Протокол № 88 от 04.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

ПРОТОКОЛ

№ 88 гр. Б., 04.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., СЕДМИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гюлфие Яхова при участието на секретаря Илияна С.

Сложи за разглеждане докладваното от Гюлфие Яхова Търговско дело № 20251200900228 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

Ищцата В. И. В., редовно и своевременно призована, не се явява, вместо нея адв. П. Д., с пълномощно по делото.

За ответника ДЗИ ОЗ АД, редовно и своевременно призован се явява юрк. В. Й., с пълномощно по делото.

Вещото лице д-р А. И., редовно призована, не се явява.

Вещото лице Д. А., редовно призована, не се явява.

АДВ.Д.: Да се даде ход на делото.

ЮРК. Й.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че с оглед редовното призоваване на страните липсват пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. Д.: Поддържам исковата молба и допълнителната искова молба, ведно с всички доказателствени искания, с изключение на тези по т. 1 и т. 2 от исковата молба, доколкото по тях няма спор между страните.

1

Оспорвам отговора на исковата молба. Моля да бъдат приети приложените към молбата ни писмени доказателства.

Водим допуснатите ни трима свидетели относно твърденията за претърпените неимуществени вреди. Свидетелите са пред зала. Нямам възражение по доклада на съда. Не сме получили все още издадените ни съдебни удостоверения, поради което не представям поисканите със същото писмени документи. Моля да ни бъде дадена повторна възможност за тяхното представяне. Говорил съм с прокурора, но все още не е повдигнато обвинение, не е внесен обвинителен акт в съда, още е на етап предявяване.

По искането за медицинска експертиза, поддържам същото, тъй като към настоящия момент все още няма влязла в сила присъда и е наша тежестта да докажем причинно-следствената връзка с настъпилото ПТП.

Вещите лица по съдебно психологическата експертиза са се свързали с моята доверителка, но няма все още изготвена експертиза. Моля да се даде възможност на експертите да изпълнят и представят заключението си.

ЮРК. Й.: Поддържам отговора на исковата молба. Поради влязлото в сила решение по другото дело, водено между същите страни някои обстоятелства не се нуждаят от доказване. Механизмът на настъпване на ПТП, съответно вина, противоправност в действията на застрахования към ответното дружество водач. Спорни са твърденията за причинно следствената връзка. Това не е било предмет на предишното дело. Лицето, което се твърди да е било в близки отношения с ищцата и процесното произшествие е спорно, както и твърдението, че неговата смърт й е причинило дълбоки душевни болки и страдания, както и техният размер.

По доклада на съда считам, че квалифицирането на иска за мораторни лихви, което е по ЗЗД считам, че има конкретна норма и тя съответно дерогира общата такава по ЗЗД. Молбата ми е евентуално ако я прецените за основателна да измените тази квалификация. В останалата част нямам възражения да се приеме доклада. Не възразявам да бъдат изслушани свидетелите, водени от ищцовата страна.

След като изслуша становищата на страните СЪДЪТ счита, че следва да обяви за окончателен изготвения проект за доклад, връчен своевременно на 2 страните, като намира за основателни възраженията относно посочване на правната квалификация на направеното искане за заплащане на лихвата за забава, поради което проекта за доклад ще следва да бъде допълнен в този смисъл.

Съдът намира, че ще следва да бъдат допуснати до разпит водените в днешното съдебно заседание трима свидетели от страна на ищцата, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА за окончателен изготвения проект на доклад, обективиран в Определение № 719/23.12.2025 година

УКАЗВА на страните, че правната квалификация на предявеното акцесорно искане е по чл. 429, ал. 3 КЗ.

ДОПУСКА ДО РАЗПИТ, в

В.Б.Т., М.П.К. качеството на свидетели лицата Л.Д.С.,

Снема се самоличността на свидетелите:

Л.Д.С. – 60 години, разведена, неосъждана, леля на ищцата В. И. В..

На основание чл.166, т.2 от ГПК съдът указва на свидетелката, че предвид близката и връзка с ищцата по делото има право да откаже да свидетелства.

Свид. Л.С. Желая да свидетелствам.

В.Б.Т. – 46 години, омъжена, неосъждана, без родство със страните по делото.

М.П.К.– 24 години, неженен, неосъждан, без родство със страните по делото.

На свидетелите се разяснява наказателната отговорност по чл.290 от НПК, като същите обещаха да казват истината, след което в залата остана свид. Л.С., а останалите свидетели бяха изведени от залата.

СВИД. Л.С. Аз съм леля на ищцата. Тя е дете на брат ми. От 4-ти клас нататък аз я отгледах. В моя дом живееше, аз реално й бях втора майка. Само 3 дето „майко“ не ми казва. Известно ми е да е настъпил инцидент с В. и Б..

Този ден няма да го забравя, Това беше 13, петък, 2023 г. Пътувах от П. за Б., точно преди С. ми се обади брат ми, и каза: „не мога да се свържа с В., звъня на В., звъня на Б. и никой не вдига телефона. Спри колата и започни да звъниш и ти“. Спрях колата, започнах да звъня на нейния телефон. Беше изключен, явно батерията, не знам. Започнах да звъня на Б., буквално му изтощих батерията от звънене. Телефонът му звънеше, но не вдигаше.

Прибирам се вече в Б., брат ми се обажда по телефона и ме пита дали съм се прибрала, за да не направя и аз беля. Само като ме попита – прибра ли се, аз вече настръхнах, разбрах, че нещо се случва. Казах му да, и той каза, че Б. и В. са катастрофирали и аз вече … първият ми въпрос беше - живи ли са. В. В. и Б. Б. бяха колегия в Академията, от първи курс в академията на МВР се познават. Реално връзка като връзка имаха от 2023 г. От тогава имаха истинска интимна, осъзната връзка, с чувства, с емоция. Аз се плашех, беше толкова нереална тяхната връзката. Началото на 2023 г., не мога да цитирам точна дата започнаха връзка, защото то беше с ухажването, консумирана реално, физически, като между двама млади влюбени, лудо влюбени. В. живееше в Б., тя отрасна при мен, това й беше дома, къщата и като казва – аз се прибирам у дома, говореше за моята къща. Тя и при мен живее в момента и сега това е домът й. В С. живее на общежитие. Той и Б. живееше в общежитие, в академията на МВР и двамата, живееха в отделни стаи защото е общежитие, но предполагам, че са прескачали от стая в стая. Б. не е от С., а от П., но когато не е в С. той си се прибираше на П., където имаше апартамент, самостоятелен. Майка му и баща му живееха отделно с неговия брат. Майка му и баща му му бяха купили апартамент. Той имаше собствено жилище реално. Когато и В. ходеше в П. ходеше в неговия апартамент. Те бяха влюбени. Цяло лято те бяха на П., там всички познати и приятели на него ги познава тя. За Б. мога много да говоря, много често се срещахме, имахме много комуникация по между си. Аз моята племенница така съм я възпитала, че да се припокрива педагогическото с родителство и приятелството, за да може да съм вътре в нещата с нейния личен живот. Много споделяше с мен. И него го приобщи към този начин на комуникация. Много често идваха при мен, тя се прибираше в къщи. За него мога много да говоря. Много стойностно дете, със силно изградена ценностна система, много честно, много коректно, само хубави неща. Много съвестно дете, ангел беше. Всички бяхме много 4 щастливи, че тази връзка съществува, че правят планове за напред идеята ни беше да завършат, да се съберат заедно да живеят. В. е гордост във фамилията В. и имаха една шега, а пък той казваше, че Б. е титла. Имаха една шега между тях. Той беше невероятно дете, много ценно стойностно, романтик. Аз по характер съм, романтик когато имам взаимоотношения с хора и в личностен план. Явно тя подсъзнателно е взела това от мен, беше много романтична и попадна на най-романтичния млад мъж. То не бяха рози, писма, писмени обяснения в любов, това беше една приказка. Имах един страх, че от много хубаво не е на хубаво и вътре в мен е било това нещо. През терасата като ги изпращах и ги гледах те бяха като влюбени гълъбчета. Бяха един върху друг, прегръщаха се, целуваха се, чак страх ме обземаше. Апартаментът на Б., аз знам апартамента, ходила съм там. Апартаментът е в къща, реновиран.

Простата причина, че те не могат да се отделят на лекции, заедно, те не можеше В. ще отиде да простира, това у нас, той отива до нея да й подава щипки. Аз даже му казвах - я ела тук, за какво трябва да висиш до нея. Друго като пример – готвят – единият прави едно нещо, другият реже до него. Аз такова нещо не съм виждала през живота си, а аз съм на 60 г., но такова нещо не съм виждала. Толкова беше всичко истинско, стойностно. Все едно гледаш холивудски филм. Самият факт мечтаеха и двамата за три деца, две момчета и едно момиче. Имената бяха измислили – Е., Д. и С.. Аз тогава казвах - това са еврейски имена Д. и С.. Аз казвах да си мислят православни имена, след като В., когато беше близо 40 дни под медикаментозна кома, цялата изпотрошена, слагаха и пирони и с кръвоизливи в мозъка, пълна медикаментозна кома.

Всеки ден бях при д-р Т., когато ни пускаха, защото само по един час пускаха и в този час трябваше всички да влезем и когато й намалиха лекарствата и й махнаха тръбата, когато взе да става леко адекватна, леко да връща и спомени, защото тя не всичко си спомняше, но първото нещо, което каза беше искам тест за бременност, защото те са правили опити, беше й закъснял цикъла, даже беше говорила с баща й, даже имаше съмнения да е бременна, защото след такова произшествие, дори да е била бременна, щеше да го загуби. Много мога да говоря, но това за мен е най-същественото, тръгне ли един човек да иска да прави дете, значи връзката е много осъзната, дълбока. Те мислеха това, което казах днес. Мисля, че изчерпах всичко. Идеята им беше да завършат и тогава. Говореха си, защото В. да стане гранична полиция, та имаха идея тя да работи в гранична полиция на с. Кулата и да живеят в заедно 5 в П., в неговия апартамент, съответно и междувременно, ако се случеше тя да забременее, те не се пазеха, те искаха да имат дете, та ако се случеше това тя да прекъсне, за си осъществяват техните житейски мечти. Те постоянно си повтаряха - ти ще вземеш моята фамилия, защото тя много си харесва фамилията, тя казваше ти си единствения мъж, заради който бих си сменила фамилията. Той й е предлагал браk. Те искаха стъпка по стъпка да вървят, детето трябваше да бъде узаконено. Те говореха каква музика ще поръчат на сватбата, че от П. ще има зурни. Това не бяха празни детски приказки, а осъзнато желание, големи осъзнати хора, с осъзнати планове, всичко.

За настъпилата смърт: Ние криехме от нея. Докторите ни посъветваха, защото тя имаше кръвоизлив и хематом в мозъка и това е много опасно, тъй като при силен стрес можеше да се случи най-лошото. Следяха й емоционалното състояние на апарат. Предупредиха ни, че истината за смъртта на Б. трябва да я изтеглим максимално във времето. Ние отначало я лъжехме.

Отначало тя дори не знаеше, че е катастрофирала. Докторите ни посъветваха да измислим нещо, да не се стигне до неговото име, защото катастрофирала, ще пита той къде е. Когато тя започна да разпитва той защо не ми се обажда, какво се е случило с него, търсеше ми телефона, лельо дай ми телефона да му се обадя. Аз трябваше да кажа, че не може да говори, защото излъчванията на телефона ще й повлияят на хематомите в мозъка. Колко ли глупости сме говорили на ден, само и само всеки ден да е един повече. Точно преди Коледа тя казва аз трябва да говоря с него, да го чуе. Не ме интересува какви ще са последствията, аз трябва да говоря с него, аз трябва да го чуя. Имаше робота с психолози. Когато дойде момента да й кажем имаше една психоложка, която подготви екип със спринцовка с успокоителни. Аз ще вляза с вас. Посъветва ме да влезе баща й, да влезе с майка й, за да може отрицателната енергия да може да ескалира на два пъти, за да може на два пъти да си изплаче болката пред баща си и пред мен, но не да се съберем всички на куп. Беше трагичен момент. Първо беше с баща й и той ми предаде той и казал, като думите са му били следните, предадени едно към едно: В., ти не знаеш истината за инцидента, ти не си паднала по стълбите в академията. Вие претърпяхте катастрофа с Б. и Б. в момента е звездичка на небето..“ и В. рухна. Тя месеци наред гледаше небето и в последствие ми споделя, че си е говорила с Б.. След баща й аз не влязох при нея. Психоложката преди това ни предупреди, че тя може да изпадне в истерия, може да удря, да обижда, да стане агресивна, 6 всичко може. Каза каквото и да ви говори, и да ви удря, вие мълчете. Думата – ти си млада, ще продължиш напред, да не сте я казали, защото това ще е индикация, че не можете да влезете в болката, само я прегръщате и казвате, че я обичате. Нищо повече, никакъв коментар. Бяхме с две коли като я взехме. Тя беше с баща й. Аз избързах преди тях, за да може първа да я посрещна в къщи, трагедия беше. Тя беше на рехабилитация в рехабилитационни центрове и „З.“ и на околовръстен път. Тя беше много зле, възстановяването беше много трудно и на първата Задушница всъщност цялото семейство отидохме на гроба на Б.а и тя каза, че и тя ще дойде. Тя едва ходеше, едва, щеше да падне, след което лично аз за подкрепа в началото ходех винаги с нея. И сега като ходи ходя с нея. Не я пускам сама, защото ме е страх за нея, защото много преживя. Тя ходи на гроба му не всеки ден, но ходи. Събота, като си дойде и даже на няколко пъти последните пъти е с В.. В. е майката на Б.. Няма смисъл да се събираме. Като ходим двете понякога не казваме на В. и даже и В. не разбира, че ходим. Логично е защо ходи толкова често на гроба му. Знам ги тези неща, защото тя ми има доверие. Като беше малка като ми дава бележника да й го разпиша съм й казвала – ти си имаш родители, тя казва ти си ми си родител, въпреки че аз й казвах майка ти и баща ти трябва. Тя трябва да си вземе пътя, трябва да има семейство, да има деца, да има един пълноценен живот. На мен сърцето ми се къса като гледам как страда, както ви казах всичко споделя. Примерно някой колега й предложил кафе, тя игнорира мъжкото внимание. Аз не искам да е така и се боря да не е така, защото не е добре за нея. Не мисля, че е нормално две години, на тая възраст, на 23 г. тя да отхвърля всякакви отношения с мъж. Тя няма приятел. Думите й бяха - аз не мога да си представя, че ще имам интимен контакт с мъж. Това не е нормално за мен. Болката си е болка, но трябва постепенно да се опитва да надделее и да пребори живота. Ако под социален живот разбираме кафета, заведения и т.н. познавам нейни колеги, на които съм се обаждала да й я извеждат навън насила, да я убеждават, да ходи навън. Не, че не е ходила по кафета, но това всичко е било след много разговори. Има много добра приятелка, която е във Варна в момента и нейни колеги, които познавам ги карах да я извеждат, за да може да излиза от това общежитие. Говорим за С.. Посещаваше психолог. По сесийно време не, но преди това посещаваше в С., посещава психолог, защото тя се усеща зле, може би аз преекспонирах нещата, защото трябва да излее пред някой страничен човек, да й даде някакви насоки. Мислех, че има 7 необходимост вътрешна тя да посещава чужд човек, за да и даде насоки, някакво успокоение. Тя и до ден днешен има нужда, не се е отърсила. Тя е такъв човек като характер. Говори за Б.. Случи се за рождения й ден тя много обича червени рози, той много често й подаряваше. Аз глупост направих. За рождения ден й взех червени рози, а не трябваше. Вместо за рожден ден, аз й го развалих. Това й напомни как й е подарявал рози, как писмата, да речем като отидат на лекции и оставил роза и отдолу бележка. Той беше много романтичен, и стихове е писал, печелил е републиканско по есета, знаеше как да се изразява, намираше най-точните думи, винаги обичам те ти й казва, ти не си ми първата, но искам да ми бъдеш последната. Имал е и други връзки, но искаше с нея да завърши живота му.