Определение № 526 от 30.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 526 гр. Благоевград, 30.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Росица Велкова

София Икономова като разгледа докладваното от София Икономова Въззивно гражданско дело № 20261200500471 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 3105/06.02.2026 г., подадена от А. Л. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.Благоевград, ул.„***“ № 1, ет.2, чрез пълномощника си адв.Ч., насочена срещу Решение № 1043/22.12.2025 г., постановено по гр.д.№ 2760/2024 г. по описа на Районен съд – Благоевград, с което е отхвърлен предявения от А. Л. Г. против Община Благоевград, иск за признаване за установено по отношение ответника, че А.

Л. Г., е собственик на основание изтекла придобивна давност, на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри с.Дъбрава, община Благоевград, одобрена със заповед № РД-1880/26.11.2021 г. на ИД на Агенция по кадастъра, с площ на имот 418 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***.

В жалбата се прави оплакване, че постановеното първоинстанционно решение е необосновано и неправилно поради постановяването му при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Според въззивника, районният съд е извършил неправилна интерпретация на събраните гласни доказателства. Отбелязва се, че 1 свидетелите на ищцата са упрекнати, че не описват имота с „точната му площ“ и поради това показанията им са приети за недостатъчни. В тази насока се отбелязва, че свидетелите не са длъжни да боравят с кадастрален идентификатор и квадратура, а е достатъчно да индивидуализират мястото чрез местоположение, ориентири и граници, както и да опишат владелческите действия и продължителността им. Във въззивната жалба въззивницата се спира подробно на съобщеното от всеки свидетел, като изразява становище, че с него се установяват факти и обстоятелства релевантни за спора. В същото време, се сочи, че е налице институционалната обвързаност на единия от свидетелите на ответника, който е кмет /представител на местната власт/, а за другия свидетел – съсед на спорния имот, се твърди, че е налице естествена заинтересованост, а и наблюденията му са относими към по-късен период, към който е завършен фактическия състав на давностното владение.

Решението на РС се оспорва и поради придадената основна тежест на установеното в заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, като в тази насока се отбелязва, че заключението има характер на доказателствено средство, което съдът следва да цени свободно и само в съвкупност с останалите доказателства. Изразява се становище, че с експертиза могат да се установят обективни белези на владението, но тя не може сама по себе си да замести доказването на corpus и animus, още помалко да установи кой конкретно е осъществявал поддържането/косенето в различни периоди. Заявява се, че при твърдение на ответника, че кметството е поддържало терена, това следва да се докаже чрез конкретни факти възлагания, разходи, графици, преки наблюдения, а не чрез твърдения.

Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, изведени на основата на ползването на външната тоалетна в имота, както и на липсата на ограждения на същия.

Отбелязва се, че процесният ПИ *** е обособен като самостоятелен имот едва след одобряване на КККР (на 26.11.2021 г.), като преди това площта е в обхвата на имот по КВС (ПИ ***/имот № 000289). С оглед на това се подчертава, че за по-ранните периоди спорът е за упражняване на фактическа власт върху конкретно място/площ, която не е била отделена в самостоятелен ПИ.

По отношение представения АЧОС № 11626/02.12.2022 г. се сочи, че той е съставен след КККР и след възникване на спор/инициативи по обстоятелствена проверка, като се обръща внимание, че АЧОС има декларативен характер - не е конститутивен титул, а констатира претенция за 2 собственост. Освен това се твърди, че за да е налице абсолютна пречка за придобиване по давност, следва да се установи публичен статут на имота, което в случая не е сторено.

Въззивницата заявява, че съседният на процесния имот е нейна собственост, придобит през 1994 г., като двата имота са ползвани съвместно като едно цяло - прилежащ двор към жилищната среда, при което са налице типичните владелчески действия при незастроен терен. В тази насока въззивницата се позовава и на снимковия материал, приложен към заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, от който се установява, че процесният терен е поддържан във времето в добро състояние - зелен, окосен и без признаци на трайно изоставяне/саморасла растителност.

В обобщение се изразява становище, че обжалваното решение на РС Благоевград е в противоречие на последователната и непротиворечива практика на ВКС относно значението на вещото лице по допусната от съда експертиза, относно съдържанието и значението на т.нар. търпими действия, относно презумпцията на чл.69 от ЗС, относно значението на акта за общинска собственост и относно предпоставките, при които се прилага забраната за придобиване по давност на имоти общинска собственост.

По така изложените съображения, от въззивния съд се иска да отмени решението на РС-Благоевград и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения от въззивника положителен установителен иск за собственост на процесния имот и да присъди направените от него разноски пред двете съдебни инстанции.

Иска се събиране на нови доказателства пред въззивния съд, а именно допускане до разпит на свидетели, назначаване на съдебно-техническа експертиза, както и изискване от ответника на преписката по съставяне на АЧОС № 11626/02.12.2022 г.

В срока за отговор на въззивната жалба, такъ в е постъпил от насрещната страна.

В отговора на Община Благоевград се изразява становище, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което се иска същото да бъде изцяло потвърдено. Като неоснователна и немотивирана въззиваемият определя въззивната жалба, при което се иска тя да бъде оставена без уважение. Според ответника, първоинстанционният съд е 3 обсъдил събраните доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, изяснил е фактическата обстановка и е формирал своето вътрешно убеждение, съобразно изградените правила.

Подчертава се, че правилно първоинстанционният съд е обсъдил събраните гласни доказателства, като в дадените такива от ищцовите свидетели се сочи, че е налице противоречие относно това дали теренът е ограден, което ги поставя под съмнение.

Въззиваемият подчертава, че от гласните доказателства е установено, че достъпът до процесния имот винаги е бил свободен и съществуващата в него постройка - тоалетна винаги се е използвала от хората, което обстоятелство само по себе си е напълно достатъчно да опровергаят твърденията за осъществявано владение от въззивницата. В тази насока се прави връзка с един от елементите на владението, а именно същото да е явно, да не е по скрит начин, така че всяко лице, включително и собственикът да имат възможност да узнаят за него, което в случая не е налице при наличния свободен достъп.

Според въззиваемия, доведените от него свидетели - Т. и С. са незаинтересовани, а показанията им са основани на лични впечатления, конкретни и ясни, взаимно подкрепящи се и подкрепени от експертното заключение и останалите доказателства. С оглед на това, се аргументира становище, че следва да се кредитира съобщеното от тях, че процесният имот винаги се е поддържал от кметството, чрез косене на тревата и почистване от храсти, като наличната в него тоалетна също се е поддържала и почиствала от кметството и се ползва от жителите и гостите на селото. Отбелязва се, че дворът на кметството и на съседните два имота е общ и няма ограда между тях, като се влиза свободно и се стига до външните тоалетни.

На заявените от въззивника права, община Благоевград противопоставя свои права, като сочи е собственик на имота на основание чл.2, ал.2, т.5 от ЗОС /в редакцията до 05.11.1999 г./, на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС във връзка с § 7 от ПЗР на ЗМСМА, във вр. с § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС и във с чл.6 от ЗС, в първата му редакция /ДВ бр. 92/16.11.1951 г./ и на основание чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС вр. чл.25, ал.1 във връзка с чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, както и на основание чл.79 от ЗС.

В отговора на въззивната жалба е проследен статута на процесния имот, като се прави извод, че същият е бил част от АПК „Д.Благоев“, като дори сградата на кметството е била бивша битова сграда на АПК „Д. Благоев“.

Отбелязва се, че са налице данни за подадени заявления за възстановяване на земеделски земи по ЗСПЗЗ в границите на имот № 000289 по КВС, като има и конкретно възстановен имот, но той не засяга границите на процесния имот, 4 който се явява остатъчна площ от имот № 000289. Заявява се, че по КККР от 2021 г. за урбанизирана територия присъства процесният имот *** „Терени за обществени сгради и центрове“, с площ 418 кв. м., стар № 000289, без данни за собственост и с отразяване на сграда със смесено предназначение от 9 кв.м. на един етаж.

По отношение придобивното основание по чл.2, ал.2, т.5 от Закона за общинската собственост /в редакцията до 05.11.1999 г./, се обръща внимание, че доколкото отрицателните факти не подлежат на доказване, то липсата на друг собственик е факт, който е следвало да бъде оборен от въззивницата.

Според въззиваемия, с приемането на Конституцията на НРБ от 1947 г. е премахната възможността общините да притежават право на собственост върху недвижими имоти и е извършено одържавяване на същите. С оглед на това се сочи, че имотите са били изключителна държавна собственост, изключени изцяло от гражданския оборот, били са държавни земи, които са предоставяни за управление на държавни предприятия, учреждения, ТКЗС, обществени организации, частни лица и земи, собственост на кооперациите или на частни физически или юридически лица. В тази насока въззиваемият се позовава на §7 от ПЗР на ЗМСМА и §42 от ПРЗ към ЗИД на ЗОС, по силата на които разпоредби тази държавна собственост, досежно обхванатите от разпоредбите на тези параграфи имоти, е преминала в патримониума на общините.

Освен това се заявява, че при включването на земята в границите на населено място, имотите са загубили земеделския си характер, поради което подлежат на възстановяване в хипотезата на чл.10, ал.7 и ал.13 от ЗСПЗЗ, ако върху тях няма реализирано строителство или друго мероприятие, като в последния случай, бившият собственик се обезщетява по реда на чл.106, ал.1 от ЗСПЗЗ. Въззиваемият се позовава на заключението по СТЕ, то което се установява, че процесният имот се явява остатъчна площ от имот № 000289 по КВС, след процедура по възстановяване и за него няма реституционни претенции. В тази насока се цитира нормата на чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ, според която земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост, а съгласно чл.19 ЗСПЗЗ представляват общинска собственост земеделски земи, които не са заявени в предвидените в закона срокове и не са изкупени от ползватели по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ. Според въззиваемия, придобиването на правото на собственост относно земите по чл.25, ал.1 и чл.19 ЗСПЗЗ от общината става по силата на закона.

На самостоятелно основание въззиваемият претендира собственост и на основание осъществявано от него давностно владение.

5

Въззиваемият се позовава на разпоредбата на чл.86 ЗС /ред. ДВ, бр.

31/1990 г./, която въвежда забрана за придобиване по давност на вещ, която е държавна или общинска собственост, както и на аналогичната разпоредба на чл.7, ал.1 ЗОС /в сила от 1996 г./, забраняваща придобиване по давност на вещи общинска собственост. Изразява се становище, че тъй като процесният имот е предназначен за изпълнение на функциите на органите на местното самоуправление и местна администрация, както и за трайно задоволяване на обществени потребности от местното население, той попада в обхвата на чл.3, ал.2, т.2 и т.3 от ЗОС и представлява публична общинска собственост, по отношение на която е налице абсолютна забрана за придобиване по давност.