Решение № 125 от 24.02.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. София, 24.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Христо Лазаров

Николай Ст. Метанов при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Николай Ст. Метанов Въззивно търговско дело № 20211001000876 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 332954 от 29.06.2021г. по описа на

Софийски градски съд на Л.Н. Г.-М.,

ЕГН **********, чрез адв. А.Б. К., против решение № 260942 от 10.06.2021г., постановено по гр.д.№648 по описа за 2020г. на Софийски градски съд, ТО, VI-12 състав, с което са отхвърлени предявените от

Л.Н. Г.-М., ЕГН **********, чрез адв. А.К., срещу „АГЕНЦИЯ КРОСС“ ООД, ЕИК 131020614, искове с правно основание чл.95, ал.1 ЗАПСП, чл.95б ал.1, т.2

ЗАПСП и чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на вреди от нарушение на авторското право на ищцата право върху статията „Княз Церетелев българският рицар“, публикувана на 03.03.2005г. в секция „Ретро“ на в-к „Новинар“, извършено чрез публикуването на статията във интернет платформата http://www.cross.bg/., собственост на ответника, а именно: сумата от 1 500 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди, сумата от 2 500 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 150 лв. обезщетение за забава върху главниците за периода от 20.11.2019г. до 02.04.2020г., както и за осъждане на ответника да преустанови нарушението; Л.Н. Г.-М., ЕГН **********, е осъдена да заплати на „АГЕНЦИЯ КРОСС“ ООД, ЕИК 131020614, сумата 900 лв. разноски; решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника „СДРУЖЕНИЕ НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ РУСОФИЛИ“, ЕИК: 131049199.

Въззивникът твърди, че обжалваното решение е неправилно, явно необосновано 1 и постановено при съществено нарушение на материалноправния и процесуалния закон, по подробно изложени правни и фактически основания, като иска същото да бъда отменено изцяло и бъде постановено решение, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове и „АГЕНЦИЯ КРОСС“ ООД, ЕИК 131020614, бъде осъдено да му заплати направените в първоинстанционното и въззивното производство разноски.

Твърди, че правноформиращия извод на съда – че 5-годишният давностен срок е изтекъл през 2017г., не кореспондира с установените по делото релевантни факти ие постулиран при неспазване на фундаменталния принцип на диспозитивното начало на гражданския процес и при нарушение на правилата на формалната логика.

Датата на извършването на правонарушението е факт, който не е спорен между страните. Ищцата е посочила, че е открила статията през 2019г. като видно от разпечатката, датата на публикация на процесната статия в сайта, администриран и поддържан от ответната страна е 19.01.2015г. Това обстоятелство е доказано от събраните по делото писмени доказателства и е изрично потвърдено в отговора на исковата молба, в която, на стр.1, в контекста на възражението за давност е посочено недвусмислено, че датата на публикуване на процесната статия от страна на ответника е 19.01.2015 г.

При наличието на твърдение от страна на ищцата, неоспорено и изрично потвърдено от ответника, подкрепено и с приети по надлежни ред писмени доказателства, чиято автентичност също е безспорна и неоспорена от ответната страна, кредитирането на свидетелски показания, противоречащи на така установената дата на публикация е флагрантно нарушение на правилата на формиране на правнорелевантните изводи на правораздавателния орган, служещи като основание за постановяване на крайния му акт.

Дори и да се приеме, че свидетелят в действителност е посочил 2012 - та като годината, в която съпругата му е открила процесната статия, публикувана в интернет с посочен източник „кросс“, приемането на това свидетелство по един безкритичен от съда начин и без поставянето му в контекста на другите релевантни за делото факти обуславят неправилност на този решаващ за крайния акт на съда извод.

Съгласно чл.153 ГПК съдът извършва преценка на събраните по делото доказателства, доколкото те се отнасят до спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях. Тези факти не могат да бъдат въвеждани в предмета на спора от съда, а по силата на чл.6, ал.2 и чл.8, ал.2 ГПК се сочат от страните по делото, като това се отнася не само до фактите, но и до правните възражения, от значение за спорното право.

Предвид на гореизложеното кредитирането на свидетелските показания сочещи, че ищцата още през 2012 г. е открила своята статията в интернет сайт, който сочи като източник сайта на ответната страна е неоснователно.

Съдът е допуснал и друго съществено нарушение на процесуалните правила, като не е изложил никаква аргументация по отношение на това, защо игнорира и разширява предмета на доказване с факт, който е безспорен между страните и защо приема за 2 достоверни свидетелски показания, които са в противоречие с изложеното и приетото за безспорно от страните. Не са изложени аргументи, по какъв начин се обяснява фактът, че през 2012г. ищцата е споделила на съпруга си, че е видяла процесната статия в интернет с посочен източник „кросс“, а самото публикуване на статията в интернет сайта www.cross.bg е извършено три години по-късно - през януари 2015г., което е необходимо, защото въвеждането на този факт като подлежащ на доказване разширява периметъра на правния спор към редици други аспекти, които пораждат въпроси, изцяло игнорирани и неизследвани в правораздавателната дейност на решаващия съд, постановили обжалваното решение.

По иска с правно основание чл.95 б, ал. 1, т.2 ЗАПСП:

Неправилно е формираното от съда заключение, че искът с правно основание чл.95б, ал.1, т.2 ЗАПСП е лишен от своето основание.

Отправеното към съда искане да постанови решение, с което да задължи ответника да преустанови нарушението на авторските права е забрана и ех nunc, доколкото не съществува пречка същата статия да бъде разпространена отново, пак в нарушение на нормативно установените авторскоправни режими на закрила. Евентуален диспозитив на съдебното решение в тази аспект има смисъл и не би бил безпредметен и поради това, че при евентуалното извършване на друго идентично нарушение, ищецът ще има на свое разположение защитен механизъм, c който успешно да се противопостави на неправомерни действия, осъществени от ответната страна в бъдеще.

За размера на обезщетението за имуществени вреди по чл.95а ЗАПСП:

Неправилен е извода на съда, че при доказателства за точния размер на претърпените от ищеца имуществени вреди, то искът, в тази му част, при наличие на материалноправните предпоставки за това, би следвало да се уважи в размер на 240 лв. Нормативно предписаната долна граница на обезщетението ангажира съда да третира сумата от 500 лв. като безусловно утвърден, минимален, размер на справедливо обезщетение за нарушено авторско право, което обвързва съда.

В случая справедливото обезщетение надхвърля значително законовия минимум, по следните правни и фактически основания:

При непозволено използване на едно произведение обезщетението, дължимо на автора, цели да компенсира увредения имуществен интерес, то за справедливото му оразмеряване е необходимо да се държи сметка за естеството, механизма и процеса на създаване на съответното произведение, което задължение за съда следва ех lege от разпоредбите на чл.94, ал.3 и ал.4 ЗАПСП.

Излага подробни съображения за конкретното нарушение и начина на определяне размера на справедливото обезщетение, при отчитане на всички релевантни според него факти и обстоятелства, посочени в жалбата. Реализираните приходи, а не печалбата, са въздигнатият от законодателя факт, имащ отношение при определяне на дължимото обезщетение при нарушение на авторскоправните режими на закрила. Видно от 3 публикувания отчет за приходите и разходите в търговски регистър за 2017 ответникът има нетни приходи от продажби в размер на 300 000 лв., а за 2016г - 378 000 лв.

За размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.95а ЗАПСП:

Справедливостта по смисъла чл.95, ал.4 от ЗАПСП не е абстрактно понятие.

В случая неимуществените вреди настъпват с факта на нарушението, тъй като авторката е изживяла отрицателни емоции и е накърнено авторовото й достойнство. Интензитетът на неблагоприятното въздействие от извършеното нарушение е с по-тежко проявление от обичайното, тъй като: авторските права на ищеца са незачетени по недопустим начин; технологичното естество на способа, чрез който е разпространена статията, публикация в интернет сайт, предполага бърз и неограничен достъп до нея от страна на множество потребители и създава възможност за мултиплициращ неконтролируем ефект на разпространение чрез други интернет медии и платформи /на 16.05.2016г. процесната статия е публикувана и в сайта https://www.kmeta.bg/ с променено заглавие – „Как светът видя Априлското въстание - Алексей Церетелев“, като посоченият източник на информация е „КРОСС“; засяга се във висока степента мотивацията на авторката; в създаването на процесната статия авторката е вложила интелектуален труд и усилия, познания и опит, придобити в периода на целия й житейски и професионален път, също допринася за подълбокото засягане в моралния аспект на причинените вреди; незачитането на авторското право представлява една принципна обезценка на усилията на автора, положени през целия й живот, нещо, което не би могло да има за последица само и единствено временна персонална професионална „демотивация“, а по-скоро би имало проявление върху цялостната личността идентификация на ищцата с професията на публицист. Счита, че сумата от 4 000 лв. би изпълнила изискванията на разпоредбата на чл.95, ал.4

ЗАПСП.

В срока за отговор по чл.263, ал.1 ГПК „АГЕНЦИЯ КРОСС“ ООД, ЕИК 131020614 ответник в производството, е представил отговор на въззивната жалба, в който поддържа становището за неоснователност на същата, съответно за правилност на обжалваното решение, по подробно изложени съображения, и претендира направените в производството разноски.

В срока за отговор по чл.263, ал.1 ГПК „СДРУЖЕНИЕ НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ РУСОФИЛИ“, ЕИК 131049199, не е представило отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание процесуалният представител на третото лице помагач на ответника е изразила становище за неоснователност на въззивната жалба и иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Л.Н. Г.-М., ЕГН **********, е предявила срещу

„АГЕНЦИЯ КРОСС“ ООД, ЕИК 131020614, кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.95, ал.1 ЗАПСП, чл.95б, ал.1, т.2 ЗАПСП и чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на вреди от нарушение на авторското право на ищцата право върху статията 4

„Княз Церетелев българският рицар“, публикувана на 03.03.2005г. в секция „Ретро“ на в-к „Новинар“, извършено чрез публикуването на статията във интернет платформата http://www.cross.bg/., собственост на ответника, а именно: сумата от 1 500 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди, сумата от 2 500 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и сумата от 150 лв. - обезщетение за забава върху сумата от 4000лв. – обезщетение за имуществени и неимуществени вреди за нарушение на авторското й право върху посочената статия, за периода от 20.11.2019г. до 02.04.2020г., както и за осъждане на ответника да преустанови нарушението.

Ищцата твърди, че е автор в хипотезата на чл.3, ал.1, т.1 ЗАПСП на статията: „Княз Церетелев българският рицар“, публикувана на 03.03.2005г. в секция „Ретро“ на в-к

„Новинар“. В информационната платформа http://www.cross.bR/ е публикуван публицистичен текст, абсолютно идентичен от съдържателна страна със статията на ищцата, публикувана на 03.03.2005г. в секция „Ретро“ на в-к „Новинар“. Единствената разлика е в заглавието, което е променено чрез неговото съкращение и е трансформирано на „Един забравен рицар“. Статията е публикувана в интернет сайта http://www.cross.bR/ на 19.01.2015г., и все още е достъпна на следния уебадрес: http://www.cross.bR/tzeretelevknyazut-knyaz-1448603.html#.Xe-m3ZMzZE5.