Протокол № 101 от 25.06.2024, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 101 гр. Бургас, 24.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Яница С. Събева Ченалова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова и прокурора М. Ан. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242000600113 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Подсъдимият И. Л. Д., се явява лично.

За Апелативна прокуратура-Бургас, се явява прокурор Д..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото днес. Продължавам да се защитавам сам.

Съдът намира, че няма пречка за разглеждане на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава на съда, прокурора и секретаря.

Съдът дава ход на съдебно следствие.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча допълнителни доказателства.

1

ПОДСЪДИМИЯТ: Искам да представя книга – история на гр. Б. с посвещения до мен от проф. И.Р., доц. В.Й.

Искам да покажа един документ, който е за мен случай, който оборва тезата на обвинението. Един от стотиците случаи, когато аз като гражданин изпълних своето задължение към закона и държавата. По време на изкопни работи в гр. О., беше намерен ето този предмет. Благодарение на моята дългогодишна издирвателна и колекционерска дейност, искам да покажа, че този предмет, който е иззет като веществено доказателство и е описан в списъка, се оказа бюстът на една глава, която се пази в Националния археологически институт с музей в гр. С. и благодарение на тези две снимки аз доказах, че това е бюстът на тази глава. Обявих го пред Националния институт, че е при мен. Дванадесета година не идват да го приберат, аз какво да направя? Да го регистрирам и да го идентифицирам и да го направя частна собственост или да го предам на държавата? Това е един от фрапиращите случаи.

Второто, в експертната оценка той описва много лични вещи като археологически обекти. Аз мога да докажа със снимков материал и с документи, че тези вещи ги притежавам по наследство повече от 40-50 години.

ПРОКУРОРЪТ: Според мен, претендираните като доказателства за представяне от страна на подсъдимия не следва да бъдат приобщавани по делото, тъй като предметът на обвинението е пределно ясен и става дума за едно формално престъпление, в което предметът на доказването е, има ли археологически обекти, държани ли са от подсъдимия и дали са подложени на идентификация и регистрация по съответния ред. Намеренията на подсъдимия за притежаването на тези обекти, както и произходът им, са правно ирелевантни факти. Установени са също по делото добрите намерения от страна на подсъдимия. Друг е въпросът доколко те съвпадат с изпълнението на закона и с качеството на изпълнение на тези намерения, но това е въпрос по същество.

Смятам, че са неотносими към доказателствата и предмета на делото.

Съдът, като изслуша становищата на страните и след проведено 2 съвещание, намира искането на подсъдимия Д. за представяне на нови доказателства, а именно: печатна книга с посвещение, копие от снимка и статия във вестник за неоснователно, тъй като посочените доказателства са неотносими към предмета на доказване по настоящото дело.

Ето защо, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на подсъдимия Д. за представяне на нови доказателства, а именно: книга с посвещение, копие от статия и снимка.

ПРОЧИТА събраните по делото доказателства.

ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата и съдебното следствие.

ДАВА ход на съдебните прения.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам протеста на Бургаска окръжна прокуратура. Присъдата, постановена от Окръжен съд-Бургас е неправилна, необоснована и незаконосъобразна. За да постанови оправдателен диспозитив, съдът, макар и да е споделил и възпроизвел всички фактически констатации от обвинителната теза, е достигнал до неправилния правен извод за несъставомерност на деянието. Без да бъдат оспорени аргументирано нито изпълнителното деяние „държане“, нито естеството на предметите като археологически обекти, нито отсъствието на тяхната идентификация и регистрация по съответния ред, съдът на практика е извършил дейност по декриминализация на деянието, пренебрегвайки субективните и обективни признаци от състава на престъплението по чл. 278, ал. 6 НК с декларативната претенция за липса на обществена опасност по смисъла на чл. 9, ал. 1 НК.

Вместо правни аргументи, мотивите изобилстват от житейски разсъждения обосновани единствено и само, т.е. съвсем едностранчиво, с тезата представена от подсъдимия, независимо и въпреки останалия доказателствен материал, аргументиращ всички признаци от съставомерността на престъпния състав. Всъщност, изложените от съда аргументи биха имали значение единствено и само при оценката за смекчаващите отговорността обстоятелства на дееца, а не и за правната оценка за съставомерност на деянието. Последното е категорично и несъмнено обосновано и от самия решаващ съд, който без изменение и изцяло е споделил фактическите 3 обстоятелства касаещи както изпълнителното деяние „държане“, така и характеристиката на предмета - „археологически обект“, а така също и на отрицателния факт на надлежната идентификация и регистрация на обектите.

А щом това е така и предвид категоричния факт, че престъплението по чл.

278, ал. 6 НК е на „просто“, т.е. „формално“ извършване, това означава, че единственият верен правен подход е прилагането на тази съставомерност по отношение на деянието. И като казвам формално, веднага отварям скоба за единствената възможност, която е следвало да обсъди съдът не обсъждането на чл. 9, ал. 1, а това на ал. 2 на чл. 9 НК и веднага ще отхвърля и тази възможност, защото случаят не предполага и третиране на деянието като малозначително или явно незначително, тъй като конкретната степен на обществена опасност явно надхвърля изискуемия се с чл. 9, ал. 2 НК минимум.

За да не оставя съмнение, че деянието е престъпно, следва да бъде отбелязано още веднъж следното, макар и протестът да е изчерпателно аргументиран. Основните въпроси, които определят съставомерността по чл.

278, ал. 6 НК са: на първо място, дали инкриминираните обекти представляват археологически обекти и на второ място, дали те са били идентифицирани и регистрирани по надлежния ред от техния държател. На първия въпрос отговорът е - да, на втория въпрос отговорът е - не. Безспорно доказано по делото е, че всичките предмети намерени и иззети от подсъдимия в резултат на проведеното претърсване, са археологически обекти по смисъла на чл. 146 от Закона за културното наследство. Обстоятелството, че липсва информация за това кога, къде, от кого и как са били открити и дали тези открития са резултат единствено и само на теренни проучвания или на други способи, е правно ирелевантно за тяхната преценка като вид обекти. Определянето на даден предмет като археологически обект не е императивно обвързано с осъществяването на разкопки или теренни проучвания, защото чл. 146, ал. 1 от Закона за културното наследство предвижда, че тези обекти могат да бъдат открити или да се намират не само в земните пластове, но и на тяхната повърхност, на сушата и под вода, а съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № Н2/2011 г. за създаване, поддържане и предоставяне на информация от автоматизирана информационна система „Археологическа карта на България“, регистрационни карти се изготвят и за всички археологически обекти, независимо дали са открити в резултат на теренни археологически 4 проучвания или са станали известни при други обстоятелства и дейности. Без правно значение също така са и обстоятелствата свързани с времето, мястото и начина на придобиване на археологическия обект. Важното е, че тези предмети са с категорично установена автентичност и наличие на способност да свидетелстват за минали епохи. Анализът на чл. 146 от Закона за културното наследство показва, че теренните проучвания са указани като основен, но не и като единствен източник на информация за археологическия обект. Ако се приеме начинът на откриване на обекта за обстоятелство от значение за неговата правна характеристика, това би противоречало на установените правни норми и би създало условия за правни абсурди, че тези обекти не са били установени по реда указан както в Закона за културното наследство, така и в Наредба Н-1/2011 г. и Правилника за провеждане на теренни проучвания и следователно на това основание не представляват археологически обекти, без обаче да се държи сметка за тяхната материална или нематериална стойност. Следователно, липсата на подобна информация не е основание да се приеме, че обектите не отговарят на изискванията на чл.

146 от Закона за културното наследство и не представляват археологически обекти по смисъла на този законов текст. За това и възраженията от страна на подсъдимия за придобиване „по наследство“, „като семейна ценност“, като действия в резултат на „колекционерските му занимания“, следва да бъдат отхвърлени като ирелевантни. Когато се касае за държане на културна ценност с характеристиката на археологически обект при условие, че този обект не е регистриран и не е идентифициран, е без значение кога е придобит предметът - дали в срока чл. 93, ал. 1 от Закона за културното наследство или извън този срок. С други думи казано, не е налично задължението за установяване времето на възникване на фактическата власт върху инкриминираните вещи и продължителността на упражняването й при положение, че са налице всички останали обективни признаци по държането, предмета и липсата на регистрация.

Неоснователно е да се приеме, че част от обектите, останала неконкретизирана в мотивите на съда и определена само неясно и неконкретно, не подлежат на регистрация. Вероятно става дума за обектите определени като „фрагменти“. Обстоятелството, че тези обекти не са запазени в цялост или не са в добро състояние, не дава основание да се третират като масов или остатъчен материал. За да бъдат изключени от кръга на 5 подлежащите на регистрация културни ценности е необходимо да се установи, че те съставляват малка част от автентична цялост на предмета и не притежават значима културна, научна или художествена стойност, т.е., че са отпадъчна субстанция получена вследствие от човешка дейност, която няма функционално или художествено значение. Тези обстоятелства в настоящия случай не са налице, предвид това, че фрагментите не са обезличени и всички обекти, с изключение на изрично отразените 38 броя, са определени като археологически находки със статут на „културни ценности“ с категория „национално богатство“. Квалифицирането им като национално богатство е достатъчен пример за рядка човешка дейност, притежаваща висока научна и художествена стойност.

Без значение е каква е материалната стойност на археологическите обекти, т.к. тя не е определящ елемент за класификацията им като част от културното наследство на страната. Това ясно се извежда от легалното определение на чл. 2, ал. 1 от Закона за културното наследство, съгласно което културните ценности са носители на историческата памет, националната идентичност и имат научна и културна стойност. За това престъпление пазарната стойност има само ориентировъчен характер, като водещи са изводите на експертите за научната и историческа значимост за минала човешка дейност върху обектите.

Няма никакъв спор, че подсъдимият не е регистрирал държаните от него обекти. Нарочните писма-отговори от Регионален исторически музей- Б., Национален исторически музей, Музей „Старинен Н.“, Министерство на културата, изрично и категорично заявяват, че нито физическото лице Д., нито регистрираното от него сдружение с нестопанска цел, са подавали някога заявление за регистрация на движими културни ценности, поради което и не са вписвани в съответните за това регистри. Съгласно действащия правен регламент към инкриминирания период и настоящем, обектите с посочената характеристика придобити до влизането на Закона за културното наследство подлежат на узаконяване в едногодишен срок по §5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за културното наследство, като липсата на регистрация и идентификация в този срок превръща обектите в държавна собственост, а придобитите, независимо по какъв начин, след влизане в сила на Закона за културното наследство, 6 археологически обекти подлежат на връщане на държавата, която е единствен техен собственик.