Решение № 307 от 23.05.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. София, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов при участието на секретаря Анжела Д. Богданова като разгледа докладваното от Николай Иванов Касационно гражданско дело № 20238002101655 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество “ДаллБогг:

Живот и Здраве” АД, [населено място], подадена чрез юрисконсулт А. С., срещу въззивно решение № 169/02.12.2022 г. по в.т.д. № 226/2022 г. на Апелативен съд – Велико Търново в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на постановеното от Окръжен съд - Плевен решение № 9/11.02.2022 г. по т. д. № 5/2021 г., предявеният от Н. М.

Я. против касатора иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 01.09.2019 г., е уважен за сумата над 10 000 лв. до 45 561,92 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 21.10.2020 г., до окончателното му изплащане. Като необжалвано от ищеца, въззивното решение е влязло в сила в частта, отхвърляща претенцията му за разликата над 45 561,92 лв. до пълния предявен размер. То е влязло в сила и в частта, осъждаща ответника да заплати сумата 10 000 лв. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд е приложил неправилно чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението, както и че не е отчел в достатъчна степен съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия велосипедист, а е направил превратно тълкуване на събрания по делото доказателствен материал и липсва всестранна и обективна оценка на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

1

Ответникът по жалбата не е депозирал отговор в законоустановения срок.

С определение № 3883/05.12.2023 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част по материалноправния въпрос: за предпоставките, при които е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и за установяване на конкретния принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, водещ до намаляване на дължимото се обезщетение.

По поставения въпрос настоящият състав приема следното: В съдебната практика на Върховния касационен съд по чл. 290 ГПК /решение № 45 от 15.04.2009 г. по т.д. № 525/2008 г. на ВКС, II т.о.; решение № 206 от 12.03.2010 г. по т.д. № 35/2009 г. на ВКС, II т.о.; решение № 58 от 29.04.2011 г. по т.д. № 623/2010 г. на ВКС, II т.о.; решение №97 от 29.06.2016 г. по т.д. № 1084/2015 г. на ВКС, II т.о.; и др./, е застъпено становище, че само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение, тъй като е необходимо нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е негово следствие, доколкото приложението на правилото на чл.51, ал.2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането. Прието е, че приносът трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. При определяне степента на съпричиняването е необходимо да се извърши съпоставка на поведението на участниците в произшествието, като съразмерността на действията или бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, станали причина за настъпване на ПТП, ще определят и приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Преценката е комплексна.

Намаляването се определя според размера на причиняването в общата вреда, като се определя с оглед всички факти и обстоятелства, конкретно се взема предвид нарушението от страна на пострадалия, за да настъпи противоправният резултат.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира жалбата за частично основателна, по следните съображения:

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за установени, респ. безспорни, фактите относно естеството на пътно- транспортното произшествие /ПТП/ като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновно и противоправно поведение на застрахования при ответното дружество водач, предизвикал ПТП /установено с влязла в сила присъда/ и наличието на причинна връзка между ПТП и травматичните увреждания на пострадалия ищец. Поради това, като спорни и подлежащи на обсъждане са преценени само въпросът за размера на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди и въпросът свързан с наличието на основанието по чл.

51 ал. 2 от ЗЗД за намаляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди поради съпричиняване и евентуално с процента съпричиняване.

2

След анализ на събраните по делото доказателства, в т. ч. съдено-медицинска експертиза, и отчитайки установените по делото обстоятелства, релевантни за определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди- характера на уврежданията на ищеца, продължителността и интензивността на претърпените от него болки и страдания, търпените неудобства, въззивният съд е приел, че паричният еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди, е в размер на 60 000 лв.

С оглед указанията в ППВС № 4/1968 г., като релевантни за определяне на обезщетението в случая са взети предвид следните обстоятелства: видът, броят и характерът на причинените телесни увреждания - изразяващи се в травма на гръдния кош /счупване на 6-ти и 12-ти гръден прешлен/, довела до трайно затруднение на движението на снагата за срок от около 7-8 месеца при нормално протичане на оздравителния процес; травматични увреждания в областта на главата - натъртване с разкъсно-контузна рана на темето, кръвоизлив под надкостницата в лявата теменна област (субгалеален хематом), счупване на носните кости, мозъчно сътресение; охлузни рани по тялото. Въззивният съд е съобразил и извода на вещото лице по СМЕ, че неможе с категоричност да бъде установено болезнените и ограничени движения в поясния отдел след изтичането на посочения срок от около 7-8 месеца, дали се дължат на травмата на гръбначния стълб, получена при ПТП или на придружаващото хронично дегенеративно заболяване (остеохондроза), като последното предполагало ищецът да е страдал и преди настъпилото ПТП от ограничени и болезнени движения - спонтанни или след натоварване, и че ефектът от това заболяване и ефектът от травмата при ПТП взаимно се потенцират. Не било установено категорично и дали фрактурата на 12-ти гръден прешлен е получена при ПТП /тогава била установена/, тъй като ищецът страдал от остеопороза на гръбначния стълб, което било предпоставка за смачкване на прешлените /според вещото лице при хора с напреднала възраст с остеопороза на прешлените, се получава компресивна фрактура, като тази в процесния случай, и че пълно възстановяване на компресионна фрактура на прешлена не може да има - той си остава смачкан/. Установено е, че към момента на прегледа през м. декември 2021 г. не е налице функционално значим дефицит - ищецът свободно се движел, навеждал и клякал. Взета е предвид също възрастта на ищеца към датата на ПТП - 76 г.; посттравматично стресово разстройство; отражението върху психиката му във връзка с претърпяното ПТП; ограничаването на социалните му контакти; нормативно определения лимит на обезщетението за настъпили неимущевствени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност“; както и обществено- икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното ПТП.

По спорния между страните въпрос свързан с наличието на основанието по чл. 51 ал. 2 от ЗЗД за намаляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди поради съпричиняване е прието, че възражението е неоснователно. Прието е за доказано, че пострадалият Я. е управлявал велосипед в началото на тъмната част на денонощието, без светлоотразителна жилетка, че велосипедът му не е бил оборудван с устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад, както и че не се е движил възможно най-близо до дясната граница на платното за движение, като 3 не е бил ограничен да спази това правило- действия представляващи нарушения по ЗДвП.

Позовавайки се на заключението по назначената съдебна автотехническа експертиза, от което е установил, че водачът на лекия автомобил със скоростта, с която се е движел (около 61,6 км./ч)., е имал техническата възможност да възприеме като опасност движещия се в траекторията му на движение велосипед, заедно с велосипедиста, дори без използване на светлоотразителна жилетка и светлоотразител, и след като предприеме интензивно спиране, да спре, преди да настъпи сблъсък, като по този начин предотврати ПТП, въззивният съд е приел, че нарушенията, допуснати от пострадалия велосипедист, не се намират в причинноследствена връзка с настъпването на деликта, респ. на вредите от него.

Установил е, че ответното дружество е платило 14 438,08 лв. /с остатъка до 15 000 лв. – 561.92 лв. било платено претендираното обезщетение за имуществени вреди/ и предвид намерения от съда за справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението - 60 000 лв., въззивният състав е приел, че предявеният иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан до размер на 45 561,92 лв.

Настоящият съдебен състав намира, че определеният размер от 60 000 лв. на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца е правилно определен, в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД, така както е разяснена в задължителната практика на ВС, изразена в ППВС 4/68 г., както и в практиката на ВКС. Въззивният съд е преценил всички релевантни обективни обстоятелства, за да достигне до извода за определяне на справедливия размер на обезщетението.

В нарушение на материалния закон, конкретно на нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обаче е формиран изводът на въззивния съд, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като водачът на лекия автомобил имал възможност да го възприеме и да избегне стълкновението с него, като предприеме интензивно спиране и спре своевременно автомобила.

Преценени в тяхната съвкупност, установените по делото факти от значение за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД обосновават несъмнен извод, че поведението на пострадалия се намира в пряка причинна връзка с реализираното от водача на лекия автомобил ПТП, тъй като е допринесло за настъпване на произшествието и на вредоносния резултат.

Произшествието, при което е пострадал ищеца, е реализирано на 01.09.2019 г., като по делото е установено, че то станало около 20.30 ч. – т.е. в края на сумрака и в началото на тъмната част на денонощието. От доказателствата е установено, че към момента на настъпване на произшествието пострадалият се е намирал на платното за движение на пътни превозни средства, като в нарушение на чл.80, т.2 от ЗДвП не се е движил възможно найблизо до дясната граница на платното за движение, както и че не е ползвал светлоотразителна жилетка в нарушение на чл.80, т.1, предл.2 и 3 от ЗДвП, а велосипедът му не е бил оборудван с устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад и не е имал светлоотразители отстрани на колелатанарушение на чл.79, ал.1, т.3 и т.4 от ЗДП /в редакция към 01.09.2019 г./. Заключението на съдебно – автотехническата експертиза, което не е оспорено от страните, съдържа 4 констатации, че предвид установената скорост на движение преди удара – 61.6 км/час, водачът на МПС А. С. е имала техническата възможност да възприеме като опасност движещия се в траекторията й на движение велосипедист на разстояние най-малко 50 метра, да предприеме интензивно спиране и да спре, като по този начин избегне удара, но от друга страна е посочено, че ако велосипедистът Н. Я. беше спазил правилата на чл.79, ал.1, т.3 и т.4 от ЗДвП /в редакция към 01.09.2019 г./ и на чл.80, т.1, предл.2 и 3 от ЗДП, това е щяло да даде възможност на С. да го възприеме като опасност на по-ранен етап - от около 100 метра, т.е. би увеличило двойно разстоянието, респ. и времето за предприемане на действия за предотвратяване на ПТП /би се изключила необходимостта от предприемане на интензивно спиране, с цел да се предотврати ПТП/. Обективната и субективна възможност на водача да възприеме пострадалия като препятствие на пътя и да спре автомобила, преди да го удари, е от значение за наказателната и за деликтната отговорност на самия водач, но не изключва приноса на пострадалия по чл.51, ал.2 ЗЗД. Приносът е обусловен от това, че в нарушение на правилата за движение на Я. е управлявал велосипед по платното за движение на пътни превозни средства, в нарушение на ЗДвП, и по този начин е улеснил настъпването на произшествието, от което са настъпили уврежданията му. Поведението на пострадалия непосредствено преди произшествието съставлява форма на съпричиняване на вредоносния резултат и възражението на ответника - застраховател, че дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди подлежи на намаляване на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, съразмерно на доказания принос, е основателно. Съобразявайки механизма на реализиране на произшествието и поведението на участниците в него, настоящият състав на ВКС намира, че приносът на пострадалия е в размер на 30% .