Решение № 347 от 17.10.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 347 гр. София, 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин Калпакчиев

Членове:

Весислава И.ова

Величка Цанова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Весислава И.ова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000600702 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

Образувано е по въззивна жалба на защитника на подсъдимия П. А. Г. срещу Присъда № 38 от 16 март 2023 г., постановена по н.о.х.д. № 2178/22 г. по описа на Софийски градски съд (СГС), Наказателно отделение, 32. първоинстанционен състав.

С присъдата подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3. НК – за това, че на 1 март 2021 г., около 12:20 ч., в гр. София, на кръстовището на ул. „Пиротска“ и бул. „Константин Величков“, при управление на моторно превозно средство - автобус марка „Фолксваген“, модел „Крафтер“, с peг. № ********, и извършване на маневра завИ.е наляво в посока към бул.

Сливница“ е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 2, изр. 2. от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), като не предприел действия за намаляване на скоростта и спиране на автобуса и по непредпазливост е причинил смъртта на пешеходката О. И. С. (ЕГН **********), причинявайки й увреждания, описани по-долу, реализирали „постоянно общо разстройство, опасно за живота“, довело до смъртта й - и при условията на чл. 54 НК – осъден на лишаване от свобода за срок от две години, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, и на лишаване от право да управлява МПС за срок от две години.

С присъдата подсъдимият е осъден да заплати деловодните разноски по 1 делото, сред които и тези за повереника на частния обвинител, определени на основание чл.

38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

С въззивната жалба и допълнението към нея, депозирани от адвокат Н. Д., се поддържа довод за неправилност на обжалвания акт. Твърди се, че присъдата е постановена при неизяснена фактическа обстановка и при наличието на противоречиви доказателства.

Поддържаната теза е развита с конкретни съждения по доказателствените материали. Така, защитникът изразява несъгласие с извода на съда, че заключението на вещото лице Н. не следва да се кредитира досежно твърдението за липса на травматични увреждания, отговарящи да са причинени от съприкосновението с буса. Защитникът твърди, че съприкосновение между тялото на пострадалата и буса, управляван от подсъдимия, не се вижда на видеозаписа. Поради това намира за неправилен извода на съда, че това доказателство опровергавало заключението на вещо лице Н.. В същата връзка адвокат Д. смята, че падането на пострадалата може да се дължи на загуба на устойчивост поради найразлични други причини – както от болестен характер, така и от попадането на бастуна й между релсите. По повод медицинското заключение на вещото лице Х., установил травма на дясната предмишница, обяснима с удар в твърд предмет, защитникът изтъква, че не счита за доказано тази травма да е причинена от съприкосновение с буса, управляван от Г.. Като отбелязва, че давността на увреждането не може да бъде установена с точност, заключава, че то може да е било получено при транспортирането на пострадалата или при обгрижването й в хосписа. Допълва, че травмата не е била описана в медицинската документация, което пък обяснявало заключението на д-р Н.. Според тезата на защитата причинно-следствената връзка между смъртта на пострадалата и произшествието също останала недоказана. В подкрепа са приведени съображения за това, че хипостатичната пневмония може и да е била причинена от вирусна, а не от бактериална инфекция. Освен това – установено било, че пострадалата спряла да се храни и да поема течности, а имала и други придружаващи заболявания, като смъртта й настъпила по време на пика на коронавирусната инфекция и при положение че не били взети проби за хистологично изследване нямало как да се изключи като възможна причина за смъртта й вирусното заболяване. Наведени са възражения и досежно изчислението на скоростта на автомобила, опасната зона за спиране и възможността на подсъдимия да възприеме пострадалата своевременно. Поддържа се, че вещите лица не се били запознали с техническите характеристики на превозното средство и игнорирали отбелязаното в протокола за липса на деформации и забърсвания по автомобила.

Отправената претенция към въззивния съд е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с оправдателен характер, алтернативно – за намаляване на размера на санкцията и прилагане на чл. 55, ал. 3 НК по отношение на кумулативното наказание „лишаване от право да се управлява МПС“.

Срещу жалбата не са постъпили възражения по реда на чл. 322 НПК.

В резултат на осъществената по доводите и пълна служебна проверка въззивният съдебен състав прие с определението си по чл. 327 НПК, че за пълноценното 2 изясняване на релевантните обстоятелства не се налага събирането на доказателства в тази инстанция, тъй като правилното решаване на делото е постижимо с наличните. Идентичен извод е застъпен от съдебния състав и в проведеното открито съдебно заседание след изслушване на становището на страните. Съдът прие, че не са налице основанията, визирани в разпоредбата на чл. 153 НПК за назначаването на поисканите от защитата повторни експертизи.

В хода на съдебните прения защитникът поддържа въззивната жалба с нейното допълнение по изложените в последното съображения. Поддържа и отправените с нея искания, като допълва относно приложението на чл. 55, ал. 3 НК, че подсъдимият е с перфектни характеристични данни и работи като професионален шофьор. В същия смисъл – че лишаването от правоуправление се явява прекомерно ограничение, несъответстващо на конкретния случай, което ще доведе до затруднения в прехраната и издръжката не само на подсъдимия, но и на дъщеря му, която ще е абитуриентка тази година.

Прокурорът от САП определя присъдата за правилна и като не намира основания за отмяната или изменението й, предлага да бъде потвърдена изцяло.

Повереникът на частния обвинител И. В. С. – адвокат В. К. от САК, пледира за потвърждаване на присъдата. Изразява позиция за неоснователност на въззивната жалба във всичките й аспекти. Намира, че съдът е положил необходимите усилия и е изяснил релевантните факти след анализ на всички доказателства, в резултат на което е достигнал и до обосновани фактически и правни изводи. Повереникът смята за справедлива и отмерената санкция. Като обобщава, че първоинстанционната присъда е правилна, адвокат К. отправя искане за цялостното й потвърждаване. Претендира и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Частният обвинител, редовно призован, не се възползва от правото си да се яви и участва лично в съдебно заседание.

Изразявайки личната си позиция подсъдимият Г. заявява, че се придържа към казаното от адвоката му, а в предоставената му последна дума – че съжалява за случилото се, но тъй като шофирането е негова професия и лишаването му от правоуправление ще го лиши от възможност да издържа семейството си, ако е възможно да не бъде санкциониран с това наказание.

След като прецени изложените в жалбата и допълнението доводи, становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, Софийският апелативен съд (САС) намери за установено следното:

Въззивната жалба е неоснователна.

3

Първостепенният съд е провел съдебно следствие, в хода на което е събрал и проверил необходимите за разкрИ.ето на обективната истина по случая доказателствени материали. Приел е за изяснена фактическата обстановка, базирайки се на: показанията на свидетелите И. С., Д. С., Н. А. и В. Ц.; намиращите се в том 1. на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза на труп, съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), комплексна медицинска и видео-автотехническа експертиза (КВМАТЕ), протокол за оглед на местопроизшествие от 1.3.2021 г. (л. 21) с принадлежащи към него скица и фотоалбум, писмо от НИМ от 02.09.2021 г. (л. 89), писмо от СДВР с приложение оптичен носител (л. 92), писмо от Дирекция 112 с приложение оптичен носител (л. 97) и справка за съдимост (л. 126).

В хода на проведеното съдебното следствие СГС е извършил и оглед на вещественото доказателство – видеозапис от камерите за видеонаблюдение в района на кръстовището между ул. “Пиротска“ и бул. „Константин Величков“.

Въз основа на изброените доказателствени материали и след техния анализ първостепенният съд е възприел вярно относимата за доказателствения предмет фактология.

След собствен анализ на събраните доказателствени материали САС на свой ред намери, че следва да възприеме за установени фактите по идентичен начин с внасяне на някои допълнения за пълнота. Така също споделя за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият П. А. Г. с ЕГН ********** е роден на ******** г. в гр. София, живее в гр. ***, кв. „***“, бл. *, ап. **, българин, с българско гражданство, със средно образование, женен, неосъждан.

На 1. март 2021 г., около 12:20 ч., в гр. София, подсъдимият Г. управлявал моторно превозно средство - автобус марка „Фолксваген“, модел „Крафтер“, е peг.

********. Движил се по ул. „Пиротска”, с посока от ул. „Татарли“ към бул. „Константин Величков“ и наближил кръстовището на ул. „Пиротска“ и бул. „Константин Величков“.

По същото време, на кръстовището на ул. „Пиротска“ и бул. „Константин Величков“ пешеходката О. И. С. с ЕГН ********** предприела пресичане на пътното платно на бул. ’’Константин Величков”, на зелен разрешителен сигнал на светофарната уредба за посоката й на движение, като стъпила на пътното платно и започнала да се движи успоредно на ул. „Пиротска“ и с посоката на управлявания от подсъдимия Г. автобус.

Когато пешеходката С.а достигнала в непосредствена близост до първата релса на трамвайното трасе, разположено в средата на бул. „Константин Величков“, управлявайки автобуса, подсъдимият Г. също навлязъл в кръстовището на ул. „Пиротска“ и бул. „Константин Величков“ на зелен разрешителен сигнал на светофарната уредба за посоката му на движение и започнал извършване на маневра завИ.е наляво в посока към бул. „Сливница“.

4

При извършването на маневрата подсъдимият Г. управлявал автобуса, който се движил със скорост от порядъка на 9 км/ч., достигнал до разположеното в средата на бул.

„Константин Величков“ трамвайно трасе, преминал го с предните гуми на автобуса и продължил да завива наляво, навлизайки в лявата пътна лента на бул. „Константин Величков“ в посоката към бул. „Сливница“, пропускайки преминаващите пешеходци.

Подсъдимият Г. обаче не видял пресичащата пътното платно на бул. ’’Константин Величков” от ляво на дясно спрямо посоката на движение на завиващия автобус пешеходка О. И. С. и реализирал пътно-транспортно произшествие като с лявата предна зона на автобуса ударил горния десен крайник на С.а, отклонявайки тялото на пешеходката по посока на движението си. Инициалният удар не е бил силен, но е бил достатъчен за извеждане от равновесие на тялото на пешеходката.

При удара С.а била отхвърлена напред и вляво спрямо посоката на автобуса и паднала на пътното платно.

При падането и контакта с терена С.а получила счупване на лъчевата кост на лявата предмишница на типично място, реализирало медикобиологичния признак „трайно затруднение движенията на левия горен крайник“ и тежка черепно-мозъчна травма със субдурален, субарахноидален кръвоизливи и мозъчни контузии, реализирала медикобиологичния признак „постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота“.

По време на движението си при извършването на маневрата завИ.е наляво и към момента на удара подсъдимият Г. е имал обективна възможност да възприеме пресичащата пътното платно от ляво на дясно спрямо посоката на движение на завиващия автобус пешеходка О. С., към която имал видимост през прозореца на предната лява врата на автобуса.

След удара подсъдимият Г. реагирал с аварийно натискане на спирачките и спрял автобуса без да прегази пешеходката.