Решение № 759 от 20.07.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 759 гр. Бургас, 20.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселка Г. Узунова

Членове:

Таня Д. Евтимова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20222100500790 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Л. А. Г. с ЕГН-**********,подадена чрез процесуалния и представител адв.Николай Илчев от САК срещу Решение №392 от 04.03.2022г.постановено по гр.д.№2688/2021г.по описа на БРС,в ЧАСТТА ,с която е прието за установено по отношение на въззивницата Л. А. Г.,че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК-203670940 по договор за паричен заем № 335327 от 05.07.2019г.,сключен със „Сити кеш“ ,сумата от 500 лева,представляваща главница,сумата 38.20 лева договорна лихва и сумата 57.36 лева обезщетение за забава за периода от 14.12.2019г.до 28.01.2021г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-28.01.2021г.до окончателното и изплащане,плащане на които е разпоредено със Заповед по чл.410 ГПК №260339 от 01.02.2021г.,постановена по ч.гр.д.№701 по описа на БРС за 2021г.

С въззивната жалба е оспорено решението на БРС като неправилно,незаконосъобразно и необосновано. Въззивницата излага оплакване,че БРС въобще не е обсъдил направените от нея възражения за за недействителност на клаузи от договора и за недействителност на целия договор поради противоречие с императивни разпоредби на ЗПК/ чл.10 ал.1,чл.11 ал.1 т.6,т.9а и т-11 ЗПК.Счита,се съдът е следвало и 1 служебно да извърши проверка за недействителност на договора и на отделни негови клаузи,което също не е било сторено,в резултат на което решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Излагат се доводи в подкрепа на становището,че в настоящото производство ,в случай на признаване на главницата за дължима на основание чл.23 ЗПК,съдът дължи отхвърляне на предявения иск,който е на договорно основание,тъй като в противен случай би се стигнало до произнасяне по нещо различно от поисканото и би обусловило недопустимост на съдебния акт. Позовава се на съдебна практика,която цитира. Излагат се и доводи в подкрепа на твърдението,че цесията на вземането не е била съобщена на въззивницата,което представлява самостоятелно основание за отхвърляне на иска. Отделно се сочи също,че никъде ищецът не е доказал,че сумата,предмет на договора за кредит е била изплатена от страна на първоначалния кредитор на Л.Г.,което ищецът е следвало да стори при условията на пълно и главно доказване,още повече,че ответницата е навела възражение,че сумата не и е изплатена и кредитът не е бил усвоен. Отправеното до въззивната инстанция искане е за отмяна на решението на БРС и отхвърляне на иска от въззивния съд.Няма доказателствени искания,претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Препис от въззивната жалба е връчен на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ЕАД,който е депозирал в законоустановения срок писмен отговор. Въззиваемата страна е оспорила въззивната жалба като неоснователна и е изразила становище,че решението на БРС е правилно,законосъобразно и обосновано.Излага подробни правни аргументи в подкрепа на становището си,че оспорените клаузи от договора за кредит са действителни и по-специално,клаузата за възнаградителна лихва,надхвърляща трикратния размер на законната лихва ,размерът на ГПР и приложението на чл.19 ал.4 ЗПК, приложението на чл.23 ЗПК,неспазените правила на чл.11 ал.1 т.11 ЗПК,както и по възраженията относно цесията. Позовава се и на съдебна практика,която намира за относима по спорните в настоящото производсттво въпроси.Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение,а решението на БРС потвърдено като правилно,законосъобразно и обосновано.Няма доказателствени искания,претендира разноски.

В съдебно заседание въззивницата Г.,редовно уведомена,не се явява и не се представлява.Представено е писмено становище от пълномощника и адв.Илчев, в което се поддържа въззивната жалба.Няма доказателствени искания.Претендира разноски и представя списък по чл.80 ГПК.

В съдебно заседание въззиваемото дружество,редовно уведомено,не изпраща представител.Представено е писмено становище от пълномощника му юрисконсулт Недков.,в което се поддържа въззивната жалба,не са заявени доказателствени искания.Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

При служебната проверка на обжалваното съдебно решение по реда на чл.269 ГПК, въззивният съд го намери за валидно и допустимо в обжалваната част.

По основателността на въззивната жалба съдът намери следното:

Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ЕАД е предявил срещу ответницата Л.

2

А. Г. искове с правно основание чл.422 вр.с чл.415 ГПК вр.чл.79 ал.1 ЗЗД,чл.86 ЗЗД,като е претендирал да бъде установено по отношение на ответницата Г.,че дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК-203670940 по договор за паричен заем № 335327 от 05.07.2019г.,сключен със „Сити кеш“ ,сумата от 500 лева,представляваща главница,сумата 38.20 лева договорна лихва и сумата 57.36 лева обезщетение за забава за периода от 14.12.2019г.до 28.01.2021г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-28.01.2021г.до окончателното и изплащане,плащане на които е разпоредено със Заповед по чл.410 ГПК №260339 от 01.02.2021г.,постановена по ч.гр.д.№701 по описа на БРС за 2021г.

В отговора на исковата молба ответницата е направила възражения за недопустимост на предявения иск поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца,тъй като вземането му произтича от договор за цесия,сключен с първоначалния кредитор на ответницата,но тя не е била уведомена надлежно за извършената цесия.

Наведени са и възражения относно реалното цедиране на процесното вземане,поради липса на индивидуализация в Приложението към Рамковия договор и липсата на уговорка относно цената,на която е прехвърлено вземането. Ответницата е заявила твърдение,че процесната сума и е изплатена и кредитът е усвоен в твърдения от ищеца размер. Тези възражения са били разгледани от БРС и намерени за неоснователни. Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба ,че районният съд е извършил неправилна преценка на установените по делото факти и е достигнал до погрешни изводи относно валидното съобщаване на сключеният договор за цесия.БРС е констатирал,че уведомлението не е било връчено на ответницата,но правилно и в съответствие с утвърдената съдебна практика е приел,че цесията е била съобщена на ответницата Г. с връчването на исковата молба и приложеното към нея уведомление на нейния пълномощник. При споделяне на становището на БРС относно допустимостта на предявения иск и наличието на активна процесуална легитимация на ищеца, БОС намери за неоснователно възражението във въззивната жалба,че БРС е постановил недопустимо съдебно решение. Неоснователни са и оплакванията на въззивницата,че по делото не са били ангажирани доказателства за реалното предаване на сумата по договора за кредит.Правилно е отбелязал БРС,че аргумент за осъщественото реално предаване е клаузата на чл.4 ал.1 от договора за кредит ,съгласно който е уговорено,че заемателят Л.Г. с полагането на подписа си по настоящия договор удостоверява,че надлежно е получила в брой заемната сума от 500 лева,съгласно параметрите на чл.3 от договора и се задължава да я заплати на заемодателя в сроковете и условията ,посочени в приложения погасителен план и ОУ.

В отговора на исковата молба ответницата е направила възражения за недействителност на договора за кредит поради противоречие с императивни норми на ЗПК,а именно: с чл.10 ал.1 ЗПК относно размера на шрифта на процесния договор,който е по-малък от 12; с чл.11 ал.1 т.11 ЗПК – с твърдения,че не може да се извлече информация от договора и погасителния план относно размера на включените в месечната погасителна 3 вноска суми- главница,лихва,такси.Същите са били разгледани от БРС и намерени за неоснователни. Въззивницата ги поддържа във въззивната жалба,но неоснователно твърди,че съдът не се е произнесъл по тях,тъй като в решението са изложени мотиви,въз основа на които съдът е формирал изводите си. Отделно е заявено и оплакване,че районният съд не е извършил и проверка за недействителност на договора за потребителски кредит или негови клаузи,в рамките на заявеното възражение за недействителността му поради противоречие с императивни норми на ЗПК. Посочва и други нарушения на императивни норми на ЗПК- чл.11 ал.1 т.6 ЗПК- липса на срок ,чл.11 ал.1 т.9а – непосочване на методиката за изчисляване на референтния лихвен процент.

По отношение на възражението за противоречие с чл.10 ал.1 ЗПК районният съд е приел,че макар шрифтът на договора да е по-малък от 12,разпоредбата на чл.10 ал.1 ЗПК не следва да се прилага,тъй като в Директива на ЕС 2008/48 не се съдържа изискване на шрифта. Въззивният съд не споделя това становище по следните съображения:

По образувано дело С-535/2020 г. Съдът на ЕС е постановил определение от 14.04.2021 г., с което е дал отговор на преюдициално запитване на Окръжен съд-град Разград на въпросите: 1) Следва ли чл. 22 параграф 1 от Директива № 2008/48[…] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална мярка, с която се цели транспонирането на тази директива във вътрешното право, да налага на кредитните институции непредвидени в директивата задължения, отнасящи се до представянето на всички елементи на договора за кредит в еднакъв по вид, формат и размер шрифт — не по-малък от 12?

2) Следва ли член 10, параграф 2 и съображение 31 от Директива № 2008/48[…] да се тълкуват в смисъл, че елементите на договора за кредит — неговите условия, идентификационните данни на кредитополучателя (член 10, параграф 2, буква „б" от директивата) и условията на застраховката (член 10, параграф 2, буква „о" от директивата), трябва да са представени в еднакъв по вид, формат и размер шрифт — не по-малък от 12, за да отговарят на изискването, предвидено в тези разпоредби, за посочването им по ясен начин?".

В определението си СЕС е посочил,че целта на Директива 2008/48 е да хармонизира някои аспекти на правната уредба на държавите членки, отнасящи се до договорите за потребителски кредит,а в чл.22 ал.1 е уточнено, че доколкото Директивата съдържа хармонизирани разпоредби, държавите членки не могат да запазят или въвеждат национални разпоредби, различни от предвидените в нея. Посочва се също така,че макар Директива 2008/48 да хармонизира само някои аспекти на правилата на държавите членки за потребителските кредити, от съображение 44 от нея следва, че с оглед на гарантиране на прозрачност и стабилност на пазара и в очакване на по-нататъшна хармонизация държавите членки следва да гарантират наличието на подходящи мерки за регулиране или контрол на кредиторите, като същевременно се уверят, че посочените мерки не влизат в противоречие с хармонизираните от тази директива области. По-нататък Съдът на ЕС пояснява, че предоставената преди или по време на сключването на договора информация относно условията на договора и последиците от сключването му е от основно значение за 4 потребителите,а що се отнася до условията, на които трябва да отговаря информацията, която трябва да бъде предоставена на потребителя в договора за кредит, член 10 параграф 1 от Директива 2008/48 предвижда единствено договорите за кредит да се изготвят на хартиен или друг траен носител и всяка от страните по договора да получава екземпляр от тях. Член 10 параграф 2 от Директивата изброява информацията, която трябва да се съдържа в договора за кредит по ясен и кратък начин, така че, както се уточнява в съображение 31 от посочената директива, потребителят да може да се запознае с правата и задълженията си по съответния договор. СЕС е дал разяснение и тълкуване,че доколкото в Директива 2008/48 не се определят подробно форматът и размерът на шрифта, с които тази информация трябва да бъде предоставена на длъжника при сключването на договор за потребителски кредит, държавите членки остават по принцип компетентни да установят правила както относно конкретната форма на представяне на тази информация, така и относно последиците от неспазването й от страна на търговците, при условие че тези правила допринасят за представянето на посочената в член 10 параграф 2 от Директивата информация по ясен и кратък начин. В заключение Съдът на ЕС приема, че чл. 10, ал. 1 ЗПК гарантира, че информацията ще бъде представена прозрачно и четливо, както и ще възпрепятства използването на дребен шрифт, който би могъл да породи опасността важна информация към момента на сключване на договора и по време на неговото изпълнение да бъде пропусната от съответния потребител. Решението на СЕС гласи следното:“Член 10, параграф 2 и член 22, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която налага всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт — не по-малък от 12.“