Решение № 1999 от 26.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1999 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251100503749 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 18.08.2024г., постановено по гр.д. № 23519/2023г. на СРС, ГО, 171 състав, са отхвърлени предявените от собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се адрес гр. София, ******** срещу Д. С. М. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС за заплащане на общо 966, 60 лева, представляваща неплатени дължими суми за апартамент № 32, находящ се в процесната сграда в режим на етажна собственост, начислени за периода от 01.02.2021г. до 02.05.2023г., която включва следните вземания:

113, 40 лева – сбор от 28 месечни вноски от по 4, 05 лева всяка, дължими за фонд „Ремонт на ЕС“ за периода 01.02.2021г. – 02.05.2023г.; 672 лева – сбор от 28 месечни вноски от по 24 лева всяка, дължими за „Режийни разходи на ЕС“ за периода 01.02.2021г. – 02.05.2023г.; 102 лева – сбор от 17 месечни вноски от по 6 лева всяка за „Такса управление на ЕС“ за периода 01.02.2021г. – 30.06.2022г.; 79, 20 лева – сбор от 11 месечни вноски от по 7, 20 лева всяка, дължими за „Такса управление на ЕС“ за периода 01.07.2022г. – 02.05.2023г.

1

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищците - собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се адрес гр. София, ********, в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа неправилност на изводите, че по делото не са ангажирани доказателства за пасивната материална легитимация на ответника в качеството му на собственик на самостоятелен обект в процесната жилищна сграда. Излага, че към исковата молба са приложени протоколи от общи събрания на етажната собственост от 22.05.2018г., от 20.02.2020г. и от 01.06.2022г., в присъствените списъци към които е записано, че собственик на ап. № 32 е Д. М.. Още през 2017г. било подадено уведомление до управлението на етажната собственост, в което наемателят на процесния апартамент е декларирал начин на ползване на имота и обстоятелството, че наемодател на въпросния имот е именно ответницата.

Освен това по делото било представено писмо от 20.06.2023г. на СО - район „Люлин“, в което било посочено, че собственик и данъчно задължено лице за процесния апартамент е В.С.С.. От приложеното удостоверение за наследници било установено, че В.С. е починал и негов единствен законен наследник е ответницата Д. М.. Във въззивната жалба се поддържа още, че в първоинстанционното производство конституираният ответник не е оспорил титулярството в правото на собственост върху ап. № 32, поради което счита, че съдът е излязъл извън предмета на спора и се произнесъл по въпрос, който не е бил спорен между страните. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат в пълните претендирани размери.

Възиваемият Д. С. М. оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материалноправни норми. Поддържа, че представените протоколи от проведени общи събрания на етажната собственост от 22.05.2018г., от 20.02.2020г. и от 01.06.2022г., не са подписани от нея, поради което са й непротивопоставими.

Освен това навежда, че с отговора на исковата молба е заявила общо 2 оспорване на основателността на предявения иск, което включва всички елементи от правопораждащия фактически състав на съдебно предявеното вземане. Излага, че приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства не установяват в условията на пълно и главно доказване, че тя е собственик на процесния имот през исковия период. Поддържа възражения за неоснователност на предявената претенция по размер, както и доводи за липса на доказателства за представителна власт на лицето, подало исковата молба в качеството му на управител на процесната етажна собственост. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Неоснователни са релевираните от ответницата доводи за недопустимост на първоинстанционното решение като постановено при липса на активна процесуална легитимация на ищците. Наведените оплаквания касаят приложението на нормата на чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС и чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС, като възраженията се основават на твърдения, че между лицето, преупълномощило адвокат за процесуално представителство в производство /от една страна/ и етажните собственици /от друга страна/ не е сключен договор по чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС за възлагане на управлението, включващ и правомощието на търговско дружество „ОБРАЗЦОВ ВХОД“ ЕООД да представлява пред съда етажната собственост.

Според разпоредбата на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС п о решение на общото събрание, взето с мнозинство повече от 50 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, правомощията или част от тях на управителния съвет (управителя) могат да бъдат възлагани на професионален управител-търговец, вписан в регистъра по чл. 47а, ал. 1, т. 1 . Договорът за възлагане се одобрява с решение на общото събрание, взето с мнозинство повече от 50 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, и се сключва от упълномощено от общото събрание лице за срок до две години.

3

Договор, сключен за по-дълъг срок, се смята за сключен за две години, а клауза, предвиждаща автоматично подновяване на договора или превръщането му в безсрочен, се смята за недействителна. В срока на договора избраният професионален управител-търговец, вписан в регистъра п о чл. 47а, ал. 1, т. 1 , има правата, задълженията и отговорността на управителния съвет (управителя) по този закон.

Съгласно чл. 23, ал. 4, изр. 1 ЗУЕС председателят на управителния съвет/управителят, а при съобразяване на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС – лицето, с което е сключен договор, включващ възлагането на правомощието да представлява етажните собственици в съда, представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части, както и предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон.

По искове срещу трети лица, във връзка с общите части, председателят на управителния съвет /управителят/ представлява собствениците, ако бъде упълномощен от общото събрание - чл. 23, ал. 4, изр. 2 ЗУЕС . С чл. 23, ал. 5 ЗУЕС е предвидено, че всеки собственик може да участва в делото, по което управителят представлява собствениците. Съпоставката на тези разпоредби с правилата по глава пета на ГПК налага извод, че чл. 23, ал. 4 ЗУЕС се явява специален закон относно регламентацията на процесуалното представителство на етажните собственици. Във връзка с воденето на определени видове дела, отнасящи се до облигационни права или задължения на етажните собственици, чл. 23, ал. 4, изр. 1 ЗУЕС регламентира представителство по закон, като представителната власт на председателя на управителния съвет /управителя/ или лицето по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС , произтича от избора по чл. 19, ал. 2 ЗУЕС , респ. – от договора, сключен при условията на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС /в този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение № 12 от 11.03.2021г. по гр. д. № 1403/2020г., II г. о., определение № 59 от 27.03.2019г. по ч.гр.д. № 4776/2018г., I г. о. /.

Исковата молба по настоящото производство е депозирана от процесуален представител по реда на чл. 32, т. 1 от ГПК – адвокат, преупълномощен от „ОБРАЗЦОВ ВХОД“ ЕООД – посочен като управител на етажната собственост. В първоинстанционното производство е представен договор от 01.07.2023г. за възлагане на управлението на етажна собственост, сключен между етажна собственост с адрес гр. София, жк „******** /в 4 качеството на възложител/ и „ОБРАЗЦОВ ВХОД“ ЕООД /в качеството на изпълнител/. Предмет на този договор е извършването от изпълнителя на услугата „Управление и поддръжка на етажна собственост“ на обект - етажна собственост с адрес гр. София, жк „********, състояща се от 23 самостоятелни обекти. Съгласно чл. 2 от договора на изпълнителя са възложени правата по чл. 23, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 10, 11, 12, 13, ал. 3 и ал. 4 от ЗУЕС и правото за свикване и провеждане на общо събрание на етажната собственост. Договорът е сключен за срок от 2 години.

Във въззивното производство е представен договор за възлагане на управлението от 01.02.2025г., сключен между етажна собственост с адрес гр.

София, жк „******** /в качеството на възложител/ и „ОБРАЗЦОВ ВХОД“ ЕООД /в качеството на изпълнител/. В предмета на същия е включено изрично правото на изпълнителя по чл. 23, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 10, 11, 12, 13, ал.

3 и ал. 4 от ЗУЕС.

Неоснователни са наведените от ответницата оспорвания на валидността на представения договор от 01.07.2023г. Видно от приложения протокол от проведено на 01.06.2022г. общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в процесната сграда в режим на етажна собственост, етажните собственици са взели решение по т. 2 от дневния ред, с което договорът за управление на етажната собственост с „Образцов вход“ да бъде продължен за нов период от 2 години, считано от 01.07.2022г. Приетият във въззивното производство протокол от проведено на 15.01.2025г общо събрание на етажната собственост, с което е взето решение по т. 2 от дневния ред за подновяване на договора за възлагане на управление на етажната собственост с „Образцов вход“ ЕООД, не е бил оспорен от въззиваемата.

С оглед изложеното се налага извод, че представените два броя договори за възлагане на управлението удостоверяват правото на „Образцов вход“ ЕООД да представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон /чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС/, като договорите са сключени въз основа на решение на общото събраните на етажните собственици. При липса на данни по делото, че решенията на общото събрание за продължаване на срока на действие на договора за възлагане на управлението са отменени с влязло в сила съдебно 5 решение по чл. 40 от ЗУЕС, съдът следва да зачете техните правни последици.

По доводите за неправилност на обжалваното решение:

Предявени са искове с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС, вр. чл. 51 от ЗУЕС.

Възникването в полза на ищците на процесното вземане е обусловено от установяване на факта на валидно взети и влезли в сила решения на Общото събрание на етажните собственици за заплащане на парични вноски във връзка с управлението и поддържането на общите части; притежаването от страна на ответника на право на собственост върху самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост и съответният размер на припадащите се идеални части от общите части на сградата, принадлежащи на ответника.

Във въззивното производство са приети нови писмени доказателства при условията на чл. 266, ал. 3 от ГПК във връзка с допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в изготвянето на непълен доклад от първоинстанционния съд. Видно от представената и неоспорена от въззиваемата заповед № А-0-08-518 от 14.03.1980г., издадена на основание чл. 100 от ЗТСУ /отм./ от председателя на ИК на СОНС, на С.В.С. е определено обезщетение с жилищен имот в бл. ********“ по реда на чл. 117 от ЗТСУ, а именно – апартамент № 43, ет. ********. Със същата заповед е определено обезщетение на В.С. И. по реда на чл. 117 от ЗТСУ с жилищен имот, представляващ ап. № 32, находящ се в гр. София, жк „********. Въз основа на така удостоверените факти се налага извод, че титуляр на правото на собственост върху процесния обект – ап. № 32, находящ се в процесната жилищна сграда, е трето за спора лице. Наследодателят на ответницата е придобил права върху друг обект, а именно – върху ап. № 43 от процесната етажна собственост. Ищците обосновават пасивната материална легитимация на Д. М. с качеството й на законен наследник на С.С., което обстоятелство е установено от представеното в първоинстанционното производство удостоверение за наследници. По делото не са ангажирани доказателства, въз основа на които да се формира еднозначен извод, че С.С. е притежавал правото на собственост върху процесния обект – ап. № 32, респективно – че ответницата въз основа на законово наследствено правоприемство е придобила наследството на същото лице като съвкупност от права и 6 задължения. Друг извод не следва от приетото като доказателство писмо от 20.06.2022г. от СО - район „Люлин“, в което е посочено, че в информационната система като данъчно задължено лице по отношение на ап.