Решение № 59 от 22.07.2024, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Гълъбово, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОДОР АСЕНОВ при участието на секретаря Белослава П. Колева като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Административно наказателно дело № 20245550200073 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Гълъбово е постъпила жалба от З. П. П.

ЕГН:**********, против наказателно постановление №******/04.12.2023 г. на Началник към РУ на МВР-Гълъбово.

Жалбоподателката оспорва изцяло изложената фактическа обстановка в издаденото против нея наказателното постановление. Счита, че неправилно са приложени административно-наказателните разпоредбите на ЗМВР, поради което се явява незаконосъобразно и наложеното й наказание.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния й представител – адв. Н. Г. от АК-Стара Загора. Оспорва се отразената фактическа обстановка в акта и наказателното постановление. Защитата твърди, че не е връчен препис от АУАН срещу разписка, че силата на звука не надвишава допустимите норми и че не е извършвано замерване с техническо средство за установяване силата на звука, а когато такова била направено по инициатива на жалбоподателката, то било установено, че еквивалентното ниво на шума съответства на изискванията на Наредба №6/2006г. изм. и доп.

ДВ бр.24/2022 г.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени на посочените основания обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

Ответната страна по жалбата не се представлява. Изпраща писмено 1 становище, в което навежда аргументи, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно, правилно и обосновано, като не са налице посочените в жалбата пороци на акта и обжалваното наказателно постановление отговаря на императивните изисквания на чл. 57 от ЗАНИ, безспорно е установено нарушението, нарушителя и неговата вина, съставено е в сроковете визирани в ЗАНН и същото се явява правилно и законосъобразно.

В случай, че по образуваното по настоящата жалба съдебно дело се претендират разноски за осъществено процесуално представителство от оправомощен за целта адвокат, съответно юрисконсулт и са представени доказателства за реално заплатен хонорар, то на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН прави възражение за прекомерност и моли съдът да присъди разноски в минимален размер, съобразно чл.36, ал.2 от ЗАДВ.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Видно от приложеното наказателно постановление е, жалбоподателката е получила наказателното постановление лично на 04.12.2023г. Жалбата е депозирана, чрез административно–наказващия орган преди изтичане на 7-мо дневния срок за обжалване, считано от датата на връчването, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

На 13.11.2023 г., в гр.Гълъбово, в 12:00 часа, на основание чл.64 от ЗМВР, полицейският служител при РУ на МВР-ПИ Т.Г.П. при група ОП-РУГълъбово, съставил писмено разпореждане против жалбоподателката, в качеството й на управител на ЕТ "Д.-З.П.", с адрес ******, с което разпоредил да не извършва нерегламентирана дейност в обекта, както и да не допуска неговото използване за други дейности, освен за тези, които са изрично посочени в надлежно издадени документи, от компетентни органи, регламентиращи конкретните дейности; да не допуска използването по никакъв повод в обекта, на озвучителни и музикални уредби, музикални инструменти и други електронни устройства, възпроизвеждащи музика или шум, до степен смущаваща обществения ред или спокойствие на обитателите, на околните жилищни сгради, в следствие, на които да нарушава дневната или нощна тишина, освен в случаите, в които има издадено надлежно разрешение от компетентен орган; да спазва изискванията на специалните нормативни актове, имащи отношение към извършваната дейност.

На 24.11.2023 г., около 19:00 часа, бил подаден сигнал до ОДЧ-Гълъбово за силна музика от търговски обект „Д.“, находящ се в *************** На място бил изпратен дежурен полицейски патрул в състав: И. М. Й., Т.

М. М. и М. Р. Р.. Последните установили, че когато вратата на заведението се отвори, музиката се чува извън помещението, което ги мотивирало да съставят АУАН против жалбоподателката, на основание преходно издаденото 2 писмено разпореждане.

На 24.11.2023 г., полицейският служител И. Й., съставил, АУАН против З.

П. П. за това, че на 24.11. 2023... г., около 19.30 часа, в гр.Гълъбово, на ул.

„Георги Бенковски“, до ж.п.гара, в обект „Д.“ вдига шум и пуска високо музиса по начин, който пречи на спокойствието на съседно живущите и нарушава нощната тишина, с което не изпълнява издадено писмено полицейски разпореждане, заведено по описа на РУ-Гълъбово с вх.№ 447000236-17.01.2023г. Актосъставителят посочил като нарушена разпоредбата на чл.64 от ЗМВР.

Актът е връчен на жалбоподателката на 24.11.23год, при отказ, удостоверен от един свидетел.

Въз основа на така съставения акт е издадено наказателно постановление №******/04.12.2023г., с което на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР, началникът на РУ на МВР-Гълъбово наложил на З. П.. административно наказание глоба в размер на 500 лева, за нарушение на чл.64, ал.4 от ЗМВР.

Съдът намира, че както АУАН, така и наказателното постановление са издадени в предвидената от закона писмена форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН, от компетентни органи, при спазване на процедурата по връчването им на жалбоподателката, както и при идентичност на посоченото фактическо и правно обвинение в санкционния акт, с възприетото такова в АУАН.

Несъстоятелни си наведените от защитата аргументи, че силата на звука е следвала да бъде установена чрез замерване с техническо средство- в практиката си във връзка с нарушения на посочената разпоредба административните съдилища приемат за достатъчно констатирането на наличие на шум от съответните длъжностни лица, извършили проверката , въз основа на субективните им впечатления, без да се приема за необходимо констатирането на определено ниво на шум с техническо средство. В Решение № 326/09.12.2016г., постановено по КАНД № 27/2016г. изрично се посочва, че за установяването на нарушението са достатъчни показанията на служителите, извършили проверката по подадения сигнал, които са заявили, че от имота се е чувала силна музика – „обстоятелство, за доказването на което не са необходими специални познания или технически средства“. В цитираното решение е подчертано също, че чл.3 ал.2 от Наредбата цели защитата на специфичен кръг от обществени отношения по поддържането и опазването на обществения ред и отдих на гражданите, като настоящия съдебен състав намира, че понастоящем тази защита се реализира посредством новата разпоредба на чл. 16 ал.9 от наредбата, в случаите, когато обществения ред и спокойствие са нарушени от служители на търговски обекти. Изложеното по горе становище е споделено и в Решение № 326/09.12.2016г., постановено по КАНД № 130/2017г. в което се приема, че с вдигането на силен шум от озвучителната система на заведение е нарушена нощната тишина и спокойствие на гражданите, като отново за установяване на нарушението са счетени за достатъчни показанията на полицейските служители, които са 3 посетили заведението и са установили, че от него се чува силна музика.

Предвид установената практика по сходни случаи съдът не намира основания да се съгласи с доводите, че нивото на шум е следвало да бъде установено с техническо средство, а напротив- следва да се приеме, че нарушението е установено по несъмнен начин от показанията на свидетелите, както и че същото е квалифицирано правилно от наказващия орган.

Съдът обаче установи, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

Посочената в акта и наказателното постановление като виновно нарушена разпоредба на чл.64, ал.4 от ЗМВР, създава задължение до неограничен кръг правни субекти да изпълняват дадените им разпореждания от полицейски орган в случаите на чл.64, ал.1 от ЗМВР. Нито в съставения акт против жалбоподателката, нито в издаденото въз основа на него наказателно постановление, се съдържа описание на конкретно извършеното нарушение и обстоятелствата, при които е било извършено. Направеното в двата акта описание се свежда до следната словесна формулировка: „нарушава” разпоредбите на преходно издаденото полицейско разпореждане, което е било в смисъл жалбаподателката да не нарушава нощната тишина и спокойствието на гражданите, както и да спазва установеното работно време. Санкционната разпоредба на чл.257, ал.1 от ЗМВР очертава рамките на изпълнително деяние, изразяващо се в неизпълнение на разпореждане на орган на МВР, т.е. същото се свежда до определено поведение на нарушителя. Последното означава, че както актосъставителят, така и административно-наказващият орган е следвало да изложат, освен данни за това в какво се е изразило разпореждането фактическото и правното основание за издаването му, но и данни за това какви са конкретните действия или бездействия, чрез които даденото разпореждане не е било изпълнено. В конкретния случай това не е сторено, поради което съдът не може да прецени, чрез какви точно действия или бездействия е извършено от жалбоподателката нарушението, както и дали поведението й като цяло на посочените в акта и наказателното постановление дата, час и място, очертават възприетото от наказващия орган като нарушение на нощната тишина и неспазване на работно време, въпреки издаденото полицейско разпореждане в този смисъл. Но дори и да бе установено такова, но едва в хода на въззивната проверка за законосъобразност на обжалвания санкционен акт, същото не би могло да санира липсата на предвидените в чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН реквизити. Тази липса има за последица накърняване правото на защита на жалбоподателката, до степен на невъзможност да разбере за какво точно деяние е наказана, кога и при какви обстоятелства го е извършила, и съставлява самостоятелно основание за отмяна на издадения санкционен акт.

Наред с това полицейското разпореждане, чието нарушение се визира в атакуваното наказателно постановление е с адресат ЕТ "Д.-З.П.", с адрес 4

*****************, а АУАН е съставен на З. П. П., за нарушение извършено на адрес гр.Гълъбово, на ул. „Георги Бенковски“, до ж.п.гара, в обект „Д.“.

При това положение съдът счита, че обжалваното наказателното постановление следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно издадено.

При този изход на процеса въззиваемата страна –РУ-Гълъбово при ОД на МВР – Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН на жалбоподателя З. П. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер 400лв /четиристотин лева/.

Водим от горните мотиви, съдът:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №******/04.12.2023 на Началник на РУ на МВР-гр. Гълъбово, с което на З. П.

П. ЕГН:********** е наложено на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР административно наказание глоба в размер на 500 лева, за нарушение на чл.64, ал.4 от ЗМВР, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА РУ-Гълъбово при ОДМВР-Стара Загора да заплати на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН на З. П. П. ЕГН:********** с постоянен адрес - ***************** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. / четиристотин лева/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд-гр.Стара Загора в 14 – дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________ 5