Решение № 22677 от 10.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22677 гр. София, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110171405 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК

Образувано е по предявени от “Изи Финанс” ЕООД срещу ответника А. И. Т. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР за признаване за установено, че ищецът има вземане към ответника за сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение № 19086/21.06.2024 г. по ч.гр.д. № 28615/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 76 с-в, а именно: 2000 лева, представляваща неплатена главница по Договор за кредит от разстояние с № 449910/14.08.2023 г., ведно със законна лихва за период от 15.05.2024 г. до изплащане на вземането; както и сумата от 494.91 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 14.08.2023 г. до 10.05.2024 г.

Твърди се в исковата молба, че на 14.08.2023 г. между ищеца, като кредитодател, и ответника, като кредитополучател, е сключен Договор за кредит от разстояние с № 449910/14.08.2023 г. при спазване на разпоредбите на ЗПФУР. По силата на договора и след неговата активация с предоставен уникален код, кредитополучателят се задължил да отпусне кредит на потребителя в размер на 2000 лева с фиксирана договорна лихва, който кредитополучателят следвало да погаси на 24 вноски.

Ищецът твърди, че изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на 14.08.2023 г. превел на ответника с превод № 2000000365937635 сумата от 2000 лева, по посочения от него начин – на каса на „Изи Пей“ АД.

Твърди, че кредитополучателят не извършил плащания по договора за 1 кредит, поради което кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 10.05.2024 г. Сочи, че и крайният срок за погасяване на кредита, съгласно изготвения погасителен план, изтича на 03.08.2025 г., поради което изтъква, че изискуемостта на вноските следва да бъде съобразена към датата на формиране на силата на пресъдено нещо.

Сочи, че липсата на плащания по кредита са мотивирали кредитора да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 28615/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 76 с-в. и издадена заповед по чл. 410 ГПК.

Обосновава правния си интерес от предявяване на настоящите искове с оглед дадените от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

По изложените съображения моли съдът да уважи предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни искове за сумите по издадената заповед за изпълнение. Претендира разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен представител адв. П. М., подава отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че процесният договор не е валидно сключен, поради неспазване на предвидената в общите условия на ищеца процедура. Твърди, че договорът за кредит от разстояние не е бил надлежно активиран, евентуално – че действията са извършени от лице, различно от ответника. Сочи, че ищецът няма лиценз за предоставяне на кредитни средства. В допълнение към отговора /постъпило в рамките на срока по чл. 131 ГПК/, сочи че договорът за кредит е недействителен, поради нарушаване на императивните изисквания на ЗПК, свързани с определяне на ГПР. Намира, че клаузата за възнаградителна лихва в договора е неравноправна, поради което и нищожна. Сочи, че клаузата за неустойка за непредставяне на обезпечение в договора, освен неравноправна, представлява прикрито възнаграждение за кредитодателя, което не е включено в размера на ГПР. С оглед на това, намира, че целият договор е недействителен. Моли за отхвърляне на исковите претенции.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР.

В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валиден договор за потребителски кредит, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР /предоставил е информация на потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и е получил съгласието на потребителя за сключване на договора/; предаването на сумата на ответната страна /т.е. усвояването на заема от ответника в претендирания от ищеца размер/ и изискуемостта на 2 претендираните вземания и техния размер.

При доказване на горните факти, в тежест на ответната страна е да установи погасяване на паричното си задължение.

За преценка основателността на претенциите, съдът съобрази следното:

Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за потребителския кредит - ЗПК (обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.) - чл. 9, като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена - чл. 10, ал. 1 ЗПК - на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора (дефиниция на понятието "траен носител" се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК - това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация).

Законът за потребителският кредит допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал.

13, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 (при използването на телефон като средство за комуникация или друго средство за гласова комуникация от разстояние), кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.

Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в ЗПФУР, като според чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация - едно или повече.

Дефиниция на понятието "финансова услуга" се съдържа в § 1, т. 1 от 3

ДР на ЗПФУР - това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на "средство за комуникация от разстояние" - в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, в който е посочено, че това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.

Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да докаже, че е: 1. изпълнил задълженията си предоставяне на информация на потребителя; 2. спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и 3 получил съгласието на потребителя за сключването на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор.

За доказване на електронни изявления се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис - ЗЕДЕП, като изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях - чл. 18, ал. 2 и 3 ЗПФУР.

Електронното изявление е предоставено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация, а електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ – чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП. Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от закона – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство.

Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП), но също така допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП). Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава – чл. 180 ГПК и чл.

18, ал. 3 ЗПФУР, като възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му.

В конкретния случай, видно от чл. 4а, ал. 2 от договора е, че страните ще признават електронния подпис, положен по реда на договора и общите условия към него, със стойността на саморъчен подпис в отношенията помежду си.

От събраните по делото доказателства се установява, че в централизираната информационна система на ищцовото дружество с платформа *** e създадена профил, при който са въведени личните данни на ответника чрез посочен от него електронен адрес *** и е изпратен е код за потвърждение на мобилния телефон, който е бил предоставен при регистрацията. Съхранени са данни за кандидатстване за отпускане на кредит, 4 попълване на въпросник и отбелязване на поле „Съгласен съм с общите условия“ и изпращане на предоставения имейл адрес на договора и общите условия за писмено потвърждение. Съхранени са и данни за успешна процедура по одобрение за отпускане на искания кредит и изпращане на потвърждаваща процедура за сключване на договор за кредит № 449910.

Установява се от представените документи, че в изпълнение на указанията на кредитодателя за извършване на процедура по идентификация, ответникът е представил копие от документа си за самоличност, както и своя портретна снимка /селфи/, на която държи личната си карта.

Установява, че с изпращането на заявката от страна на ответника за отпускане на кредит чрез посочения интернет сайт е отправено предложение до ищеца за сключване на договор за кредит. С изпращането на договора за кредит на адреса на електронната поща на ответника кредитодателят (ищец) е предложил сключването на договор за кредит с посочените него параметри, което предложение е прието от ответника с изпращането на потвърждението за сключване на договора за кредит.

Установява се че на 14.08.2023 г. в 13:29 часа /л. 21/ кредитодателят е уведомил кредитополучателят, че е превел сумата от 2000 лева въз основа на сключения договор № 449910 на Каса на Изи Пей, като е посочил, че общата сума за връщане възлиза на 3866.17 лева при дата на последна вноска – 03.08.2025 г.