Решение № 1289 от 10.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1289 гр. София, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20251000500055 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С решение № 4623 от 31.07.2024 г. по гр. д. № 3915/2023 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-10 състав, съдът на основание чл. 515, ал. 1, т. 2 от КЗ е осъдил ответника Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК 130764706, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2, да заплати на ищцата М. П. В., ЕГН ********** , с адрес: ***, сумата от 33 647, 61 лева (тридесет и три хиляди шестстотин четиридесет и седем лева и шестдесет и една стотинки), представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 28.04.2021 г., причинено от лице, притежаващо сертификат „Зелена карта“ по международна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 18.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

С решението и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът е осъдил ответника Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК 130764706, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2, да заплати на ищцата М. П. В., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 250 (двеста и петдесет) лева , 1 представляващи сторените от ищцата разноски по делото.

Допълнително, и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА , съдът е осъдил Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК 130764706, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2, да заплати на адв. Г. Б., САК, сумата от 3 341, 80 лева (три хиляди триста четиридесет и един лева и осемдесет стотинки), представляваща следващо се адвокатско възнаграждение, както и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК д а заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за разглеждане на уважения иск в размер на 1 295, 90 лева (хиляда двеста деветдесет и пет лева и деветдесет стотинки).

Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ответника – „АХА Versicherung AG“ (АКСА Ферзихерунг АД), Германия, Кьолн, вписано в търговския регистър под № HRB21298.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва в цялост при наведени възражения за необоснованост и неправилност, поради противоречие с материалния и процесуален закон. По същество се релевира възражение в посока, че първоинстанционният съд е игнорирал своевременно направено възражение за нередовност на исковата молба и не е дал надлежни указания на ищцата да изясни механизма на ПТП и релевантните факти.

Поддържа още, че е оспорил собствеността върху увреденото МПС и представения нечетлив препис от свидетелство за регистрация, но съдът не е задължил ищцата да представи четлив препис или оригинал, нито е изключил оспорения документ от доказателствената съвкупност, въпреки значението му за активната материалноправна легитимация и настъпването на имуществени вреди. Отделно от това, ответникът оспорва доказателствената стойност на представения протокол за ПТП, като излага възражения за нечетливост, следи от поправки без отбелязване на извършителя и несъответствия между описателната част и схемата. Сочи, че своевременно е поискал открИ.е на производство по оспорване истинността и изискване на оригинала от РУ–МВР за назначаване на съдебно-графологична експертиза, но съдът не е открил такава процедура, не е изискал оригинала и не е допуснал разпит на актосъставителя. Поради това приема, че съдът неправилно е ползвал протокола като официален документ с материална доказателствена сила по чл.

179 от ГПК относно ключови факти като пътни знаци, маркировка, разположение и траектории на МПС. В тази връзка, ответникът оспорва и експертните заключения по делото, а именно приетите първоначална, допълнителна и повторна авто-техническа експертиза, за които се твърди наличие на противоречия по механизма на настъпване, зоните на контакт и движението на автомобилите след удара. Освен това се прави възражение и в посока, че първоинстанционният съд е отказал допускането на тройна САТЕ с участие на специалист по компютърни симулации и е възприел безкритично противоречиви изводи, без всеобхватен анализ и съпоставка с останалите 2 доказателства (включително данни от национална система – 112, декларации/схеми от участниците). Според ответника Софийски градски съд е приел за наличен знак „Стоп“ и маркировка без съответно доказателствено покритие, което подкопава извода за установен механизъм на ПТП и причинно-следствената връзка с всички описани увреждания, включително увреда в централната предна част на процесния лек автомобил марка „Ауди“, за която не се установява контакт с крайпътни обекти по отразената траектория. По отношение на свидетелските показания на водача на лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, ответникът поддържа, че те са непоследователни, вътрешно противоречиви и в несъответствие както с протокола за ПТП, така и с експертните заключения, включително относно времето на инцидента, геометрията на кръстовището, посоката на отклонение на автомобилите и действията след удара. Излага, че съдът е направил избирателна и повърхностна оценка на тези показания и не е отстранил възникналите съмнения относно достоверността им. По размера на вредите се възразява, че първоинстанционният съд се е позовал на експертизи и единствена проформа фактура, без да са събрани пазарни данни от поне трима независими доставчици на услуги и без да е установено дали реален ремонт е извършен и при какви разходи. Поради това счита извода за действителната стойност на вредите за преждевременен и необоснован, включително и относно увреждания по задната част на автомобила, за които липсват данни за контакт. Не на последно място, ответникът поддържа, че правната квалификация е неправилно определена по чл. 515 от КЗ (компенсационен орган), докато в хипотеза на ПТП на територията на Република България приложима следва да бъде нормата на чл. 511 от КЗ относно дейността на представителното национално бюро. С това се иска и отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на така предявения от ищцата иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила втора Въззивна жалба и от третото лице – помагач на страната на ответника – „АХА Versicherung AG“ (АКСА Ферзихерунг АД), като първоинстанционното решение бива изцяло обжалвано с възражения, че същото е необосновано и неправилно, поради постановяването му противоречие с материалния и процесуален закон. В конкретика се твърди, че не е доказано противоправно деяние и изобщо участие на застрахованото при него МПС в твърдяното ПТП от 28.04.2021 г.

Посочва, че Софийски градски съд е приел настъпване на инцидента и механизъм на удара предимно чрез свидетелските показания на водача на лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, които са кредитирани като ясни и последователни, но реално се намират в съществено противоречие с експертните заключения по делото. Подчертава, че самите вещи лица са отрекли възможността за част от твърденията на свидетелката относно движението и контакта между автомобилите и че съдът не е дал мотиви как съвместява противоположни фактически твърдения от тези два източника на доказване. Поддържа се, че протоколът за ПТП може да се ползва с 3 материална доказателствена сила единствено относно непосредствено възприетото от актосъставителя при огледа, като местоположение на автомобилите в близост до кръстовище, но не и относно самото настъпване на ПТП, неговия механизъм, причините и вината. Счита за неправилен извода, че с този документ се установяват всички релевантни елементи на деликта, без да са събрани други годни доказателства, които да потвърдят участието и поведението на твърдените участници. Оспорва се и възприемането на експертизите като безпротиворечиви и достатъчни. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд е възпроизвел като доказани факти твърдения на вещите лица, за които липсват конкретни изчисления и обосновки, включително относно скоростта на процесния лек автомобил марка „Ауди“, а именно около 50 км/ч. Изтъкват се и несъответствия между описания инициален контакт в областта на левия фар на лекия автомобил марка „Ауди“ и липсата на съответни следи, както и принципното физично правило, че при удар следите следва да са корелативни за двата автомобила. Счита, че при наличните противоречия Софийски градски съд необосновано е отказал искането за тройна автотехническа експертиза с участие на специалист по компютърни симулации, въпреки значението й за изясняване на траектории, скорости, зони на контакт и последващо движение. Навежда се оплакване и относно отказа да се назначи техническа експертиза на записа от национален телефон 112, който според него съдържа данни за повече говорители от посоченото от свидетелката и би могъл да обуслови допълнителни доказателствени искания за установяване на обективната истина. Поради съвкупността от тези процесуални и доказателствени дефицити се релевира, че не са доказани нито настъпването на твърдяното ПТП по описания механизъм, нито причинно-следствената връзка между всички претендирани увреждания и инцидента, нито размерът на вредите. С оглед на изложеното третото лице помагач моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и с това да отхвърли изцяло предявените искове. Претендират се разноски.

Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ счита така депозираната от третото лице – помагач на страната на ответника въззивна жалба за основателна по съображения, изложени в подадения по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор.

Ищцата М. П. В. оспорва така депозираните въззивни жалби като неоснователни по съображения изложени в подадения по реда на чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор. Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:

Въззивните жалби са подадени в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирани лица и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите са процесуално допустими.

Разгледани по същество въззивните жалби са неоснователни.

4

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.