Решение № 3 от 01.02.2023, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Тополовград, 01.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Ив. Семерджиева при участието на секретаря К.П.П. като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Административно наказателно дело № 20222320200098 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателят твърди, че издаденото против него наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно, като се изтъкват мотиви относно липсата на субективния елемент на нарушението посочвайки в жалбата, че не е знаел, че автомобила е с прекратена регистрация.

Поради което се претендира да бъде отменено изцяло незаконосъобразно издаденото НП на Началника на РУ – Тополовград. като

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, вместо него се явява пълномощника му който поддържа жалбата изцяло и претендира нейното уважаване със всички законни последици.

ОД на МВР – Хасково не изпращат представител в съдебно заседание, но в писмено становище по жалбата с вх.№ 1143/15.11.2022 г. се поддържа тезата, че НП е напълно законосъобразно и правилно и не е необходимо пряк умисъл, а от субективна страна деянието е непредпазливо и следва дееца да носи отговорност за извършеното.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено 1 следното от фактическа и правна страна:

На 13.06.2022 г. е съставен АУАН № 237128 на жалбоподателя, за това, че на тази дата в гр.Т., управлява лек автомобил, собственост на друго лице, който не е регистриран по надлежния ред, като при извършената проверка в АИС се е установило, че МПС е със служебно прекратена регистрация от 11.05.2022 г. по чл.143, ал.10 от ЗДвП, при уведомление от ГФ без ГО № 12077 от 15.04.2022 г.

Актът е съставен от актосъставителя К., в присъствието на свидетеля Д..

Актът е подписан от актосъставителя, свидетеля и нарушителя без възражения и съответно връчен срещу разписка. На 17.06.2022 г. е издадено Постановление за отказ да се образува ДП на прокурор при РП-Ямбол, от което е видно, че е отказано да се образува производство по преписка № 2396/2022 г. по описа на РП-Ямбол за извършено престъпление по чл.345 ал.2 от НК, като прокурора е приел, че в настоящия случай действително лицето е управлявало МПС чиято регистрация е била служебно прекратена поради липса на ГО, но в ЗДвП е налице санкционна разпоредба – чл.175 ал.3, която предвижда административно наказание за водач управляващ МПС което не е регистрирано по надлежния ред, т.е. в случая е било извършено административно нарушение и деянието макар формално да осъществява признаците на престъпление по чл.345 ал.2 от НК, по своята малозначителност и незначителна обществена опасност не е престъпно по смисъла на чл.9 ал.2 от НК. Предвид това, прокурора е изпратил материалите по преписката на РУ – Тополовград за провеждане на административнонаказателно производство и търсене на отговорност от С. С. И.. След което е издадено НП № 22-0358-000100/06.10.2022 г. от Началника на РУ – Тополовград, с което на жалбоподателя е наложено наказание: „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца на основание чл.175 ал.3 предл.1-во от ЗДвП. В НП е записано, че водачът виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП. От приложеното копие на НП не се установява последното да е връчено на жалбоподателя. В становището на АНО до съда се посочва, че оригинала на НП в което е отразена датата на връчване е в РУ – Стралджа и в становището си този орган не оспорва допустимостта на подадената жалба, като при изпращане на преписката в съда органа е длъжен да провери дали жалбата е редовна и 2 изпращайки преписката на 15.11.2022 г. приема, че същата е редовна и следва да бъде разгледана, не се оспорва допустимостта на жалбата нито от АНО, нито от жалбоподателя. Жалбата против издаденото НП е подадена директно до съда и входирана на 09.11.2022 г., с посочена в нея дата на изготвяне 02.11.2022 г.

Към преписката на АНО е приложена заповед от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи от която е видно кои са органите компетентни да издават АУАН и НП по ЗДвП и от тази заповед става ясно, че актосъставителя и Началника на РУ са лица овластени да издават АУАН и НП.

Към преписката на АНО е приложена и справка за нарушител/водач от която е видно, че на жалбоподателя са налагани няколкократно административни наказания и са издавани актове, НП и фишове по ЗДвП.

По делото са разпитани актосъставителя и свидетеля – полицейски служител, присъствал при установяване на нарушението и при съставянето на акта, които посочват подробно обстоятелствата при които е установено нарушението и при които е съставен акта и между техните показания не са налице никакви противоречия. И двамата служители посочват, че водача не е представил полица за платена ГО и е заявил, че е забравил да плати застраховката си и след справка в АИСС, чрез дежурния са установили, че действително автомобила е с прекратена регистрация поради липса на застраховка ГО.

Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира, тъй като са издадени в съответната форма и ред, и от показанията на актосъставителя и свидетеля на които съдът дава вяра, тъй като са обективни, логични и непротиворечиви.

С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице, имащо правен интерес, в законно установения срок и са спазени всички изисквания за нейното редовно разглеждане. Съдът приема, че въпреки че липсва изрично отбелязване на датата на връчване на обжалваното НП върху приложеното копие, жалбата е допустима, тъй като изрично АНО е записал в писмено 3 становище, че датата на връчване е отбелязана върху оригинала на НП изпратено на РУ – Стралджа, който оригинал не е приложен по делото и съгласно чл.60 ал.2 от ЗАНН в съпроводителното писмо АНО в представените доказателства и в становището си в подкрепа на обжалваното НП не оспорва допустимостта на жалбата и най-вече факта, че жалбата не е подадена в законоустановения 14-дневен срок.

Разгледана по същество жалбата е основателна и следва да бъде уважена, а обжалваното НП да бъде отменено, като незаконосъобразно и неправилно. Съображенията за това са следните:

На жалбоподателя е съставен АУАН и съответно НП за извършено нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

Съгласно този член по пътищата отворени за обществено ползване се допускат само МПС-та, които са регистрирани. От събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се установява, че към момента на съставяне на АУАН и извършената проверка от полицейските органи, управляваното от жалбоподателя МПС не е било регистрирано по надлежния ред, тъй като регистрацията му е била служебно прекратена на 11.05.2022 г. по чл.143, ал.10 от ЗДвП, при уведомление № 12077/15.04.2022 г., като това уведомление е цитирано единствено и само в АУАН и НП без да е приложено по преписката, нито пък посочено от актосътавителя и свидетеля при разпита им в съдебно заседание. Обективния факт, че жалбоподателя е управлявал нерегистрирано по надлежния ред МПС поради служебно прекратена регистрация заради липса на застраховка ГО е доказан и безспорно установен и по преписката на РП-Ямбол и този факт е възприет като такъв в постановлението на прокурора за отказ да бъде образувано ДП.

Изрично в това постановление е възприето, че в случая е било извършено административно нарушение, което обаче само формално осъществява признаците на престъпление по чл.345 ал.2 от НК, но не е престъпно поради своята малозначителност и незначителна обществена опасност.

В този смисъл от изложеното по-горе следва да се направи извода, че в случая са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП. За да се приеме обаче за осъществено и от субективна страна процесното деяние, то трябва да са налице доказателства от които да се направи несъмнен извод, че дееца е бил наясно, че е знаел или поне е 4 предполагал за обстоятелството че управлявания от него автомобил не е надлежно регистриран, тъй като е със служебно прекратена регистрация поради липса на застраховка ГО. Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се събраха.

Съгласно чл.574 ал.10 от КЗ информационният център уведомява собствениците на моторни превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. А компетентните държавни органи които регистрират МПСта в РБ, в случая сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР предприемат мерки за спиране от движение на МПС-та и налагане на съответните административни наказания когато не е била сключена задължителната застраховка ГО и когато в срока по горепосочената алинея не са били предоставени доказателствата за ЗЗ“ГО“, ГФ уведомява горепосочените компетентни органи да прекратят регистрацията на МПС-то. Това е реда предвиден в чл.574 ал.11 от КЗ и след получаване на съответно уведомление от ГФ прекратяването на регистрацията се извършва от компетентните органи на МВР по реда на ЗДвП уреден в чл.143 ал.10 и 11 от ЗДвП. Съгласно тези текстове служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.

Служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система. В този случай табелите с регистрационен номер и част 2 на свидетелството за регистрация на пътното превозно средство се отнемат със съставянето на акта за установяване на административното нарушение.

В конкретния случай липсват каквито и да било доказателства от които да се направи извода, че гореописаната процедура и ред за служебно прекратяване на регистрацията е изпълнена така, както изискват законовите разпоредби. По делото не е представено уведомлението от Гаранционния фонд до органа компетентен да прекрати регистрацията на МПС-то, като последното само е цитирано в АУАН и НП като номер и дата, но липсва като документ по преписката на АНО и не е ясно кога точно е било изпратено 5 уведомлението по чл.574 ал.11 от КЗ, съответно в кой ден е вписано служебното прекратяване на регистрацията и въобще липсват доказателства жалбоподателя да е надлежно уведомен за това така, както изисква разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДвП, а надлежното уведомяване е задължение на компетентния орган извършващ служебното прекратяване на регистрацията с отбелязването му в АИСС. Доказателства в тази насока въобще липсват. Също така не е изпълнено и задължението по ал.11 на чл.143 от ЗДвП при служебно прекратяване на регистрацията освен извършване на отбелязване в автоматизираната информационна система се отнемат при съставяне на АУАН и табелите с регистрационен номер и част 2-ра от свидетелството за регистрация на МПС-то. В случая няма данни да са били изискани и получени регистрационните табели на МПС-то.

С оглед на изложеното, именно липсата на доказателства за уведомяване на жалбоподателя и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила, след като последните не са били отнети са попречили на нарушителя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на общественоопасните последици. Още повече, че той е разполагал с надлежен документ за регистрация на автомобила какъвто представлява свидетелството за регистрация представено на контролните органи в деня на проверката. Именно липсата на субективните елементи от състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП прави деянието извършено от жалбоподателя несъставомерно. Поради което, макар и да са налице обективните признаци на нарушението, то липсват каквито и да било доказателства жалбоподателя да е осъществил деянието виновно. С оглед на което се налагат правните изводи, че обжалваното НП е издадено в нарушение на материалноправните разпоредби и е незаконосъобразно и като такова подлежи на отмяна.