Решение № 5661 от 31.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5661 гр. София, 31.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А. СТ. Я. при участието на секретаря А. М. М. като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110158872 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.

Ищецът „***” ЕАД твърди, че на 16.06.2021 г., на междуградски път, на разклона за с.

Богомилово, обл. Стара Загора, в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско”, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него лек автомобил марка Фолксваген, рег. № ****.

Поддържа, че вредите са на стойност 2981,10 лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение, както и че е сторил разходи за определянето му в размер на 15 лева. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и ликвидационните разноски в общ размер на 2 996,10 лева. Твърди, че след покана ответникът не е погасил задължението, поради което претендира посочената сума, заедно със законната лихва от 14.10.2021 г. до погасяване на задължението. Претендира разноски.

Ответникът „****“ АД оспорва събитието да е настъпило по описания в исковата молба механизъм, както и че се дължи на поведението на застрахования при него водач.

Поддържа, че вина за настъпване на ПТП носи водачът на застрахования при ищеца автомобил, който е нарушил разпоредбите на ЗДвП, евентуално - че е налице съпричиняване. Оспорва причинната връзка между събитието и описаните в исковата молба вреди, като счита и че платеното обезщетение надхвърля размера на действителните вреди.

Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

С определението от 02.12.2021 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства: че на 16.06.2021 г., на път II-66, на разклона за с. Богомилово, обл. Стара Загора, между лек автомобил марка Фолксваген, рег. № ****, застрахован при ищеца по застраховка „Каско”, и влекач марка ДАФ, рег. № ***, в композиция с полуремарке с рег. № ****, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, е реализирано ПТП, което е покрит риск; че в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 2 81,10 лева, че ликвидационните разноски са в размер на 15 лева.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.

За установяване на обстоятелствата, при които е настъпило събитието, е приет двустранен протокол за ПТП и са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите В.В., управлявал застрахования при ответника автомобил, и П.М. – пътник в застрахования при ищеца автомобил.

В двустранни констативен протокол е описано следното: на 16.06.2021 г., около 10:00 часа, влекач марка ДАФ, рег. № ***, с полуремарке с рег. № **** се движи по път II-66; в района на разклона за с. Богомилово водачът предприема маневра за смяна на лентите за движение – с цел изпреварване на друг товарен автомобил, като отклонява превозното средство наляво; водачът не пропуска, поради което и реализира ПТП с попътно движещия се отляво и изпреварващ в този момент лек автомобил марка Фолксваген с рег. № ****. В протокола за ПТП водачът на товарния автомобил е направил писмено изявление, с което е признал вината за настъпване на събитието.

Страните не спорят, а и от показанията на свидетелите се установява, че пътят, на който е настъпило събитието, е бил двупосочен – с по една лента за движение във всяка посока, като маркировката е позволявала изпреварване; че в дясната пътна лента спрямо посоката на движение на автомобилите, пред влекача марка ДАФ, рег. № ***, в посоката на 2 движение на процесните автомобили се е движил друг товарен автомобил; че първоначалното съприкосновение е настъпило между предната част на лекия автомобил и гумите на полуремаркето.

Според показанията на свидетеля В.В. прикаченото към влекача полуремарке е триосно; преди ПТП той е искал да предприеме маневра по изпреварване на движещия се пред него товарен автомобил – влекач с ремарке; движил се със скорост около 60-70 км/ч; подал светлинен сигнал; погледнал в огледалата за странично виждане, като не констатирал наличие на МПС в лявата лента; предприел маневрата; когато се изравнил с ремаркето на намиращия се пред него товарен автомобил, водачът погледнал в огледалото и констатирал, че отстрани на пътя – в банкета, се намира лек автомобил марка Фолксваген, рег. № ****; водачът признал вината си в двустранни протокол за ПТП, макар да считал. че няма такава, тъй като на мястото на събитието били извикани и пристигнали органи на МВР и му обяснили, че той носи вина за последното. Свидетелят В.В. е категоричен, че за първи път констатирал наличието на лекия автомобил Фолксваген след реализиране на събитието, като последният се намирал в банкета, „в края на ремаркето“ – т.е. в задната част на ремаркето. И свидетелят В.В., и вещото лице Й. са категорични, че, ако при започване на маневрата лекият автомобил се е намирал на близко разстояние до ремаркето, прикачено към процесния влекач, то последният не е бил видим за водача на влекача.

Според показанията на свидетеля П.М. лекият автомобил е бил управляван от негов колега; движил се със скорост под 90 км/ч; предприел маневра за изпреварване на влекач марка ДАФ с рег. № ***, с полуремарке с рег. № ****; когато лекият автомобил се е намирал „по средата“ на композицията, водачът на влекача предприел изпреварване, навлязъл в пътната лента, в която се движил лекият автомобил, като го „избутал в банкета“; когато водачът на лекия автомобил предприел извършване на маневрата, последният се намирал на близко разстояние от ремаркето; непосредствено след началото на маневрата на лекия автомобил и водачът на влекача предприел изпреварване /свидетелят казва: „….помня, че тръгнахме да изпреварваме и само видях, че и той тръгна да изпреварва…“/; след като констатирал, че товарният автомобил навлиза в неговата пътна лента, водачът на лекия автомобил намалил скоростта; първоначалното съприкосновение настъпило между предната част на лекия автомобил и задната част на ремаркето; водачът на влекача оспорвал вината си за настъпване на събитието, но след като органите на МВР му обяснили,. че той е виновен, последният признал този факт в протокола за ПТП. Свидетелят не заяви категорично дали водачът на лекия автомобил е подал светлинен сигнал преди започване на маневрата, нито дали водачът на влекача е подал такъв – сочи, че „не е забелязал дали….“.

При тези доказателства съдът намира за установен следният механизъм: двете МПС са се движили по процесния пътен участък, като лекият автомобил се е намирал на близка дистанция от ремаркето, където е бил невидим за водача на влекача; поради това водачът на влекача погрешно е приел, че зад него няма автомобил, който иска да изпреварва и предприел маневрата, след като подал и светлинен сигнал /свидетелят В. е категоричен, че е подал сигнал преди започване на изпреварването,.които показания не се опровергават от 3 останалия събран по делото доказателствен материал/; в същото време лекият автомобил, който несъмнено се движи с по-висока скорост /под 90 км/ч/, също предприема изпреварване, като, поради движението с по-висока скорост от тази на композицията, достига до средата на ремаркето още преди влекачът и ремаркето да са навлезли изцяло в лявата пътна лента; водачът на автомобила задействал спирачната система, но към този момент двете МПС вече са се намирали твърде близо едно до друго и е настъпило съприкосновение /не със средната част, където бил автомобилът преди да се задейства спирачната система/ между задната част на ремаркето и предната част на лекия автомобил.

Съдът приема за установен именно този механизъм. тъй като нито един от двамата свидетели не заяви, че лекият автомобил се е намирал в лявата пътна лента, когато влекачът е започнал маневрата. Напротив, свидетелят М. твърди, че това се е случило почти едновременно, като лекият автомобил е достигнал до средата на продължението на композицията заради по-високата си скорост. В този смисъл са и обясненията на вещото лице, дадени в първото открито съдебно заседание.

Съгласно чл. 42, ал. 1т. 1 ЗДВП водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво. В случая и двамата водачи са нарушили посочената разпоредба. Водачът на товарния автомобил, знаейки, че няма видимост по отношение на движещите се непосредствено зад него моторни превозни средства, е предприел маневрата, без да се убеди, че движещото се след него пътно превозно средство не е подало сигнал за изменение на посоката си. Доколкото лекият автомобил е бил изцяло невидим за водача на товарния, то ирелевантно в случая е дали водачът му е подал светлинен сигнал или не – и в двете хипотези водачът на влекача нямаше да го възприеме. Водачът на лекия автомобил от своя страна е нарушил разпоредбата, като е предприел изпреварване без да се съобрази с това, че товарният автомобил е подал сигнал засмяна на пътната лента. Предвид горното съдът намира, че събитието е настъпило поради виновното и противоправно поведение и на двамата водачи, като приносът им за това ееднакъв, доколкото не се установи друго. Следва да се посочи, че от нито едно доказателство не се установи, че в момента, в който лекият автомобил е започнал изпреварването, товарният не е подал сигнал, че ще предприеме също изпреварване, както и не се доказа, че в момента, в който товарният автомобил е започнал изпреварването, лекият е бил в лявата пътна лента. Единствено фактът, че водачът на влекача е „признал“ вина, без да се сочат /и установят по делото/ конкретни факти, от които съдът да достигне до извод за изключителна вина на този водач, не разколебава горното заключение. Отделно, ищецът, носещ тежестта да докаже, обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, макар да имаше възможност да поиска и разпит на водача на лекия автомобил, не стори това. Ето защо съдът намира, че е основателно своевременно релевираното от ответника възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съгласно който основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Доколкото съдът счита, че и двамата 4 водачи носят еднакъв принос за настъпване на събитието, то размерът на съпричинването е 50 %.

При така установения механизъм на ПТП е изготвено заключението на съдебно автотехническата експертиза, непоспорено от страните, според което щетите по процесния автомобил са в причинна връзка с така описания в протокола механизъм на произшествието.