Определение № 2119 от 26.08.2026, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2119 гр. Бургас, 26.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА Частно наказателно дело № 20262120202926 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. НПК.

Образувано е по жалба на Н. Р. Т., чрез процесуалния представител адв. С. П. – БАК, срещу Постановление от 27.07.2026 г. на прокурор при Районна прокуратура – Бургас, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 434 ЗМ-769/2025 г. по описа на 02 РУ при ОДМВР – Бургас, образувано за престъпление по чл. 313, ал. 3 НК.

В жалбата се поддържа, че постановлението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като разследването е проведено непълно и не са изяснени съществени противоречия между събраните гласни и веществени доказателства. Сочи се, че не е извършено необходимото изследване на иззетите видеозаписи от охранителни камери, не е установено по категоричен начин кое лице е управлявало лекия автомобил към момента на настъпване на ПТП и не са проверени други обстоятелства, имащи значение за установяване истинността на съдържащите се в двустранния констативен протокол данни.

Иска се постановлението да бъде отменено и делото върнато на прокурора за продължаване на разследването.

Жалбата е подадена от лице, имащо право на жалба, и в предвидения от закона срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От материалите по досъдебното производство се установява, че същото е образувано за това, че на 15.08.2025 г. в гр. Бургас водач на МПС е 1 потвърдил неистина в частен документ – двустранен констативен протокол за ПТП, в който по силата на нормативната уредба е бил задължен да удостовери истината, и впоследствие е употребил документа като доказателство за удостоверените в него обстоятелства – престъпление по чл. 313, ал. 3 НК.

Предмет на разследването е било обстоятелството кой действително е управлявал единия от автомобилите към момента на настъпване на ПТП и съответно дали отразеното в двустранния констативен протокол относно самоличността на водача отговаря на действителното фактическо положение.

В хода на разследването са били разпитани свидетелите Н. Т., Р.Т., И.Г. и М.Г., бил е извършен оглед на представени видеозаписи и са били изискани документи и информация от „ДЗИ – Общо застраховане“ АД и ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“.

От събраните доказателства обаче се установява наличие на съществени противоречия относно обстоятелството кой е управлявал автомобила непосредствено преди настъпването на произшествието.

От една страна, М.Г. твърди, че именно той е управлявал автомобила и че след настъпване на ПТП е излязъл през дясната врата, тъй като лявата не се е отваряла. Показания в подкрепа на тази версия са дадени и от неговия син.

От друга страна, жалбоподателката и свидетелят Р.Т. сочат обстоятелства, според които непосредствено след произшествието от предната лява врата – тази на водача – е излязло младо лице, а от дясната врата – повъзрастен мъж.

Същевременно по досъдебното производство са приобщени видеозаписи от охранителни камери, засН. произшествието и действията на лицата непосредствено след него.

В постановлението прокурорът е посочил, че записите са направени от отдалечени камери и поради това експертиза не е била извършена.

Съдът намира, че при съществуващите противоречия между гласните доказателства този извод е недостатъчен, за да обоснове прекратяване на наказателното производство.

По делото е приобщен видеозапис, обективиращ самото ПТП и действията на участниците непосредствено след него. При наличие на такъв обективен доказателствен източник и при съществуващото съществено 2 противоречие между гласните доказателства относно самоличността на водача, отказът от експертното му изследване единствено по съображение, че записът е извършен от отдалечени камери, е необоснован. Преценката дали качеството и техническите характеристики на видеозаписа позволяват извличане на информация относно заснетите лица и действията им изисква специални знания и не може да бъде заместена с предположение на наблюдаващия прокурор. Дори при невъзможност за лицева идентификация следва да бъде изяснено дали записът позволява установяване от коя врата на автомобила излизат отделните лица, тяхното телосложение, облекло, последователност на действията, както и дали след произшествието предната лява врата на автомобила е била отваряна.

Обстоятелството, че видеозаписът е бил направен от определено разС.ие, не позволява само по себе си да се заключи, че той е негоден за експертно изследване. Това е въпрос, който следва да бъде преценен с оглед техническите характеристики и качеството на конкретния запис.

Нещо повече, за изясняване на предмета на доказване не е непременно необходимо да бъде извършена лицева идентификация. От значение би могло да бъде и установяването дали техническите характеристики на записите позволяват да се проследи от коя врата на автомобила излизат отделните лица непосредствено след произшествието, тяхната последователност, телосложение, облекло и други индивидуализиращи белези, които, съпоставени с останалия доказателствен материал, биха могли да допринесат за изясняване на релевантните факти.

Не е изяснено и твърдението, че предната лява врата на автомобила не е могла да бъде отворена след произшествието. Това обстоятелство има непосредствено значение за достоверността на дадените показания. При наличие на възможност следва да бъдат събрани относими данни относно характера на причинените по автомобила повреди и извършения впоследствие ремонт, включително дали са били констатирани и отстранявани повреди по предната лява врата, които обективно да са препятствали отварянето след ПТП.

Тези обстоятелства са от съществено значение, тъй като биха могли да послужат за проверка на достоверността на конкуриращите се версии относно самоличността на действителния водач.

3

Съдът констатира и непоследователност преценка, съдържаща се в постановлението. в материалноправната

Досъдебното производство е образувано за престъпление по чл. 313, ал.

3 НК, докато в заключителната част на прокурорския акт е прието, че „не са осъществени признаците на деянието, визирано в чл. 309, ал. 1 НК“.

Това не може да бъде възприето единствено като техническа неточност, доколкото съставите на чл. 309, ал. 1 НК и чл. 313, ал. 3 НК имат различни обективни и субективни признаци.

При производството по чл. 313, ал. 3 НК е необходимо да бъде извършена конкретна правна преценка дали процесният двустранен констативен протокол представлява частен документ от категорията, посочена в тази разпоредба – т.е. документ, в който лицето по изрична нормативна разпоредба е специално задължено да удостовери истината, както и дали е налице последващото му употребяване като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства.

Подобен самостоятелен постановление липсва. и задълбочен анализ в атакуваното

Необходимо е да бъде установена и посочена конкретната нормативна разпоредба, от която произтича специалното задължение за удостоверяване на истината при попълването на двустранния констативен протокол за ПТП, след което да се извърши преценка дали конкретният документ и начинът на неговото използване изпълняват всички обективни признаци на чл. 313, ал. 3 НК.

Едва след пълното изясняване на фактическата обстановка и извършването на прецизна правна квалификация може да бъде направен обоснован извод дали са налице или липсват данни за извършено престъпление.

В случая прокурорът е прекратил производството, без да бъдат изчерпани разумно възможните действия за проверка на противоречивите доказателствени източници и без да изложи необходимия материалноправен анализ по състава, за който производството е било образувано.

Поради това изводът за липса на извършено престъпление е преждевременен, а постановлението не отговаря на изискванията за 4 обоснованост и законосъобразност.

Съдът намира за необходимо изрично да отбележи, че в настоящото производство не може да предрешава въпроса кое лице действително е управлявало автомобила, дали съдържанието на двустранния констативен протокол е невярно, както и дали конкретно лице е осъществило престъпление.

Не може да бъде възприето и искането в жалбата съдът да даде указания производството непременно да приключи с внасяне на обвинителен акт.

Преценката относно привличането на определено лице като обвиняем и начина на приключване на досъдебното производство принадлежи на прокурора след събиране и оценка на доказателствата.

Задължителните указания на съда следва да се ограничат до правилното приложение на закона и необходимостта релевантните фактически обстоятелства да бъдат изяснени в степен, позволяваща обоснована правна преценка.

При тези съображения атакуваното постановление следва да бъде отменено, а делото – върнато на Районна прокуратура – Бургас за продължаване на разследването.

При продължаване на производството следва да бъде извършена проверка на техническата годност и доказателствените възможности на приобщените видеозаписи, да бъдат изяснени посочените противоречия относно лицето, управлявало автомобила, както и твърденията относно съС.ието на предната лява врата след ПТП, а след събиране и оценка на относимите доказателства да бъде извършен цялостен анализ на приложимия материален закон, включително предпоставките на чл. 313, ал. 3 НК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 НПК, Районен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Постановление от 27.07.2026 г. на прокурор при Районна прокуратура – Бургас, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 434 ЗМ-769/2025 г. по описа на 02 РУ при ОДМВР – Бургас, образувано за престъпление по чл. 313, ал. 3 НК.

5

ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – Бургас за продължаване на разследването и изпълнение на дадените в мотивите задължителни указания относно прилагането на закона.

Определението подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд – Бургас в 7-дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 6