Акт № 1627 от 04.11.2026, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 1627

Монтана, 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - II състав, в съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СОНЯ КАМАРАШКА

ЧЛЕНОВЕ:

ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

РЕНИ СЛАВКОВА

При секретар ПЕТЯ ПЕТКОВА и с участието на прокурора ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА КИРИЛОВА като разгледа докладваното от съдия ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ канд № 20267140600518 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН

Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ [населено място], подадена чрез пълномощник юрисконсулт Й. против Решение №173/14.09.2026 г. по АНД №775/2026г. по описа на Районен съд Монтана, с което е отменен Електронен фиш /ЕФ/ № 85060608600, с който на Б. З. П. от [населено място] на основание чл.179, ал.3 във вр. с чл.187а, ал.1 от Закон за движение по пътищата ЗДвП) е наложена глоба в размер на 300 лева.

С касационната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно, като се сочи нарушение на материалния закон. В съдебно заседание, касатора не изпраща представител, като в постъпило по делото писмено становище от процесуалния представил юрискосулт Й. поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена, като претендира присъждане на разноски по делото.

Ответната страна, с постъпила по делото молба оспорва касационната жалба и моли да бъде потвърдено обжалваното решение, като излага доводи за изтекла давност.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА при следните доводи.

За да отмени наложената глоба, въззивният съд е приел, че в случая е нарушен принципа на пропорционалност, който като общ принцип на Правото на ЕС следва да бъде приложен при налагане на административното наказание.

Настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение е валидно и допустимо, но неправилно, при следните доводи:

Настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното решение е неправилно, тъй като не е в съответствие на приложимия закон и фактическата обстановка по случая. Това е така, тъй като, според настоящия касационен състав "Директива 1999/62/ЕО относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури" и цитираното решение на СЕС по дело № С-61/2023 г. относно принципа на пропорционалност в чл. 9а от същата директива касаят предвидената система от наказания за тежкотоварни автомобили при незаплащане на тол такси за изминато разстояние, които се изчисляват и в зависимост от типа и техническите характеристики на превозното средство и затова не са относими и приложими относно правилата в националното законодателство, регламентиращи заплащането на винетни такси и системата от санкции при нарушение. Винетната такса е дължима за леки автомобили, размерът на таксата не зависи от изминатото разстояние и други технически характеристики на автомобила, а се заплаща за определен срок, според нуждите и преценката на собственика/ползвателя и съгласно чл. 10а ал. 1 от Закона за пътищата тя може да бъде - годишна, тримесечна, месечна, седмична или уикенд такса и дава право за движение на пътни преводни средства с обща технически допустима маса до 3, 5 тона по платената републиканската пътна мрежа, след заплащането на таксата и за срока на валидност на закупената винетка. Предвиденото в материалния закон административно наказание от 300 лв. във фиксиран размер е съразмерно и съответно на тежестта на нарушението, тъй като представлява приблизително трикратния размер на годишната винетна такса, а дължимата наред с това такса на осн. чл. 10а ал. 2 ЗП от 9 лв. съответства на най-ниската винетна уикенд такса. Следва да се отчете и възможността за нарушителя да заплати компенсаторна такса на осн. чл. 10, ал. 2 от ЗП в размер на 70 лв. в 14-дневен срок от получаването на ЕФ, в който случай същият се освобождава от административно-наказателна отговорност – ЕФ се анулира и не се дължи глобата от 300 лв. Размерът на компенсаторната такса и дължимата такса от общо 79 лева не надвишава дължимата годишна винетна такса от 87 лв. Затова не е нарушен принципа на пропорционалност и съразмерност при определяне на наказанието в настоящия случай, предвид размера на дължимата винетна такса, размера на предвиденото наказание и системата от наказания според действащото национално право и не се констатира противоречие с правото на ЕС.

Предвид обстоятелството, че въззивната инстанция не се е произнесла с мотиви относно доводите на административнонаказаното лице за приложението на давностните срокове по чл.80, ал.1, т.5 от Наказателния кодекс, настоящата съдебна инстанция счита, че делото следва да бъде върнато на друг състав на същия съд, който да обсъди доводите изложени в жалбата свързани с изтеклата погасителна давност по отношение на наложеното административно наказание.

При тези съображения и в рамките на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационният състав намира, че въззивното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови решение с което делото да се върне на друг състав на същия съд, който да изложи мотиви относно давностните срокове приложими към административнонаказателното производство.

Предвид изложеното, на основание чл. 222, ал. 2 АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН, настоящият състав на Административен съд – Монтана

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Решение №173/14.09.2026 г. по АНД №775/2026г. по описа на Районен съд Монтана.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Районен съд Монтана.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�