Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Заповед за изпълнение № 210 от 23.02.2026, Районен съд - Ардино

Съд
Районен съд - Ардино
Дело
Частно гражданско дело 5/2026
Вид
Заповед за изпълнение № 210
Подписан
23.02.2026
В сила
31.03.2026
Състав
Дарина Василева Байданова

Цитирани разпоредби

  • чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411,ал.2 т.2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411,ал.2 т.2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414а · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.71 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал.1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.33,ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.27 · Наредба за заплащането на правната помощ

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Ардино

Районен съд – Ардино, в проведеното на 23.02.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 5 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Дарина В. Байданова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК

РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът Д. Д. А. ЕГН: **********, настоящ адрес **********, да заплати на кредитора АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕИК: ******, настоящ адрес **********, сумите: 789,62 EUR (седемстотин осемдесет и девет евро и 62 цента), представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 06.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането,както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 13,68 EUR , юрисконсултско възнаграждение в размер на: 30,68 EUR, като ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и искането за издаване на изпълнителен лист за сумата 26,83 EUR (двадесет и шест евро и 83 цента), представляваща мораторна лихва върху главницата в размер на законната лихва за периода от 02.03.2022 г. до 02.12.2025 г., 457,68 EUR (четиристотин петдесет и седем евро и 68 цента), представляваща такса по тарифата на Сити кеш, както и искането за присъждане на разноски за държавна такса над 13,68 EUR до пълния предявен размер от 21,66 EUR и искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за разликата над 30,68 EUR до пълния претендиран размер от 51,13 EUR.

Вземането произтича от следните обстоятелства: Неизпълнение на парично задължение по Договор за потребителски кредит № **** от 14.12.2021 г. /“Договор за потребителски кредит“/ сключен със „Заемодател“ - „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК *****, за сумата в размер на 1700 лeвa /главница/ срещу задължение за връщане ведно с договорна лихва в срок до 01.03.2022г., при фиксиран годишен лихвен процент по заема - 40,05 % и годишен процент на разходите (ГПР) - 49,88 %. С настъпването на крайния срок на договора, целият неизплатен остатък от главното задължение става изискуем, считано от подаване на заявлението 06.01.2026г. - до изплащане на задължението.

Искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в останалата част за сумата 26,83 EUR (двадесет и шест евро и 83 цента), представляваща мораторна лихва върху главницата в размер на законната лихва за периода от 02.03.2022 г. до 02.12.2025 г., 457,68 EUR (четиристотин петдесет и седем евро и 68 цента), се отхвърля на основание чл.411,ал.2 т.2 и 3 от ГПК,тъй като при извършената служебна проверка за неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, съдът прави извод, че клаузата за неустойка в чл.11, ал.1 от договора е в противоречие със закона и добрите нрави по смисъла на чл.411, 1 ал.2, т.2 от ГПК, тъй като поставените от кредитора прекомерни изисквания относно дължимото от длъжника обезпечение за изпълнение на задължението му за връщане на главницата сочат на цел, противоречаща на добрите нрави - задължението за предоставяне на обезпечение да не може да бъде изпълнено от длъжника и като последица от това неизпълнение - кредиторът да получи претендираната неустойка. Претендираната 1 неустойка, която не е за забава, а за неизпълнение на договорно задължение за даване на обезпечение така, както е уговорена, излиза извън присъщите по закон обезпечителна и обезщетителна функции, доколкото с нея още към момента на уговарянето , с оглед обстоятелствата, обуславящи дължимостта , се цели постигане на забранен от закона правен резултат, а именно, неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, тъй като последният изначално е изправен пред невъзможността да изпълни задължението, чието изпълнение обезпечава неустойката. Освен това, противоречието със закона произтича от нормата на чл.71 от ЗЗД, съгласно която изпълнението на срочното задължение може да бъде искано от кредитора и преди срока, когато длъжникът не е дал на кредитора обещаните обезпечения, поради което така уговорена с договора неустоечната клауза, предвид разпоредбата на чл.33,ал.1 от ЗПК, е нищожна и на осн. чл.21, ал.1 от ЗПК не се дължи. На последно място, същата не е включена в ГПР, поради което съдът приема тази клауза за неравноправна и като такава , не се дължи. Съгласно чл.19, ал.5, вр. ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България и всяко надвишение води до нищожност на уговорения ГПР, а на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК и до недействителност на договора за потребителски кредит, в който случай съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва или други разходи по кредита. В този смисъл и начислената такса за разходи за събиране на просрочени вземания по Тарифа на таксите за допълнителните услуги, се отхвърля на осн. чл.411, ал.2 т.2 от ГПК, поради противоречието й с разпоредбите на чл. 10а, ал.2 от Закона за потребителския кредит, тъй като нормата на чл.10а,ал.1 от с.з. предвижда възможност за уговаряне на такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но при допълнително предоставяни услуги по правоотношението, каквито не се установява да са предоставени по горепосочения договор за кредит. Предвид изложеното, на осн. чл.22 от ЗПК договорът за заем е недействителен и по разпореждане на чл.23 от с.з. потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Уточнения относно цедирано вземане: С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 18.08.2025г. /кредиторът / „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ****. На основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД длъжникът е уведомен за станалото прехвърляне на вземания.

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД IBAN: *****, валута на сметката: EUR, име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: ****

Размерът на държавната такса по чл.78,ал.1 от ГПК е съразмерно с уважената част на заявлението,а юрисконсултското възнаграждение, което се присъжда в полза на кредитора е съгласно чл.78, ал.8, изр.2-ро от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП, във вр. с чл.27 от Наредба за заплащането на правната помощ по преценка на съда при съобразяване едностранния характер на производството, извършените действия по подаване на заявлението по стандартизиран образец, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото, която съдът преценя като ниска.

Разпореждането в частта, с която заявлението за издаване на заповед за изпълнение е отхвърлено, включително в частта за разноските, подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба пред Окръжен съд - Кърджали в едноседмичен срок от връчването му.

УКАЗВА на заявителя на осн. чл.415, ал.1 т.3 от ГПК, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви осъдителен иск за вземането си в частта, в която съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение, като довнесе дължимата държавна такса.

2

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.

3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.

Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора.

Тази информация не е проверявана от съда.

5. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кърджали само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването.

Заповедта е подписана с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Дарина В. Байданова )

3