 лева – лихва по кредита, 170,00 лева – такси съгласно Тарифата, и 2 940,00 лева – такса за банкова гаранция, с уточнение, че се касае за услуга, предоставена от партньор на „............. ЕООД и свободно избрана от кредитополучателя.

С проекта на доклад, обективиран в Определение № 1051/11.01.2026 г. и обявен за окончателен без възражения на страните в проведеното на 25.02.2026 г. открито съдебно заседание, съдът е отделил, на основание чл. 153 ГПК, за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1/ на 07.06.2023 г. между ищцата Е. И. К. – в качеството на кредитополучател, и ответното дружество „............. ЕООД – в качеството на кредитор, е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ........../07.06.2023 г., по силата на който кредиторът е поел задължение да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на 3 000,00 лева, при ГЛП от 40,95 % и ГПР от 49,60 %, срещу насрещно задължение на кредитополучателя да върне сума в общ размер на 3 870,00 лева на 15 броя месечни погасителни вноски, в която сума се включват главница и възнаградителна лихва; 2./ във връзка с процесния договор за кредит е сключен между Е. И. К. и „...........“ договор за гаранция, по който е уговорено задължение за Е. И. К. за заплащане на гаранта на възнаграждение в размер на 2 940,00 лева; 3./ в ГПР не е включено възнаграждението за поръчител по чл. 5 от договора за кредит. С определението от 11.01.2026 г. съдът е уведомил страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 6, 9а, 10 и 11 ЗПК за прогласяване на нищожността на Договор за предоставяне на потребителски кредит № ........../07.06.2023 г., като противоречащ на закона.

В доказателствена тежест на ищеца по иска за нищожност е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: сключването на договор за потребителски кредит с ответното дружество, с посоченото в исковата молба съдържание, което противоречи на императивни материалноправни норми.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в това число, договорът за потребителски кредит е действителен, вкл. договорен индивидуално.

Сключеният между страните Договор за предоставяне на потребителски кредит № ........../07.06.2023 г. има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК вменява на съда служебно задължение да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Преценката относно действителността на договора за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът. Автономията на волята на страните да 3 определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съдът намира наведеното в исковата молба възражение за нищожност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, предвиждаща, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, за неоснователно. Този извод следва от представения по делото екземпляр от договора за кредит, от който и без необходимост от специални знания е видно, че е спазено изискването за шрифт и за яснота и разбираемост на текста.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.