Решение № 280 от 07.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. София, 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20241110107425 по описа за 2024 година

Производство е образувано по искова молба, подадена от „С.Б.“ ЕООД срещу В. И. С., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумата в размер на 1500 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение по Договор за повишаване на квалификацията от 19.12.2021г., ведно със законната лихва считано от 11.08.2023г. до окончателно изплащане и сумата от 130,62 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 09.11.2022г. до 10.08.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 28.08.2023г. по ч.гр.д. 45179/2023г. по описа на СРС, 175-ти състав.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Трудов договор № ******/03.05.2021г. на основание чл. 67, ал. 1, т.1 КТ по силата на който ответникът бил назначен на длъжност „ресторантски работник“ в ресторант „Витоша“. Сочи, че между страните било подписан и Договор за повишаване на квалификацията от 19.12.2021г., по сила на който ответникът се задължил да не прекратява трудовото си правоотношение по време на предстоящото обучение и 18 месеца след неговото завършване. Съгласно чл. 13 от Договора за повишаване на квалификация, в случай че служителят прекрати едностранно трудовото си правоотношение преди изтичане на посочения по-горе срок, била дължима неустойка в размер на 1500 лева. Твърди, че на ответника били проведени 2 курса: Basic Shift Management Course /Основен курс за управление на смЯ/, успешно приключил на 29.01.2022г. и курс Advanced Shift Management Course /Курс за управление на смЯ напреднали/, успешно приключил на 21.04.2022г. Сочи се, че преди изтичането на срока по чл. 12 от Договора за повишаване на квалификация, ответникът подал молба с вх. № 3845/15.10.2022г., с която уведомил ищеца, че считано от 15.10.2022г. прекратява 1 едностранно трудовото си правоотношение. С оглед изложеното, ищецът издал заповед 3336/15.10.2022г. за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 15.10.2022г.

Аргументира, че ответникът нарушил чл. 12 от Договора за повишаване на квалификация, поради което съгласно чл. 13 дължал неустойка в размер на 1500 лв. Твърди, че до ответника била изпратена покана за доброволно изпълнение, с която същият бил поканен в 7- дневен срок от получаването да заплати сумата, като сочи, че поканата била получена на 08.11.2022г. Претендира и лихва за забава. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че между страните са сключени трудов договор и договор за повишаване на квалификация със соченото от ищеца съдържание, че са проведени 2 курса, както и че трудовото правоотношение е прекратено на 15.10.2022г. Оспорва клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка като нищожна поради противоречие с добрите нрави и развива подробни съображения в тази насока. Сочи, че в хода на изпълнение на трудовите си задължения е бил непълнолетен ученик, поради което и полагал труд в неучебно време, като излага също и че никога не е работил на пълна работна седмица и на пълен работен месец, като възнаграждението му било различно в зависимост от отработените часове.

Аргументира, че неустойката надвишава многократно размера на задължението, което обезпечава. Твърди, че неустойката е 50 пъти по-висока от дневното му трудово възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за унищожаемост на договора за повишаване на квалификация и в тази връзка сочи, че към момента на сключването му е бил на 16 години и излага, че за сключването на договора е било необходимо съгласие на негов родител или попечител. В условията на евентуалност оспорва размера на неустойката като прекомерен. В тази връзка излага, че сумата за неустойка следва да се присъди пропорционално на неотработеното време и обръща внимание, че неизпълнението от негова страна е близо 12 месеца. Намира, че в случая било налице частично изпълнение, което следвало да се съпостави с отработеното от него 1/3 част от времето, което поел като задължение да не прекратява своето трудово правоотношение. При тези твърдения моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са допустими.

В доказателствена тежест на ищеца по така предявените искове, е да докаже пълно и главно наличието на валидно сключен договор за повишаване на квалификацията, в който е уговорено задължение за работника да работи при работодателя за определен срок, който не може да надвишава 5 години; изпълнението на задълженията на работодателя по договора; да е била уговорена неустойка като вид обезщетение за предсрочното прекратяване на трудовия договор по инициатива или вина на работника или служителя, както и изпадането на ответника в забава за плащане на неустойката и размера на лихвата за забава.

В доказателствена тежест на ответника е при установяване на горните обстоятелства от 2 ищеца да докаже плащане, както и възражението си за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави; прекомерност на неустойката, съизмеримо с действителните вреди, както и възражението за унищожаемост на договора за повишаване на квалификацията на соченото основание.

Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване съгласно чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че страните са били в трудово правоотношение по силата на Трудов договор № ******/03.05.2021г. въз основа на който ответникът е изпълнявал длъжността „ресторантски работник“; че между страните е сключен Договор за повишаване на квалификацията от 19.12.2021г.; че В. С. е провел два курса: „основен курс за управление на смЯ“, приключил на 29.01.2022г. и „курс за управление на смЯ напреднали“, приключил на 21.04.2022г.; че с молба с вх. № 3845/15.10.2022г. ответникът е уведомила ищеца, че считано от 15.10.2022г. прекратява едностранно трудовото си правоотношение; че ищецът е издал Заповед № 3336/15.10.2022г. за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 15.10.2022г.

Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват по категоричен начин от приетите по делото писмени доказателства – Трудов договор № ****** от 03.05.2021г. между страните за длъжността „Готвач, заведение за бързо хранене“ при 7-часов работен ден, сключен за неопределено време с шестмесечен срок за изпитване в полза на работодателя; Договор за повишаване на квалификация от 19.12.2021г. за два курса „основен курс за управление на смЯ“ и „курс за управление на смЯ за напреднали“ всеки с продължителност от три дни; списък на участниците в курсовете; молба от ответника за прекратяване на трудовото му правоотношение с ищцовото дружество на основание чл. 327, ал. 1, т. 6 КТ депозирана пред ищеца на 15.10.2022г. и Заповед № 3336 / 15.10.2022г., за прекратяване на трудовото правоотношение с ответника на основание чл. 327, ал. 1, т. 6 КТ.

Също така няма спор и от съдържанието на договора за повишаване на квалификация се установява, че в чл. 12 от договора е уговорено, че служителят се задължава да не прекратява трудовото правоотношение по време на обучението и 18 месеца след неговото завършване. В чл. 13 от договора е посочено, че в случай, че служителят прекрати едностранно трудовото правоотношение преди изтичане сроковете по чл. 12, независимо дали за определен период е полагал труд по време или след повишаване на квалификацията, страните приемат, че е налице пълно неизпълнение на настоящия договор и същият дължи на работодателя неустойка в размер на 1500 лева.

Спорът между страните се концентрира върху релевираните от ответника възражения за нищожност на неустоечната клауза поради противоречие с добрите нрави, евентуално за унищожаемост на договора за повишаване на квалификация като сключен с непълнолетно лице, евентуално за намаляване на неустойката поради прекомерност. В тази насока съдът намира следното.

Като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право. С нея страните уговарят предварително размера на 3 обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, в частност да уговарят неустойка, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, като съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави.

В Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС е посочено, че нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В решението примерно са изброени критериите, които следва да се съобразят при преценката дали конкретна клауза за неустойка противоречи на добрите нрави, а именно размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка, естеството им на парични или на непарични, дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи - поръчителство, залог, ипотека и др., вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди, като при конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай.

В конкретния случай уговорената в чл. 13 от договора неустойка не противоречи на повелителните разпоредби на чл. 234, ал. 3, т. 1 и т. 2 КТ. Същите допускат в договора за повишаване на квалификация на работник изрично да се уговори предварително размера на отговорността му - обезщетението, което ще заплати на работодателя, в случай че не изпълни поетото задължение да работи в при него за определен срок /до 5г./ след повишаване на квалификацията, поради което и клаузата на чл. 13 от договора не е нищожна като противоречаща на закона /чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 234, ал. 3, т. 1 и т. 2 КТ/.

Така уговорената неустойка не е и нищожна като накърняваща добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД/, доколкото с договора по чл. 234 КТ работодателят поема задължение да осигури повишаването на квалификацията на своя работник или служител, обезпечавайки финансово и материално обучението му, срещу задължението на работника след повишаване на квалификацията си да остане на работа при работодателя поне за уговорения срок. В чл.

13 от договора е уговорена компенсаторна неустойка за нарушаване на позитивния интерес на работодателя, изразяващ се в обоснованото правно очакване на работодателя, че ще получи от работника изпълнение на възложената му работа поне за определения минимален срок, без да се налага да наема и обучава друг работник за същата длъжност.

Неосъществяването на това очакване поражда вреди за работодателя, който, предоставяйки обучението изцяло за своя сметка, е предвидил поне в уговорения срок да разполага с работник, притежаващ предоставената му чрез двата курса квалификация.

Процесната неустойка в размер на 1500 лева съответства по вид, характер и размер на 4 нарушения позитивен интерес на ищеца вследствие на прекратяването на трудовото правоотношение преди изтичане на уговорения срок. Противно на изложените от ответника съображения, нейният размер не е съпоставим с размера на трудовото възнаграждение, което ответникът би получил по трудовото правоотношение за периода от 18 месеца /макар този размер безспорно да надхвърля 1500 лева/, а с разходите, които работодателят би реализирал за осигуряване на друг работник, който да заеме предсрочно освободената от ответника длъжност, за провеждане на идентично обучение по отношение на него. Ето защо компенсаторната неустойка, уговорена в чл. 13 от договора, не надхвърля своята обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, поради което не е нищожна поради противоречие с добрите нрави.