Определение № 2161 от 12.07.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2161 гр. София, 12.07.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Добромир Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно частно наказателно дело № 20241100603834 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XXII НПК.

Образувано е по частна жалба на адвокат К.Г., редовно упълномощен процесуален представител на подсъдимия Н. П. Д. срещу протоколно определение от 05.02.2024 г., постановено по нохд № 4170/2023 г. по описа на СРС, НО, 23 състав, с което първият съд е счел, че не са налице допуснати в хода на досъдебното производство съществени процесуални нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата, поради което е оставил без уважение искането на защитата на подсъдимата за прекратяване на съдебното производство и го е насрочил за разглеждане в открито съдебно заседание по общия ред.

С депозираната частна жалба се моли за отмяна на протоколното определение от 05.02.2024 г., постановено в разпоредителното заседание по делото, като неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят твърди, че в хода на досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, с които се ограничава правото на защита на подсъдимата Д.. Според защитата, обвинителният акт е изготвен в нарушение на чл. 246, ал.

2 НПК и не отговаря на изискванията относно неговото съдържание с оглед ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Счита, че в случая е налице неяснота в приложимия материален закон, както и е налице противоречие между цифрово посочената правна квалификация и словесното изписване на инкриминираното деяние. Защитата твърди, че не ясно е посочено времето на извършване на инкриминираните деяния, за които е повдигнато обвинение на подсъдимата, както и дали е налице единство в субективното й отношение към инкриминираните две деяния. В жалбата е посочено, че по този начин се ограничава правото на защита на подсъдимата, който е лишен от възможността да разбере в какво е обвинен.

Защитата счита, че несъответстващите формулировки в обвинителния акт представляват съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.

Моли се за отмяна на постановеното в разпоредително заседание определение, свързано с произнасянето на първия съд по въпроса, очертан в разпоредбата на чл. 248, чл. 1, т. 3 НПК, и за връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснато съществено, но отстранимо в хода на досъдебното производство процесуално нарушение довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата Д..

Въззивният съд, като съобрази изложеното в частната жалба, атакувания съдебен акт и материалите по делото, намери за установено от фактическа страна, следното:

1

С внесен в Софийски районен съд обвинителен акт е повдигнато обвинение на подсъдимата Н. П. Д. с твърдения за извършено от нея престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК за извършени от нея две деяния на 19.04.2022 г.

Въззивният съд констатира, че при обсъждане на въпроса по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК първоинстанционният съд е счел, че в хода на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата Н. П. Д., оставил е без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство по делото и е насрочил същото за разглеждане в открито съдебно заседание по общия ред.

Въззивният съд, в хода на извършената от него проверка намира от правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, депозирана е от активно легитимирана за това страна и в рамките на предвидения законов 7-дневен срок визиран в процесуалната норма на чл. 249, ал. 3 НПК.

Разгледана по същество същата е основателна.

Въззивният съд, запознавайки се с атакуваното протоколно определение, а също така и съобразявайки наведените доводи в частната жалба, депозирана от защитата на подсъдимата Д., намира определението за незаконосъобразно, поради което то следва да бъде отменено, макар и по други съображения. Това е така, защото същностна функция на разпоредителното заседание е да бъдат решени значими за процесуалната съдба на делото въпроси - дали да продължи развитието му в съдебната фаза или поради допуснати съществени процесуални нарушения да бъде върнато в предходна процесуална фаза за отстраняването им. Решаването на тези въпроси в рамките на двуинстанционно производство, съобразно предписанията на процесуалния закон, преклудира възможността страните да правят възражения за допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство след разпоредителното заседание, както пред първоинстанционния съд, така и при инстанционния контрол на постановения съдебен акт.

На следващо място в разпоредителното заседание се решават въпроси за законосъобразното провеждане на досъдебното производство, по които е ангажиран и дължи отговор съдебният състав по същество. Също така решаването на въпросите за допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство се осъществява от състава на съда, в открито съдебно заседание, при това в условията на състезателност, която е характерна в принципен план за съдебното заседание, за разлика от предходната редакция на НПК при решаване на горните въпроси, когато съдията-докладчик еднолично, в закрито заседание с разпореждане се произнасяше. Тук е мястото да се посочи, че правилата касаещи редовно проведено разпоредително заседание са еднозначни с правилата касаещи тези по чл. 311 НПК, като съдебния протокол за проведеното разпоредително заседание, предвид спецификата и характера на въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, които се решават при неговото провеждане, следва да бъде подписан от целия съдебен състав или в случаите, когато се касае за повдигнато на подсъдимия обвинение за тежко умишлено престъпление. В конкретния случай е допуснато съществено процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд и то се изразява в нарушение на процесуалната разпоредба на чл.

311 НПК, което е от категорията на абсолютните по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, защото съдебния протокол е подписан от председателя на съдебния състав и съдебния секретар, но не е подписан от присъствалите по делото останали членове на съдебния състав, каквито са съдебните заседатели. Съобразно нормата на чл. 258, ал. 1 от НПК „делото се разглежда от един и същ състав на съда от започването до завършването на съдебното заседание“, а с провеждане на разпоредителното заседание се поставя началото на съдебното производство, което следва да завърши с постановяване на краен съдебен състав с участието на същия съдебен състав. В настоящият случай въззивния съд констатира, че атакуваното определение, постановено в разпоредителното заседание по делото пред първия съд не е подписано от съдебните заседатели, като членовете на съдебния състав.

Подписването му е от всички членове на състава е безусловно задължително, а наличието на 2 липсващ подпис е самостоятелно основание за отмяна на постановения съдебен акт, тъй като представлява неотстранимо от настоящата въззивна инстанция съществено нарушение на процесуалните правила, което е от категорията на абсолютните. В подкрепа на горното е и визираното в разпоредбата на чл. 248, ал. 5 НПК, а именно, че съдът се произнася с определение, след изслушване на лицата по чл. 247в, ал. 1 и ал. 2 НПК, а не съдиятадокладчик, което е допълнителен аргумент към казаното, че определението по чл. 248, ал. 6 НПК следва да бъде подписано от целия съдебен състав, включващ и съдебните заседатели.

По изложените съображения се налага изводът, че обжалваното определение, постановено от първоинстанционния съд, следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а делото върнато на същия съд за провеждане на законосъобразно разпоредително заседание.

Водим от горното и на основание чл. 249, ал. 3 НПК, СГС, НО, ХIII въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 05.02.2024 г., постановено по нохд № 4170/2023 г. по описа на СРС, НО, 23 състав.

ВРЪЩА делото на същия съдебен състав при Софийски районен съд, от стадия на разпоредителното заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3