Решение № 317 от 24.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. София, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20241110214803 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Н. П. К., с ЕГН: **********, с адрес ххх против Наказателно постановление № 23-4332-030916/18.12.2023г., издадено от Началник Сектор в СДВР, Отдел "Пътна полиция" СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер 50.00 лева за извършено нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП .

В жалбата се оспорва процесуалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление. Застъпва се възражението , че АУАН и НП не отговарят на изискванията на ЗАНН, а актосъставителят и свидетеля по акта са били в служебна зависимост от административно наказващия орган. Прави се искане НП да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят Н. К., редовно призован на посочения в жалбата адрес, не се явява и не се представлява.

В хода на производството пред Софийски районен съд по делото е депозирано писмено становище от упълномощен юркисконсулт на АНО, в което са изложени съображения в насока законосъобразността на издадените АУАН и НП, и се прави искане последното да бъде потвърдено. Претендира се 1 присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност по отношение евентуално претендирания размер на адвокатско такова.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна се установи:

На 03.12.2023 г. около 14: 27 ч. в гр. София жалбоподателят Н. К. управлявал лек автомобил ххх. Движел се по бул. ,,Копенхаген“ от ул.,,Самоковско шосе“ към бул.,,Цветан Лазаров“. На връзката с бул.,,Цариградско шосе“, автомобилът бил спрян за извършване на проверка от инспектор към СДВР отдел ,,Пътна Полиция“ ххх.

Свидетелите ххх възприели, че жалбоподателят Н. К. управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан, с какъвто автомобилът бил оборудван. Свидетелят ххх му съставил АУАН Серия GA № 1166911/03.12.2023г., в който описал подробно времето, мястото и обстоятелствата по извършване на нарушението. Свидетелят ххх, който възприел непосредствено съответните обстоятелства, бил вписан в акта като свидетел при установяване на нарушението. Изпълнителното деяние било квалифицирано съобразно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП . АУАН бил предявен и връчен на Н. К., който го подписал без възражения. Такива не постъпили и в законоустановения срок.

Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо описание на нарушението и дадена му аналогична правна квалификация, наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП, наложил на К. глоба в размер на 50 /петдесет/ лв. за извършеното нарушение по чл.

137а, ал. 1 ЗДвП.

2

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите ххх и писмени справка-картон на водач; заповед № 7575/25.10.2017г.; Заповед № 81217 – 13312/ 22.10.2019г. ; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.

Съдебният състав прецени показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители като правдоподобни, логични и непротиворечиви. Същите са единодушни относно обстоятелството на извършеното изпълнително деяние и неговия автор, като непосредствено са възприели отсъствието на поставен обезопасителен колан на водача на спряното за проверка МПС. Същевременно, предвид заявеното от тях, че потвърждават описаните в АУАН факти, съдебният състав прие за безспорно установени времето, мястото и обстоятелствата по извършване на нарушението, като отчете и липсата на данни за евентуална тяхна заинтересованост от изхода на делото. Поради тази причина и под страх от наказателна отговорност съдът възприема като достоверни изложените от свидетелите твърдения и не отри тендециозност в показанията им, независимо от служебната им обвързаност с административно наказващия орган.

Компетентността на актосъставителя и наказващия орган по съставянето на АУАН и издаването на НП следват по силата на заеманите длъжности, респективно правомощията, предоставени им съгласно заповедите по административната преписка.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са били издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.

3 ЗАНН, от компетентни органи и в изискуемата от закона писмена форма и съдържание. Обстоятелствата, относими към констатираното нарушение, в това число времето и мястото на извършването му, са очертани с необходимата степен на конкретизация и пълнота, в съответствие с изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН , и е налице идентитет между фактическото описание и дадената от актосъставителя и наказващия орган правна квалификация.

Предвид това съдът прецени,

3 че в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати сочените в жалбата или други съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до опорочаването му и да са ограничили правото на защита на нарушителя, с което да се явяват формални основания за отмяната на санкционния акт.

Наказателното законосъобразно. постановление е и материалноправно

Фактическата обстановка, описана в АУАН и НП, е безспорно изяснена и кореспондира с възприетата от съда. Доказа се, че жалбоподателят Н. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП , като е управлявал цитирания по-горе товарен автомобил без поставен обезопасителен колан, с какъвто автомобилът бил оборудван. Това обстоятелство не се оспорва нито при предявяването на АУАН, нито се навежда като възражение в жалбата срещу наказателното постановление.

При извършване на нарушението жалбоподателят е действал при форма на вината пряк умисъл, доколкото като правоспособен водач на МПС е съзнавал и е бил наясно със задължението си при управление на МПС да постави обезопасителния колан, с какъвто автомобилът е оборудван, въпреки което не е съобразил поведението си с изискванията на закона.

Нарушението е формално, на просто извършване, поради което настъпването, респективно предвиждането в съзнанието на водача на вредни последици, не се изисква.

Административнонаказващият орган правилно е определил размера на наложената санкция. Санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП предвижда за нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП налагане на глоба в абсолютен размер от 50 /петдесет/ лв., като същата не подлежи на последваща редукция.

По изложените съображения настоящият състав прие, че атакуваното наказателно постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, постановено при правилно приложение на материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила. Основания за отмяната или изменението му не се констатират. Същото следва да бъде потвърдено, а жалбата - оставена без уважение.

4

При този изход на делото е основателно искането на процесуалния представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. Предвид невисоката фактическа и правна сложност на делото и обстоятелството, че от процесуалния представител на наказващия орган е депозирано единствено писмено становище, съдът прецени, че претенцията следва да бъде уважена в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ , а именно в размер на 80 (осемдесет) лева за представителството пред настоящата инстанция и по сметка на СРС сумата от 05.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН и чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332030916/18.12.2023г., издадено от Началник Сектор в СДВР, Отдел "Пътна полиция" СДВР, с което на Н. П. К., с ЕГН: **********, с адрес ххх, е наложено наказание глоба в размер 50.00 лева за извършено нарушение по чл.

137а, ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА Н. П. К., с ЕГН: **********, с адрес ххх ДА ЗАПЛАТИ в полза на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ сума в размер на 80 (осемдесет), представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред настоящата инстанция процесуално представителство, а по сметка на СРС и сумата от 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.

София в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5