Решение № 126 от 08.09.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Варна, 05.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора Р. М. Г. като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно наказателно дело № 20233000600181 по описа за 2023 година Производството е по чл. 34 от ЗПИИРКОРНФС.

С Решение № 89 о т 29.05.2023 г., постановено по Ч НД № 264/2023 г., състав на Окръжен съд Шумен е признал и привел в изпълнение Решение № BH-GS/03/216000010918/22 от 05.05.2022 г., в сила от 25.05.2022 г., постановено от Bezirkshauptmannschaft Gussing, Австрия, с което по отношение на българския гражданин Д. Р. И., с ЕГН - **********, с постоянен адрес в Република България, с. Пристое, ул. „Искра” № 5, обл.

Шумен е наложена финансова санкция в размер на 110,00 евро, равностойна на 215,14 лева /двеста и петнадесет лева и четиринадесет стотинки/, по курса на БНБ за деня на постановяване на решението - 05.05.2022 г.

Срещу това решение е подадена жалба от адв. П. Х. - защитник на заинтересованото лице, в която са релевирани оплаквания за незаконосъобразност на атакувания акт. В жалбата на първо място се оспорва подсъдността на спора, като се твърди, че не са налице доказателства лицето да живее на територията на РБ. Поискано е обжалваното решение да бъде отменено и да бъде издадено друго, с което да бъде постановен отказ от признаване на решението за налагане на финансова санкция.

В съдебно заседание пред ВАпС заинтересованото лице Д. И. не се явява, въпреки че е редовно уведомен за образуваното въззивно производство и неговия предмет. Неговият служебен защитник – адв.Х., поддържа жалбата на 1 изложените в нея основания.

Представителят на АП Варна пледира за отхвърляне на жалбата. Смята, че решението на ОС Шумен е правилно и законосъобразно и като такова моли да бъде потвърдено.

В съответствие със задължението си за пълна проверка на обжалвания акт, въззивният съд приема за установено следното:

От приложеното по делото Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР от 24.02.2005 г. на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции се установява, че с Решение № BH-GS/03/216000010918/22 от 05.05.2022 г., в сила от 25.05.2022 г., постановено от Bezirkshauptmannschaft Gussing, Австрия на българския гражданин Д. Р. И., с ЕГН - **********, с постоянен адрес в Република България, с. Пристое, ул. „Искра” № 5, обл. Шумен е наложена финансова санкция в размер на 110,00 евро. Решението за постановяване на финансовата санкция е на държава - членка на Европейския съюз - Република Австрия. От изпратените ни документи съдът констатира, че се касае за наложена санкция на лице от български произход /Д. Р. И./, което: “На 18.02.2022 година в 20:50 ч. движейки се в Nickelsdof, A4, StrKm 61,950 Fahrtrichtung Ungam, като водач на лек автомобил с регистрационен номер Н 2904 КА /BG/ е превишил максимално допустимата скорост с 30 км./ч. Допустима максимална разрешена скорост 130 км./ч.“ Деянието представлява административно нарушение, което се санкционира по реда на §20Abs. 2 StVO, § 99 Abs. 3 Iit.d StVO 1960, BGBI.Nr.159/1960, ziletzt geandert durch BGBI. I Nr.154/2021 от разпоредбите на Австрия.

В съответствие с изискването на чл. 4, ал. 1 от същия закон заверено копие от решението е придружено от удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции по образец съгласно приложения № 1 и № 2 от същия закон.

Удостоверението е издадено и подписано на 11.05.2023 год., преведено е на български език, а неговото съдържание е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава Австрия.

.При тези посочени и от първия съд фактически положения от правна страна ВАпС приема следното:

Рамково решение 2005/214/ПВР регламентира прилагането на принципа на взаимното признаване по отношение на финансовите санкции, които са наложени от съдебни или административни органи, с цел улесняване изпълнението на такива санкции в държава-членка на Европейския съюз, различна от държавата, в която са били наложени. По смисъла на рамковото решение "решение за налагане на финансови санкции" е влязъл в сила акт на съдебен или административен орган за налагане на задължение за плащане на парична сума или наложените със същия акт: обезщетение за пострадал от престъпление, разходи по съдебните или административни процедури или 2 парична сума в полза на обществен фонд или организация за подпомагане на пострадали от престъпление. Рамковото решение се прилага за всички правонарушения, за които могат да бъдат наложени финансови санкции съгласно националното законодателство, включително за нарушения на правилата за движение. Същевременно чл.4 от РР предвижда подлежащото за изпълнение решение заедно с удостоверението, предвидено в същия член, да бъде предадено на компетентните органи на държава-членка, в която физическото или юридическото лице, срещу което е постановено решението, разполага с имущество или получава доходи, обичайно пребивава , респ. — в случай на юридическо лице — има регистрирано седалище. Т.е. РР изисква териториална връзка на лицето с изпълняващата държава. Затова и всяка национална стеснителна трактовка не е приложима, в това число и цитираната от защитата практика на ВС на НРБ от 1993 г. От приложената по делото документация е видно, че лицето има постоянна адресна регистрация в с. Пристое, общ.Каолиново, област Шумен и настоящ адрес в гр.Шумен.

Именно адресът на лицето в с.Пристое е посочен и от австрийските власти в издаденото удостоверение. От изготвената докладна записка (л.30 от първоинстанционното дело) е видно, че лицето временно е напуснало дома си в с.Пристое. Нарушението на правилата за движение по пътищата е било осъществено с лек автомобил с българска регистрация, отново в Шумен, собственост на лицето, дало основание и за неговото санкциониране. При тези данни твърдението на защитата за допуснато нарушение на изискванията на чл.31, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, не могат да бъдат споделени. Ал.2 на същия текст определя различна подсъдност в хипотеза на липсващо в удостоверението посочване на местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето. Подобно липса австрийските власти не са допуснали в издаденото Удостоверение.

Не са налице и факултативните основания за отказ, визирани в член 35 от специалния закон, като тяхното наличие не се и претендира от страна на защитата.

Няма данни спрямо засегнатото лице, за същото деяние в Република България или друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е постановено или приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция по смисъла на чл. 35, т. 2 от ЗПИИРКОРНФС.

Засегнатото лице не попада в категорията на чл.35, т. 4 и т. 5 от Закона лицето не е с имунитет или привилегии по българското законодателство; решението не се отнася до деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република България; не е било извършено извън територията на издаващата държава; наложената санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума; лицето е вменяемо и пълнолетно и съответно може да носи наказателна отговорност. 3асегнатото лице е било уведомено съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен представител според националния закон относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване, но не се е 3 възползвало от това право.

. В обобщение на изложеното въззивният съд прецени, че като правилно и законосъобразно издадено първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.34, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, Варненският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 89 от 29.05.2023 г., постановено по Ч НД № 264/2023 г. по описа на Окръжен съд Шумен.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4