Определение № 11 от 12.01.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11 гр. Пловдив, 12.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Ст. Пенчева

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно частно търговско дело № 20255001000402 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на с чл.274 и сл. ГПК, във вр. с чл.294 от ГПК, във вр. с чл.278 ал.4 от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от адв. Б. Д., в качеството й на особен представител на Д. И. Л., назначена по ч.гр. д. №1858/2024г. по описа на Районен съд Хасково.

Частната жалба е срещу определение №91/27.03.2025г., постановено по т.д. №169/2024г. по описа на Окръжен съд Хасково. С обжалваното определение е прекратено производството по т.д. №169/2024г. по описа на Окръжен съд - Хасково. Жалбоподателят счита определението за неправилно и се иска неговата отмяна. В жалбата се съдържа искане за прилагане на ч.гр.д.

№1858/2024г. по описа на Районен съд Хасково, като са приложени и писмени доказателства – становище от адв. Б. Д., депозирано по ч.гр.д. №1858/2024г. по описа на Районен съд Хасково; определение №398/19.02.2025г., постановено по ч.гр.д. №1858/2024г. по описа на Районен съд Хасково, с което адв. Б. Д. е назначена за особен представител на малолетната Д. И. Л., с ЕГН **********.

С представения отговор в срока по чл.276 ал.1 от ГПК от насрещната страна – Г. В. С., се оспорва подадената частна жалба. На първо място се възразява по нейната допустимост, като едно от посочените основания за 1 недопустимост на частната жалба е, че същата е подадено от лице без представителна власт.

С определение №275/26.08.2025г., постановено по настоящето в.ч.т.д., е оставена без разглеждане частната жалба, подадена от адв. Б. Д., с аргументи за липса на процесуална представителна власт.

Въззивното определение е отменено с определение №3/05.01.20226г., постановено по к.т.д. №2141/2025г. на ВКС и делото е върнато на ПАС, на същия състав за разглеждане по същество частната жалба.

/Тук следва да се посочи, че се приема, че частната жалба е подадена в срок, тъй като липсват данни обжалваното определение да е връчвано на особения представител, включително и на страната – малолетна, чрез законния представител, между които е констатирано противоречие в интересите./ Спазвайки указанията на ВКС, въззивният съд намира частната жалба за основателна по следните съображения:

Производството по т.д. №169/2024г. по описа на Окръжен съд Хасково е образувано по предявена искова молба от Г. В. С. срещу ответницата Д. И. Л. малолетна и действаща чрез нейната майка и законен представител А.К.А.. С исковата молба е предявен установителен иск по чл.422 ал.1 вр. чл.415 от ГПК - да се приеме за установено съществуването на вземането на ищеца срещу ответницата в размер на сумата 150 000лв., както и обезщетение за забава в размер на 76 896,63лв. върху тази главница, за периода 28.11.2019г. 12.07.2024г. – по издадена заповед за незабавно изпълнение на основание документ по чл. 417 от ГПК - №856/22.07.2024г. по ч.гр.д. №1858/2024г. на РС Хасково. Ищецът мотивира предявяването на иска с твърдение, че длъжникът Д. Л., чрез нейната майка А.А., е подала възражение по чл.414 от ГПК, поради което РС-Хасково е дал указания за предявяване на иска за установяване на вземането по реда на чл.422 ал.1 от ГПК.

След като тази искова молба е оставена без движение /с разпореждане №144/05.03.2025г., с указания за внасяне на ДТ/, е депозирана молба от ищеца Г. В. С. с вх. №3084/25.03.2025г. С нея се иска прекратяване на производството по делото, като е посочено, че длъжникът Д. И. Л., чрез майка си и законен представител, е депозирала в заповедното производство - по ч.гр.д.

№1858/2024г., писмено волеизявление за оттегляне на подаденото възражение по чл.414 от ГПК, вх. №16121/11.10.2024г, срещу издадената по делото 2 заповед за изпълнение №856/22.07.2024г. /като по тази причина евентуално е поискано и продължаване на срока за изпълнение на дадените указания/.

Приложен е препис от молба с вх.№646/13.01.2025г., депозирана по ч.гр.д.

№1858/2024г., съдържаща изявление на длъжника в заповедното производство - Д. И. Л., действаща чрез майка си и законен представител, за оттегляне на подаденото възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение №856/22.07.2024г.

При тези данни окръжният съд е приел, че липсва правен интерес от предявения иск и е прекратил производството пред себе си.

Независимо че заповедното производство не е приложено към исковото /поради прилагането му към друго производство/, то относимите за настоящето производство данни са изводими от съдържащите се в т.д.

№169/2024г. по описа на Окръжен съд Хасково доказателства и тези, приложени към частната жалба /поради което и не следва да се уважава искането на частния жалбоподател за изискване и прилагане за целите на настоящето производство ч.гр.д. №1858/2024г. по описа на Районен съд Хасково/. Относимите за настоящето производство данни не са и спорни и в хронологична последователност се касае за следното: Срещу малолетната Д.

Л., със законен представител и майка А.А., в полза на Г. С., е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК – въз основа на запис на заповед, издаден от това малолетно лице, чрез неговата майка и законен представител;

На 11.10.2024г. – в срока по чл.414 ал.2 от ГПК, длъжникът е подал възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение; На 03.12.2024г. кредиторът-заявител е подал в срока по чл.415 ал.4 от ГПК искова молба за установяване по реда на чл.422 ал.1 от ГПК съществуването на паричните притезания, за които е издадена заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК /по която искова молба е образувано и т.д. №169/2024г. по описа на ХОС/; На 13.01.2025г. майката и законен представител на длъжника малолетното дете, е оттеглила подаденото възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК /писмено изявление, приложено към молба вх. №3084/25.03.2025г., с която ищецът десезира съда/; На 19.02.2025г. обаче съдът по заповедното производство е назначил на основание чл.29 ал.4 от ГПК на длъжника-малолетно дете особен представител – адв. Б. Д. от АКХасково, тъй като е установил, че между него и неговата майка и законен 3 представител съществува противоречие в техните интереси - определение №398/19.02.2025г., постановено по ч.гр.д. №1858/2024г. по описа на Районен съд Хасково /приложено към частната жалба/. Към частната жалба е приложено и становище на адв. Б.Д. от 05.03.2025г., адресирано до заповедния съд, съдържащо изявление за оттегляне на молбата за оттегляне на възражението по чл.414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение №856/22.07.2024г. /Като, според съдържанието на отговора на частната жалба, не е спорно наличието на определение №398/19.02.2025г., постановено по ч.гр.д. №1858/2024г. по описа на РС Хасково, включително и депозирането в заповедното производство на 05.03.2025г. на становище, изходящо от адв. Д../ При тези данни и предвид липсата на процесуална дееспособност на длъжника в заповедното производство и ответник по иска по чл.422 от ГПК, следва да се приеме, че възражението срещу заповедта за незабавно изпълнение не е оттеглено и то е абсолютната положителна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.422 от ГПК от кредитора и развитие на исковия процес. Това е така, тъй като съгласно повелителната материалноправна норма – чл.130 ал.4, пр.2-ро от СК, отказът от права, извършен от ненавършило пълнолетие дете, е нищожен, а оттегляне възражението по чл.414 от ГПК е отказ от процесуална защита, равнозначен на отказ от право. И тъй като абсолютната процесуална предпоставка за упражняване правото на иск по чл.422 от ГПК и развитието на този исков процес е налице – а именно валидно заявено и съществуващо възражение по чл.414 ал.1 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение, то липсва основание да се изведе липса на правен интерес от предявяване на иска по чл.422 от ГПК, при което производството по делото неправилно е прекратено от първостепенния съд. /като следва да се посочи и че в молба вх.

№3084/25.03.2025г., освен искане за прекратяване на производството по делото, се поддържа и искане по чл.63 от ГПК – за удължаване срока за изпълнение на указанията, дадени с разпореждане №144/05.03.2025г. за внасяне на ДТ./

По изложените съображения частната жалба се явява основателна, а обжалваното определение, следва да бъде отменено и делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от изложеното, Пловдивският апелативен съд

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №91/27.03.2025г., постановено по т.д.

№169/2024г. по описа на Окръжен съд Хасково, с което е прекратено производството по делото.

Връща делото на Окръжен съд Хасково за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5