Решение № 1443 от 04.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1443 гр. София, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Здравка Иванова

Иванка Иванова при участието на секретаря Ваня Ил. И. като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20241000503467 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 102/01.10.2024 г., постановено по т. д. № 165/2022 г. по описа на СОС, I първоинстанционен търговски състав, „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е осъден да заплати на М. Н. М., на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 130 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на сина му – И. М. М., вследствие настъпило на 21.05.2022 г. ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 180 000 лв.

Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 7 836, 11 лв., представляваща разноски по делото. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, сумата от 316, 69 лв., представляваща направени по делото разноски - възнаграждение за представителство от юрисконсулт, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ищеца М. Н. М.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че определеното от решаващия съд обезщетение е занижено по размер Поддържа, че по делото са доказани близките отношения между ищеца и починалия му син, наличието на обич и уважение, взаимопомощ и настъпилата безвъзвратна загуба и неутешима мъка на ищеца. Синът на ищеца е бил на 34 г. към датата на ПТП.

Предстояла му е сватба. Въпреки развода с неговата майка, ищецът правел всичко възможно да вижда сина си в определените от съда дати, заплащал 1 издръжка и обичал сина си. Успял да изгради отношения на доверие и близост със сина с посещавал го в дома му, помагал му финансово, намирали начин да е наблизо във важните за сина му моменти. След загубата на сина си отчуждил от хората, усамотил се, посещавал гроба на сина си. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи изцяло предявения иск.

Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД. В хода на производството оспорва въззивната жалба. Моли съда да остави същата без уважение. Претендира сторените по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба и от ответника срещу горепосоченото съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск за сумата над 50 000 лв. до 130 000 лв., ведно със законната лева, считано от 15.09.2022 г. до окончателното изплащане. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че определеното от съда обезщетение е завишено по размер, като неправилно е приложен принципът на справедливост. Поддържа, че свидетелските показания, ангажирани по делото, не дават основание за присъждане на обезщетение в определения от решаващия съд размер. Контактите между ищеца и неговия син не са били ежедневни, нито чести. Макар ищецът да е претърпял болки и страдания, то обезщетението за тях следва да се определи на 50 000 лв. От навършване на 2 години на сина на ищеца последният не живее с него. За периода 1993 – 1995 г. ищецът е живял във Варна. Синът му живял след 2000 г. 7 години в Испания. Срещите между бащата и синът от ранна детска възраст са били крайно епизодични. Ищецът не е положил дължимите родителски грижи, за да бъде по – близко до сина си, да създадат отношения на обич и привързаност. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявения иск за разликата над 50 000 лв. до 130 000 лв. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита, че по делото са доказани претърпените от ищеца неимуществени вреди. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СОС е сезиран с иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 21.05.2022 г., около 18.30 ч., по път II-64 се е движил лек автомобил марка „Опел“, модел „Мерива“, рег. № ***, управляван от Г. И.

Ч. В района на км. 6+600 м. – между гр. Баня и гр. Карлово, същият предприел маневра изпреварване на товарен автомобил марка „Дачия“, модел „Сандеро“, рег. № ***, управляван от И. Н. Д.. При започване на изпреварването лекият автомобил марка „Опел“ не е съобразил поведението с пътната обстановка, отнемайки предимство на вече предприелия маневрата за неговото изпреварване лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № ***, управляван от И. Н. Д.. В резултат от това лекия автомобил марка „Опел“ ударил лекия автомобил марка „Фолксваген“, поради което е изгубил контрол 2 върху превозното средство и излязъл от пътното платно, блъскайки се челно в крайпътно дърво – орех. Вина за инцидента носи водачът на лекия автомобил марка „Опел“, модел „Мерива“. В резултат от инцидента е починал И. М. М., който бил пътник в лекия автомобил марка „Опел“, модел „Мерива“. Същият бил син на ищеца, поради което последният претърпял неимуществени вреди.

Внезапната загуба на сина му била приета изключително тежко и болезнено от ищеца. Липата му довела нестихващи и несравними душевни болки и страдания, светът му се преобърнал за миг. Приживе между ищеца и сина му съществувала топла и силна хармонична връзка, основана на взаимна обич, разбирателство и уважение, която е била прекъсната от инцидента.

Отношенията им били изключително близки – имали чисто мъжко приятелство. Синът му е споделял тревогите, несгодите и щастливите новини най-вече с ищеца. Последният винаги разчитал безрезервно на сина си за физическа и емоционална подкрепа. След загубата на сина му, вече не можел да се осланя на подкрепата му, не можел да споделя житейски радости и трудности. В резултат от трагичния инцидент психическото състояние на ищеца било изключително тежко – изпитвал постоянно усещане за нервност и тревожност, затворил се в себе си, чувствал се безпомощен и отчаян, гледал със страх към бъдещето. Мъката, скръбта и липсата създавали в ищеца усещане за невъзвратима загуба и дълбока душевна рана, която няма да заздравее. По отношение на лекия автомобил марка „Опел“, модел „Мерива“ е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, действала към датата на ПТП. На 14.6.2022 г. е отправил искане до ответника за заплащане на застрахователно обезщетение. След изтичане на 3-месечния срок липсва поизнасяне от ответника по заявеното искане. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 30 000 лв. – част от дължимите 180 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.09.2022 г. до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.367, ал.1 ГПК писмен отговорна исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че във връзка със заведената при ответника щета са изискани допълнителни документи за установяване на заявената претенция, които не са били представени. С оглед на това счита, че дружеството не е дало повод за завеждане на делото. Счита, че по делото не са установени всички елементи от деликтната отговорност.

Излага съображения, че вина за настъпилото ПТП носи и водачът И. Н. Д., управлявал товарния автомобил марка „Дачия“, модел „Сандеро“, рег. № ***, както и водачът И. Н. Д., управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № ***. Посочено е, че приносът на посочените водачи за настъпване на инцидента ще бъде уточнен допълнително, след запознаване с материалите по досъдебното производство. Счита, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишено по размер, с оглед обществените критерии за справедливост.

Претендираното от ищеца обезщетение не съответства на обичайните размери на присъжданите обезщетения за неимуществени вреди при аналогични случаи, с вида и характера на вредите. Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия И. М. М., който не е използвал обезопасителен колан към момента на ПТП, което следва да се зачете като основание за намаляване 3 размера на дължимото застрахователно обезщетение. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.372, ал.1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която ищецът поддържа заявеното в исковата молба.

В срока по чл.373, ал.1 ГПК не е постъпил допълнителен писмен отговор на исковата молба от ответника.

С определение, постановено в проведеното на 26.01.2024 г. открито съдено заседание съдът, е допуснал увеличение на предявения иск в размер на 180 000 лв., на основание чл.214, ал.1 ГПК. В същото съдено заседание процесуалният представител на ищеца е заявил възражение, че ищецът не търпи неимуществени вреди или те са в много по – нисък размер. Това възражение е направено след получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея от майката на пострадалия и Н. Н. С., който се е грижил за него. В нея се съдържат твърдия, че ищецът не се е грижил за сина си.

Видно от представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2022-1024-847/21.05.2022 г., на 21.05.2022 г., в 18.30 ч., на път II-64, между гр. Баня и гр. Карлово е настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка „Опел“, модел „Мерива“, рег. № ***, собственост на Г. И. Ч и управляван от същия. Пътник в посоченото МПС е бил И. М. М., както и други лица. Вторият участник в инцидента е товарен автомобил марка „Дачия“, модел „Сандеро“, рег. № ***, собственост на И. Н. Д. и управляван от него. Третият участник в инцидента е лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № ***, собственост на И. Н. Д. и управляван от него. Като обстоятелства и причини за ПТП е посочено, че първият участник предприема изпреварване на третия участник в лентата за насрещно движение и се блъска с изпреварващият го втори участник, като двамата излизат в дясно, извън пътното платно. Първият участник също излиза в дясно, извън пътното платно и се блъска челно в крайпътно дърво – орех. Сред пострадалите лица е И. М.

М., който е починал. В протокола за ПТП е удостоверено обстоятелството, че за лекия автомобил марка „Опел“, модел „Мерива“ е представена застрахователна полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника, със срок на действие 21.07.2021 г. – 20.07.2022 г.

Видно от представеното удостоверение за наследници И. М. М., починал на 21.05.2022 г., е оставил за свои наследници по закон Л. И. З. – майка и М. Н. М. – баща.

На 14.09.2021 г. ищецът е депозирал при ответника претенция за заплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 250 000 лв., във връзка с процесното ПТП, при което е починал сина му И. М. М..

По делото е представено извлечение от извършена проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност, съгласно която лекият автомобил марка „Опел“, модел „Мерива“, рег. № ***, е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество за периода 21.07.2021 г. – 20.07.2022 г.

От показанията на разпитаната пред СОС свидетелка Х. М. М. – дъщеря на ищеца, се установява, че в деня на инцидента от Полицията 4 уведомили баща й за катастрофата и че брат й е починал. На следващия ден ищецът отишъл до Пловдив и се уверил, че казаното било истина. Ищецът бил много разстроен от това, че е загуби сина му. Светът му се сринал. И понастоящем не можел да се възстанови от случилото се. Здравословното му състояние не било добре - вдигал и свалял кръвното си налягане, приемал лекарства за кръвно, нощем не спял, спомените му постоянно се връщали.