Решение № 26 от 19.03.2021, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Ямбол , 19.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ в публично заседание на първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Весела К. Спасова при участието на секретаря П. А. А. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20202330102324 по описа за 2020 година

Подадена е искова молба от Ж. М. Ч. от гр. Е. против М.К. Е. от с.Т., обл.Я., в която се твърди, че страните са живели на семейни начала и с оглед сключването на брак са започнали да придобиват имущество. Ищцата е взела кредит за текущо потребление, с част от който в размер на 7000 лв. ответникът е закупил лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ *** на 13.12.2018 г.

Не е вложил свои средства в покупката и разходите по регистрация на автомобила. Ищцата е предоставила на ответника и сумата от 1500 лв. за ремонт на закупената вещ. На 12.12.2018 г. с част от заемните средства е погасила и задължение на ответника по кредитната му карта от „ПИБ“-гр.Я. в размер на 2800 лв. Ответникът дължи връщане на получените суми в размер общо на 11300 лв. като дадени му на отпаднало основание поради отказа за сключване на граждански брак. Тъй като е налице забава за връщане на сумите, се претендира лихва върху тях от деня на предоставянето им до подаване на исковата молба в общ размер на 2022,48 лв.: върху сумата от 7000 лв. за периода 13.12.2018 г.-16.09.2020 г. в размер на 1252,32 лв. и върху сумата общо от 4300 лв. за периода 12.12.2018 г.-16.09.2020 г. -770,48 лв.

Иска се да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца посочените суми, ведно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на 1 исковете до окончателното плащане. Претендират се и направените по делото разноски.

В с.з. исковете се поддържат.

В срока за отговор ответникът оспорва исковете като неоснователни.

Твърди в него, че е закупил автомобила със заем от работодателя си и със средства, предоставени му от неговите родители. Счита, че ако ищцата претендира да е дала сумата за закупуването му, тя му го е подарила и не е оспорила валидността на договора за дарение. Твърди, че е осигурил сам и средствата за ремонт на автомобила. Признава, че ищцата му е предоставила около 2000 лв. за погасяване на кредит от посочената банка, но останалата част от средствата са осигурени от спестявания на ответника и от неговите родители. Освен това счита, че при съвместното съжителство е предоставял средства за издръжка на общото домакинство и за погасяване на кредитите на ищцата, чиито доходи не са били достатъчни сама да поема тези разходи.

Така приносът му надхвърля дадените от нея 2000 лв. и не се е обогатил неоснователно с тях. Пледира за отхвърляне на исковете и присъждане на разноските.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че страните са живели на семейни начала в посочения в исковата молба период, както и че ответникът е подарил на ищцата специален пръстен и букет, възприето от нея като предложение за сключване на брак. Самият той заявява в с.з., че й е предложил, но не са сключвали брак и тъй като са се разделили, и да е искал да сключи брак, е нямало как да стане това. Св. М.- в приятелски отношения със страните- сочи, че е видяла в социалните мрежи снимка на златния годежен пръстен. Св. Ч.баща на ищцата- също е видял снимката и знае за предложението за брак.

Не е спорно, а и от Договор за кредит за текущо потребление от 10.12.2018 г. между Ж. М. Ч.- кредитополучател и „Банка ДСК" АД се установява, че на ищцата е предоставен потребителски кредит в размер на 20 000 лв.. Вещото лице по счетоводната експертиза дава заключение, че на 12.12.2018 г. е изтеглила 16 230 лв. с основание „ усвояване на кредит", на 2

14.12.2018 г. е изтеглила 1 000 лв. на същото основание, а с останалите средства на 10.12.2018 г. са извършени различни плащания –на такси, застраховка, погасяване на други кредити.

Безспорно е даването от ищцата на сумата около 2000 лв., ползвана от ответника за погасяване на задължението му към „ПИБ“ АД-гр.Я. по кредитна карта. Не се спори, че задължението е по същата сметка, за която са представени вносни бележки от 12.12.2018 г. за внесени от него 2775,88 лв. – „вноска за погасяване на кредитна карта“ и сума за захранване на сметка в размер на 25,25 лв., посочена в исковата молба като част от дадената му от ищцата сума общо в размер на 2800 лв.. Св. Ч. дава показания за погасяване на кредита на стойност над 2000 лв. след получаване на заема от дъщеря му.

Не е спорно закупуването на автомобил „Мерцедес“, за което ответникът е представил копие на Договор за покупко-продажба на МПС от 13.12.2018 г., сключен между него и С.Р., с нотариална заверка на подписите рег. № *** на нотариус Миглена Атанасова, изискан от последната в оригинал. В договора е записана цена на вещта в размер на 500 лв., която е и записаната застрахователна стойност на автомобила.

Св. М. дава показания, че след закупуване на автомобила страните са го показали на нея и съпруга й като на приятели. Автомобилът е „Мерцедес“ „Е“ класа, автоматик, с кожен салон, „страхотна кола“. Пред всички ищцата е съобщила, че цената му е 7000 лв. и е закупен с неин кредит. Ответникът не е възразил. Св. Ч. също заявява, че в разговор с ответника същият лично е потвърдил влагането на средства от кредита в закупуването на автомобила.

Последният е бил във видимо добро състояние, освен леко ударени броня и фар.

Не е спорно извършването на ремонт, за който свидетелства и св. М., а според св.Ч. в него е вложена сума около 1500 лв. от кредита. Св.М. заявява, че не знае откъде са взети средствата, а е чувала коментари в селото и сведения от ищцата. В рамките на очната ставка със св. Р.-продавач на процесния автомобил- св. Ч. заявява, че първоначалният ремонт представлява смяна на масла, филтри, ремъци и ролки-консумативи.

Св.Р. дава показания, че се занимава „само с коли“. Закупил е 3

„Мерцедеса“ от Ш. за 4500-5000 лв. Обявил го е първоначално за около 4 хиляди и нещо лева, но го е блъснал и е намалил цената на 1000 лв., после на 500 лв. Продал го е на тази цена на ответника. Ползвал е автомобила една-две седмици преди да го продаде. Плащането не е станало пред нотариуса. Почти всички автомобили продавал на застрахователна стойност. Продал е друг „Мерцедес“, с една година по-нов, преди 4-5 години, за 10 000 лв. Процесният автомобил е закупил за себе си. Брат му е сключил застраховката.

Относно състоянието на автомобила при закупуването му св. Р. заявява, че е имал проблем с двигателя, кутията, предницата, климатикът не е работил.

В рамките на очната ставка заявява, че няма брат, купил е колата ударена и после я е ударил. Като казал „брат ми“, е имал предвид братовчед си, който е ожулил автомобила. Не разбирал от кутии, но скоростната кутия на този автомобил имала нужда от обслужване- не сменяла скоростите навреме и автомобилът е придърпвал. Св. Ч. категорично отхвърля тези твърдения, като заявява, че такива неизправности не са били налице-нито придърпване, нито проблеми с двигателя, нито с климатика, като непосредствено след закупуването МПС е пътувало от гр.Ш. до гр.Я., а 2-3 дни след това –до О., където страните са дошли при свидетеля. Скоростната кутия не е била развалена, в противен случай автомобилът не би могъл да се движи. Не е бил надран.

В представената по делото и неоспорена справка за служебна промяна на регистрацията на МПС се съдържат данни, че свидетелят Р. е придобил автомобила на 02.10.2018 г., като промяната в собствеността е регистрирана в сектор „Пътна полиция“- С. Регистрирана е и процесната продажба от 13.12.2018 г. в сектор „Пътна полиция“- Ш.

Вещото лице-автоексперт намира показанията на св. Р. за нелогични.

Сочи след изслушването му в с.з., че ако състоянието на автомобила е било толкова лошо, каквото го описва този свидетел, не би бил регистриран в КАТ след продажбата. Към онзи момент цената на подобни „Мерцедеси“ на пазара е била 8000-8500 лв., като при договаряне може да бъде намалена с 1000-1500 лв., но в практиката няма случаи да спадне с 4300 лв. за една седмица.

Посочената от св. Р. разлика е необоснована. Сочи още, че разликата между застрахователната стойност за продажба и действителната пазарна стойност 4 на автомобилите до неотдавна е била огромна, а е намалена в практиката едва преди около 8 месеца. Вещото лице заявява, че ако ответникът му предостави автомобила за оглед, което той не е направил, въпреки настояването на експерта за това при извършване на експертизата, може да установи, дали има пребоядисване заради одрасквания. В дадения от съда допълнителен срок ответникът не е предприел действия за осигуряване на такъв оглед. Като краен извод вещото лице заявява при изслушването си, че категорично поддържа заключението си, че справедливата пазарната стойност на автомобила към 13.12.2018 г. е 7218 лв.

Ответникът представя с молба от 18.02.2021 г. незаверено копие от Договор за покупко-продажба на МПС без дата, сключен с Б. Д.Б.за цена от 4700 лв., което копие пълномощникът му отказва да завери, поради това, че не му е предоставен оригиналът. Копието не е прието като доказателство по тази причина.

За доказване на твърдението в отговора на исковата молба, че цената на автомобила е заплатена от ответника със средства, дадени му в заем от работодателя му, са ангажирани гласни доказателства. В показанията на св. Д. се сочи, че през октомври-ноември 2018 г. е дал по искане на служителя си 5000 лв. в заем. Не е бил уведомен, че са за купуване на автомобил.

Ответникът според свидетеля сменя автомобили. По делото са представени трудови договори, сключени с „Би Пи Бул петролиум“ ЕООД-гр.Я., представлявано от св.Д.- първият от 09.03.2017 г., вторият от 27.02.2019 г., според които ответникът е назначен на длъжност „обслужващ бензиностанция и газстанция“ срещу основно възнаграждение от 480 лв., съответно 560 лв..

В заключението на счетоводно-икономическа експертиза лихвата за забава върху сумата от 7000 лв. е изчислена за периода 13.12.2018 г.16.09.2020 г. в размер на 1252,32 лв. Върху останалите вземания в общ размер от 4300 лв. за периода 12.12.2018 г.-16.09.2020 г. е общо 770,48 лв.

Ищцата е представила Удостоверение изх.№ ***/12.01.2021 г. от „Теленор България“ ЕАД в уверение на това, че е била служител на компанията от 05.06.2018 г. до 01.06.2020 г. и е получавала брутно трудово възнаграждение в различен месечен размер, но над минималната работна 5 заплата за страната, в някои месеци- над двукратния й размер. Представила е и 7 квитанции за изпратени пари с превод от чешки език, удостоверяващи изпратени й чешки крони в периода 05.2018 г.-11.2018 г. от П. Ч.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 и чл. 86 от ЗЗД. Съгласно чл.55 ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

По делото се установи, че страните са живели няколко години на семейни начала и ответникът е отправил предложение за сключване на брак, състоящо се в подаряване на златен годежен пръстен и цветя, какъвто обичай е традиционен в българското общество. В тази насока са и гласните доказателства, и обясненията на тази страна. Не е спорно, че страните са се разделили окончателно през март 2020 г.

Установи се, че ищцата е усвоила на 12.12.2018 г. 16 230 лв. от банковия си кредит и на следващия ден ответникът е закупил автомобил „Мерцедес“. В отговора на исковата молба той не е оспорил твърдяната в нея продажна цена от 7000 лв., а е твърдял, че средствата са взети от заем от работодателя му и от родителите му. В с.з. изоставя тезата за помощ от родителите, а след указанията на съда, че гласните доказателства са недопустими за установяване на сделки над 5000 лв., заявява, че дадените в заем средства са именно 5000 лв. Впоследствие изоставя и тази защитна теза, заявявайки ново твърдение, че е платена цена от 550 лв. Съдът намира, че това процесуално поведение на страната подкрепя показанията на свидетелите М. и Ч., че платената цена за автомобила е 7000 лв. и средствата са от предоставения заем на ищцата. Пред първата свидетелка и съпруга й ответникът не е заявил нещо различно от съобщеното от ищцата, че автомобилът е закупен с нейния кредит за цена от 7000 лв., а на втория свидетел е заявил лично тези обстоятелства. Показанията на този свидетел, преценени съобразно критериите на чл. 172 от ГПК, следва да бъдат кредитирани с оглед на съответствието им с гореизложените данни по делото. Житейски логично е, ответникът да разговаря с бащата на съжителката си като най-близък неин роднина и да го информира за обстоятелства от съвместния им живот. Освен 6 това показанията се подкрепят и от заключението на вещото лице по автооценъчната експертиза, според което справедливата пазарната стойност на автомобила към 13.12.2018 г. е 7218 лв.