Протоколно определение № 1087 от 15.10.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1087 гр. Варна, 15.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Маргарита П. Д. при участието на секретаря Елвира М. Ботева и прокурора А. Д. И.

Сложи за разглеждане докладваното от Маргарита П. Д. Частно наказателно дело № 20263100201606 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Д. И. И. – явява се лично, като се води от Затвора – Варна.

ЗА ЗАТВОРА–ВАРНА се явява представител - инспектор Евгени Танев, редовно упълномощен от началника на затвора - Йордан Йорданов и приет от съда.

В залата се явява адв. Д. Д. от АК - Варна, определен за служебен защитник на лишения от свобода И., предвид изричното желание да му бъде назначен защитник, който да го представлява в настоящото производство.

Л. СВ. И.: Нямам против да ме представлява адв. Д..

СЪДЪТ намира, че по отношение на осъденото лице И. следва да бъде назначен служебен защитник, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

НАЗНАЧАВА в качеството на служебен защитник на осъденото лице И. в настоящето производство адв. Д. Д. от ВАК.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

ИНСП. ТАНЕВ: Да се даде ход на делото.

Л. СВ. И.: Да се гледа делото.

1

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Прочитат се данните от личното досие на лишения от свобода и приложените към делото писмени документи.

Съдът докладва постъпили документи по делото, а именно такива по чл.439А от НПК, както и актуална справка за изтърпяното наказание.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.

АДВ. Д.: Нямам искания по доказателствата.

ИНСП. ТАНЕВ: Няма да соча други доказателства.

Л.СВ. И.: Поддържам молбата. Няма да соча доказателства.

СЪДЪТ дава ход на делото

ПО СЪЩЕСТВО:

ИНСП. ТАНЕВ: Считам, че молбата на лишения от свобода е допустима, но неоснователна. Поддържам становището на Началника на Затвора – Варна, чието мнение е същата да не бъде уважена. Налице e само една от кумулативно предвидените предпоставки на чл.70 от НК, а именно лишения от свобода да е изтърпял фактически 2/3 от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“, но не е налице необходимият обем от доказателства, предвидени в чл.439А от НПК.

Актуалната оценка на риска от рецидив е 73 т., тест - в горната граница на средния риск от рецидив. Спрямо първоначалната оценка е отчетен минимален спад от 4 т., което показва, че вероятността за ново осъждане е голяма.

Периодът на наблюдение в МЛС е достатъчен, за да бъде направен аргументиран извод за липса на устойчива положителна промяна, като към момента не са изпълнени в пълна степен целите и задачите заложени в плана за изпълнение на наказанието. Налице е само начален етап на положителен промяна у лишения от свобода, в резултат на пенетенциарното третиране, но към момента тази промяна нито е устойчива, нито трайно установена във времето.

Резултатите от проведеното психологическо изследване сочат средни, гранични с високи стойности на общата оценка на криминогенни потребности.

2

Предвид на всичко това моля да не уважите молбата на лишения от свобода Д. И. и същия да не бъде условно предсрочно освободен.

ПРОКУРОРЪТ: Молбата на лишения от свобода Д. И. И. намира за допустима, но неоснователна, поради следното:

С оглед на наложеното наказание, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и престъплението, за което е осъден, към настоящия момент, доколкото същото съставлява признаците на деяние извършено в условията на опасен рецидив, безспорно е изтърпял повече от 2/3 от наложеното му наказание.

С оглед на представените със затворническото досие доказателства, не са представени такива, които да навеждат на извода, че корекционната работа с лишения от свобода И. в МЛС, са постигнати трайни, положителни промени, които да обосноват неговото условно предсрочно освобождаване.

Към настоящия момент изготвената актуална оценка на риска от рецидив е в рамките на 73 т., което средни към високи стойности.

Служителите от пенетенциарната институция са констатирали липсата на окончателно справяне с дефицитите, с които е стартирало изтърпяването на наказанието от лишения от свобода И., и тези дефицити не са могли да повлияят в положителна насока при неговото УПО, в насока на извършване на нови противообществени прояви.

Факт е, че по време на изтърпяване на наказанието лишеният от свобода И. не е наказван, но не е и награждаван. Изявявал е желание да полага труд и с оглед липсата на подходяща позиция - такава не му е била предоставена. Не е изразявал желание да бъде включен в груповите дейности от служителите на социална дейност и възпитателна работа, в рамките на затворническото общежитие, където търпи наказанието.

Като цяло не е в положителна насока за неговото УПО, изготвена е и актуална оценка на неговото емоционално и психологическо състояние, което е средно към високи стойности на криминогенните потребности.

С оглед това, независимо от малкия срок на остатъка от наказанието, което следва да бъде изтърпяно, считам, че не е налице втората предпоставка изискуема от чл.70 от НК и молбата на лишения от свобода И. за УПО не следва да бъде уважавана.

АДВ.

Д.: След като анализирах документите представени от затворническата администрация, аз смитам, че са налице и двете предпоставки за УПО. Първата – това да е изтърпял минимум 2/3 от наложеното му наказание се установява от приложената по делото преписка, като към настоящия момент общото наказание е 1 година „Лишаване от свобода“, като на осъдения е останал остатък за доизтърпяване от 1 месец и 18 дни. Тоест, времевата предпоставка е изпълнена. Съгласно Решение № 559/2011 г., 3 постановено по НОХД № 2731/2011 г. на първо наказателно отделение на ВКС, се приема, че института на УПО е свързан с положителните данни при ресоциализацията и с доказано примерно поведение, като освобождаването му е безусловно, ако се осъществява при изпитателен срок и възможност за последващ контрол. От това решение не може да бъде изведено изискване осъдения да е постигнал недвусмислено и окончателно завършена ресоциализация. Необходимо е съвкупността от данни да обосновава извод за поправяне и положителна прогноза за бъдещо законосъобразно поведение.

Според мен данните в приложената преписка показват реален положителен процес на поправяне у осъдения. Първото е, че не е наказван дисциплинарно, второ – спазвал е правилата и разпорежданията, отчетени са готовност за саморефлексия, мотивация за продължаване на положителното поведени и положителен напредък при препланирането на присъдата. След подаване на молбата за УПО същият е бил включен в краткосрочна програма – подготовка за живот на свобода.

Тези обстоятелства са относими към поправянето, тъй като показват не само формално бездействие, а промяна в нагласите в готовност за законосъобразностите в живота извън затвора.

Експертната оценка на актуалното психично и емоционално състояние допълват посочените от мен. В тази експертна оценка са установени – спокойствие, активно участие в разговора, уважителен тон, запазен зрителен контакт, адаптивни качества, положително отношение към стабилни взаимоотношения и липса на употреба на психоактивни вещества и алкохол по време на престоя. Налице и са конкретни социални ресурси за освобождаване - това е наличието на средно образувание у осъдения, предходен трудов опит, изявеното то него желание да работи в предишната си фирма, семейната подкрепа и наличието на дете, което както е отразено в преписката – той не е виждал отдавана по причини извън него.

Обстоятелството, че до момента не са регистрирани награди, не може само по себе си да обесили останалите положителни данни в преписката.

Наградата е поощрителен акт на администрацията, докато пряката липса на дисциплинарно наказание съставлява пряко отрицание на данни за нарушение на режима. Още повече, че липсата на трудова дейност не е в резултат на отказ на И. да работи, като в преписката е отразено, че той е изразявал желание за трудова ангажираност, но молбата му не била уважена поради липса на свободна позиция. Това обстоятелството не следва да се вменява във вреда на осъдения.

На следващо място - оценката на риска не е самостоятелно основание за отказ. Видно от преписката оценката на риска от рецидив е намаляла от 77 т. на 73 т. Макар и в двете оценки рискът да е определен като среден, посоката на промяната е положителна, и в преписката рискът му беше констатиран като висок. Именно този риск, неговата числова стойност, следва да бъде съпоставен с цялостното поведение на осъдения – липсата на наказания, 4 описаните положителни промени, включването в програма за наличие на социални ресурси, и по този начин съдът дължи цялостна преценка на тези факти и обстоятелства отразени в преписката. В този смисъл е и Решение № 67/2023 г. по НОХД № 787/2022 г. на второ наказателно отделение на ВКС, което решение макар и да разглежда въпроса в производството по индивидуализация на наказанието, подчертаваше изводите за възможността за поправяне, че трябва да се основават на конкретни индивидуални особености и установени факти, а общите и абстрактни съображения не са достатъчни.

На следващо място отрицателното становище от страна на затворническата администрация не представлява установена законова пречка за УПО. Това отрицателно становище се основава основно на средния риск, краткия период на наблюдение, липсата на участие в трудова и групова дейност и извода, че корекционната промяна не е напълно завършена. Тези обстоятелства безспорно следва да бъдат обсъдени от съда, но законът не поставя като самостоятелна предпоставка за УПО, нито определен брой месеци наблюдение, нито задължителното участие във всяка форма на трудова или групова дейност, когато конкретното участие не е било реално осигурено.

Чл.70 от НК изисква доказателства за поправяне, а не за формално изпълнение на някакъв непосочен законов списък от мероприятия. В този смисъл е и Решение № 237/2019 г. по НД № 1051/2018 г. на трето наказателно отделение на ВКС - налице е възможност за контрол и подкрепа чрез пробационна мярка, като евентуално оставащите рискови фактори могат да бъдат управлявани в рамките на изпитателния срок. Съгласно чл.70, ал.6 от НК съдът може, като вземе предвид доклад на пробационния служител да постанови една от пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.1 до т.4, които да бъдат в рамките на изпитателния срок, който е равен на неизтърпения срок на наказанието.

В настоящия случай остатъка е кракът според докладваната от съда днес справка остават да изтърпи от общото наказание 1 година „Лишаване от свобода“, само 1 месец и 18 дни. В случая този остатък е кратък, а в материалите са посочени конкретни области за продължаваща работа, отношение към правонарушението, начина на живот и обкръжението, начина на мислене и по отношение на доходите от страна на осъдения. Пак с Решение по НД № 893/2021 г. на ВКС, е разяснено, че пробационните мерки по смисъла на чл.70, ал.6 от НК имат надзорна и корекционна функция. Те не представляват наказание „Пробация“, следователно тези мерки могат да бъдат използвани като конкретен механизъм за контрол и подкрепа след освобождаването, без да се приеме, че УПО заличава отговорността на лицето през изпитателния срок. Още повече, че ВКС в решението е постановил, че неизпълнението на тези мерки има много сериозни последици и именно поради това гарантира една реалност на надзора при наличие на УПО.

С оглед на изложеното правя към Вас следното искане, с оглед на това, че времевата предпоставка е безспорно установена, липсва дисциплинарно 5 нарушение, отчетено е намаляване на риска, налице е положителна промяна в нагласите и поведението, данните от психологичната оценка, наличието на социални ресурси и желанието за включване в трудова дейност да бъде отчетно от Вас и считам, че те са достатъчно доказателство за поправянето на осъдения Д. И. по смисъла на чл.70, ал.1, т.1, поради което Ви моля да уважите молбата му за УПО, като прецените как то да бъде съчетано с подходяща пробационна мярка за остатъка от наказанието.