Решение № 3753 от 13.12.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3753 гр. София, 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20211100510998 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е въззивно - по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № ІІІ-139-535/22.05.2021 г., постановено по гражданско дело № 44450 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, 139 състав, бил отхвърлен предявеният от Л. Р. Ж. против Е. Л. Ж., действаща чрез своята майка и законен представител Ц. Ц. И., иск с правно основание чл. 150, предложение І и ІІІ във връзка с чл. 143, ал. 2 от СК – за намаляване на издръжката, определена с решение от 23.05.2018 г., постановено по гражданско дело № 73361 по описа за 2017 г. на СРС, 80 състав, от 250 лева на 162,50 лева, считано от 16.09.2020 г., като неоснователен.

Недоволен от така постановеното решение останал ищецът в първоинстанционното производство Л. Р. Ж. (въззивник в настоящето производство), който обжалва същото над размера от 172 лева до определения размер на издръжката от 250 лева. В жалбата си излага оплаквания за неправилност за постановяването му при съществени нарушения на процесуалните правила, като излага подробни съображения. Счита, че съдът 1 едностранчиво обсъдил събраните по делото доказателства, като не отчел доводите му, изложени в производството, а отделно от това направил недопустими и напълно погрешни изводи от факта, че е съдружник в търговски дружества. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на Първоинстанционният съд в, като уважи исковата му претенция изцяло с произтичащите от това законни последици.

В хода на съдебното дирене, поддържа въззивната си жалба и пледира за нейното уважаване над размера от 172 лева. Не претендира разноски, като прави възражение по разноските на другата страна, считайкиги за прекомерни по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В срока по чл. 263 от ГПК ответникът в първоинстанционното производство – малолетната Е. Л. Ж., действаща чрез своята майка и законен представител Ц. Ц.

И., оспорва въззивната жалба на ищеца като неоснователна, като счита обжалвания съдебен акт за правилен, законосъобразен и обоснован и моли съда да потвърди същия. Излага подробни съображения за изразеното становище. Счита, че първоинстанционният съд правилно е формирал извод за материалните възможности на въззивника да участва в издръжката на своята дъщеря, като е преценил всички елементи, формиращи неговия доход, като изводът му, че липсва съществено и трайно изменение на доходите му в сравнение с дохода, преценен при присъждане на издръжка за детето в размер на 250 лева. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалвания съдебен акт. Претендира сторените деловодни разноски.

В хода на съдебното дирене, чрез пълномощника си по делото, поддържа заявеното в отговора си становище и пледира за потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие, за които представя списък на разноските.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, имащо интерес от обжалването, като отговаря на изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При произнасяне по спора, въззивния съд съобрази следното :

Първоинстанционния Софийски районен съд бил сезиран с иск по чл. 150 от СК, предявен от Л. Р. Ж. срещу Е. Л. Ж., малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител Ц. Ц. И.-за намаляване на определената на ответницата издръжка от ищеца по гражданско дело № 73361/2017 г. на СРС, 80 състав, от 250 2 лева на 162,50 лева, считано от 16.09.2020 г.

Ищецът твърдял, че след определянето на тази издръжка, възможностите му да я заплаща са се намалели, поради което не може да продължи да я заплаща в този размер. Твърдял, че намаляването на доходите му е в резултат на злоумишлени действия на майката на ответницата, като понастоящем той бил безработен.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото постъпил писмен отговор от малолетната ответница, която действащи чрез своята майка и законен представител изразила становище за неоснователност на исковата претенция.

Оспорвала твърденията на ищеца, че доходите му са се намалили, а освен това твърдяла, че нуждите й от издръжка са се увеличили.

За да постанови обжалваният съдебен акт, Първоинстанционният Софийски районен съд, приел за установена следната фактическа обстановка :

Съдът обявил за безспорно и не нуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че ищецът е баща на ответницата, която не е навършила пълнолетие, като родителите живеели разделено.

От присъждането на издръжката с решение на 25.05.2018 г. по гражданско дело № 73361/2018 г. на СРС, 80 състав, одобряващо споразумение по чл. 127, ал.

1 от СК до настоящият момент нуждите на ответницата от издръжка не са се намалили, като представените от ответницата писмени доказателства сочели за конкретни нейни нужди, които следвало да се посрещат чрез предоставяната й издръжка от родителите.

Приел, че доходите на ищеца не са намалели, макар той да е без доходи, поради това, че същият е съдружник в четири търговски дружества, а в пето е член на съвета на директорите с уговорено възнаграждение от 210 лева. В първите четири дружества той притежавал дружествени дялове и можел да упражни правото си да прекрати членственото си правоотношение, при което да получи паричната равностойност на своя дружествен дял, респективно да реализира доход от това свое притежание. Само едно от тях имало неразпределена печалба към 31.12.2019 г. в размер на 115000 лева и притежавало недвижими имоти на стойност над 70000 лева. Освен това ищецът бил работоспособен и дори да полага нискоквалифициран труд, а не труд по специалността си (юрист), може да получава минималната за страната работна заплата в размер на 650 лева, което да му позволи да покрива собствената си необходима издръжка (369 лева месечноопределена от МС линия за бедност в страната за 2021 г.) и издръжката на 3 ответницата от 250 лева.

Отчел, че натрупаните от ищеца публични задължения по ДОПК в размер на 5794,53 лева и в размер на 1064 лева към СО за местни данъци и такси не е основание да се приеме, че същият е в невъзможност да заплаща издръжка на ответницата, тъй като ответницата била член на семейството на ищеца, като определената издръжка на ответницата е равна на несквестируемия размер по чл.

213, ал. 1, т. 2 от ДОПК.

Приел също, че задълженията на ищеца към доставчици на комунални услуги, които той натрупал при ползване на собственото си жилище, не са основание за изменение на алиментното задължение към ответницата, като законодателят е съобразил събираемостта на паричните вземания на подобни хирографарни кредитори с алиментните задължения на длъжниците (аргумент от чл. 446, ал. 1 от ГПК). Вземаните от ищеца заеми отчел като усилие на родителя да плаща издръжка на ответницата.

При тази фактическа установеност, Първоинстанционният съд приел иска за частично основателен и постановил обжалвания съдебен акт.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложимия закон, по свое убеждение, приема за установено следното :

Въззивният съд споделя приетата за установена в първоинстанционното производство фактическа обстановка, с изключение на факта, че въззивникът е безработен, доколкото същият извършва търговска дейност като управител/съдружник/едноличен собственик на капитала на няколко търговски дружества, а по делото липсват твърдения и доказателства, същият да е регистриран в Дирекция „Бюро по труда“ като лице, активно търсещо работа.

Същата се установява от събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, от които относими към предмета на доказване се явяват следните такива – служебни бележки, издадени на въззиваемата от ******* „Д.Д.“ и ЕТ „ИТИ“ К.Т.; заявка за ползва не занималня, организирана от Сдружение Училищно настоятелство при ******* „Д.Д.“, медицинско направление, консултация и рецепта; годишни отчети на дружествата „К.П.“ ЕООД, „Р.“ ООД и „Ю.“ ООД за 2019 г., както и справки за актуално състояние на същите дружества; справка за въззивника от АВ; справки от НАП за въззивника, както и 4 удостоверение за съпруг и родствени връзки на въззивника; удостоверение за задължения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК; съобщение за доброволно изпълнение до въззивника от главен публичен изпълнител и уведомление от 18.08.2020 г., писмо на „Т.С.“ ЕАД до въззивника; договори за паричен заем, сключени на 01.10.2018 г.; 05.08.2019 г. и на 14.09.2020 г. между въззивника и трети на спора лица.

Същата фактическа обстановка следва да се допълни с допълнителен анализ на доказателствата, касаещи материалните възможности на въззивника да дава издръжка, в частност – справки за въззивника от НАП и АВ-листове 80-85 и 54 от делото. Според справката от АВ, на 26.03.2015 г. въззивникът получил в собственост в резултат на дарение от брат си Т. Р. Ж. самостоятелен обект в сграда – жилище, апартамент № 29, с идентификатор ***, находящ се на адрес в гр. София, ж. к. „*******“, бл. *******, като той самият на същата дата дарил на майка си Г.Т.Л.-Ж., самостоятен обект в сграда-ателие за творческа дейност, с идентификатор ***, находящо се в гр.

София, ж. к. „******* и на брат си Т. Р. Ж.-самостоятелен обект в сградаапартамент № 21 с мазе № 13, идентификатор ***, находящ се в гр. София, , ж. к. „******* ет. 4Н. Съобразно справката на НАП за осигуряването на въззивника до приключване на устните състезания в първоинстанционния съд, същият бил осигуряван от четири търговски дружества – Агенция за правни и икономически анализи Е. АД, К.П. ЕООД, С. АД и С. ЕАД. Първото дружество осигуравало въззивника в периода април 2018 г. – септември 2020 г. като изпълнител по договор за управление и контрол на търговски дружества върху осигурителен доход, чийто размер варирал от 252 лева до 288 лева при 5-6 отработени дни. Дружеството К.П. оситурявало въззивника като самоосигуряващо се лице в периода април 2018 г. – юни 2019 г. върху сумата от 510 лева за 2018 г. и върху 560 лева за 2019 г.Дружеството С. осигурявало въззивника като работник или служител, осигурен за всички социални рискове при един работодател в периода април 2018 г. – септември 2018 г. върху сумата от 498,80 лева, а за месец май 2019 г., като управител на С. ЕАД въззивникът бил осигурен еднократно върху сумата от 2240 лева.

Във въззивното производство също са събрани писмени доказателства, а именно – разпореждане за присъединяване във връзка с изпълнително дело № 200867915/2020 г. по описа на ТД на НАП и писмо до въззивника от „Т.С.“ ЕАД, справки от ТР относно актуалното състояние на „Ю.“ ООД, „Р.“ ООД и „К.П.“ ЕООД, фискални бонове и квитанции за разходи, направени във връзка с въззиваемата Е.. Анализът на тези документи сочи, че и понастоящем въззивникът 5 е управител на К.П. и на Ю. и притежава 1/5 от капитала на Р. ООД. Съгласно последният публикуван годишен отчет на Р. ООД същото дружество разполага с дълготрайни материални активи на обща стойност от 73 000 лева, която стойност е увеличена с 9000 лева спрямо предходния отчетен период, когато е била в размер на 64000 лева. Също така това дружество разполагал с касова наличност в размер на 41 000 лева и други вземания в размер на общо 20000 лева, резерв от 10000 лева, неразпределена печалба от 115000 лева, текуща печалба в размер на 133000 лева. Отчетени са задължения в размер на 1000 лева за осигурителни задължения, разходи за оперативна дейност и финансови разходи, в размер на 61000 лева и приходи в размер на 64000 лева. По отношение на К.П. ЕООД липсват обявени годишни финансови отчети след 05.04.2019 г., но не са подавани и декларации за липса на осъществявана дейност, като въззивникът се явява управител на това дружество и едноличен собственик на капитала му. Аналогично е положението по отношение на дружеството Ю. ООД. Извън това, според служебно извършена справка в ТР въззивникът е управител и едноличен собственик на капитала и на следните търговски дружества – „ТВ М.“ ЕООД, „О.И.“ ЕООД и „Институт за правни консултации и анализи“ ЕООД.