Решение № 43 от 09.04.2024, Районен съд - Карлово
- Съд
- Районен съд - Карлово
- Дело
- Административно наказателно дело 368/2023
- Вид
- Решение № 43
- Подписан
- 09.04.2024
- В сила
- 27.04.2024
- Състав
- Гюрай Алиев Мурадов
Цитирани разпоредби
- чл.104Б, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.175А, ал.1, пр.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.189з · Закон за движението по пътищата
- §6, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 43 гр. К., 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Гюрай Ал. Мурадов при участието на секретаря Гергана Кр. Бабикова като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно наказателно дело № 20235320200368 по описа за 2023 година Установи следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № 23-0281-000587 от 07.07.2023 г. на Началник група в ОДМВР П., РУ К., на Ж. Т. Л. с ЕГН ********** от гр.К., ул. ***************, за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП, на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателя Л. и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения срок. Моли съда да отмени наказателното постановление, като твърди в жалбата си, че не е извършил нарушението.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, а чрез процесуалния си представител адв. Г. поддържа жалбата. Претендира разноски.
Ответната по жалбата страна – Началник група в ОДМВР П., РУ К., редовно призована, не изпраща представител, но взема писмено становище с което моли НП да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е и допустима.
Разгледана от съда е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 06.04.2023г. около 11.30ч. св.Т. А. В. и св.С. К. И. се намирали в сградата на ПГ „***************“ в гр. С., като св.В. провеждала с ученици 1 час по английски език, а св. И. я проверявала. В последните пет, десет минути преди края на учебния час, отвън на улицата започнало да се чува силен шум на двигател, форсиране на двигател и спирачки, което разсейвало учениците.
Св. В. погледнала през стената от прозорци и много ясно видяла автомобил, който стоял с предната си част на едно място, а задната се въртяла и хвърляла камъни, с което представлявала опасност за преминаващите ученици и паркираните на улицата автомобили. Около две, три минути продължило това действие на водача и изведнъж автомобила потеглил напред с бясна скорост, не се движил по права линия, а на зиг – заг, сякаш губил управление, след което колата попаднала на дупка на пътя, чул се силен трясък, тя отхвръкнала, продължила с бясна скорост и се скрила от погледа на св.В., като тя ясно видяла водача, когото не познавала, но го запомнила.
Св. С. И. чула шума и също погледнала през прозорците и ясно видяла водача и автомобила, който предизвиквал този шум, а именно „Ф.“, „П.“.
Видяла как с голяма скорост това МПС попада в дупка на пътя, цялата кола подскочила, като скоростта на автомобила била много висока. Това се случи от северната страна на комплекс „З.“ в гр. С., зад блок ***************, находящ се на ул. ***************. Водача бил младо момче, което тя видяла добре. Св. С. И. се притеснила от неразумното и рисково за учениците шофиране и веднага се обадила на Директора на ПГ „***************“, разказала му цялата ситуация, а той информирал полицията. Пристигнали служители на РУП К. – св.Л., който разговарял със свидетелите на случилото се и издирил водача – жалбоподателя Л.. Поканили всички в сградата на РУП К.. Там св. С. И. и св.В. видели водача, разпознали го и потвърдили пред органите на реда, че именно Л. е управлявал автомобила.
От последния били снети обяснения /л.11/ в които заявява, че „решил да се направи на готин“ пред приятелката си, поради което с лек автомобил Ф.
П. с регистрационен номер *************** собственост на майка му С. Л.а, завъртял бавно колата 3 пъти, дал много газ, автомобила подскочил и спукал картер. Полицаите издирили и св.М. Г., чиято кола Л. леко блъснал при опасното шофиране.
С оглед така установеното, на водача Ж. Л. от св.П. Л. бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия GА, № *************** от 06.04.2023 г., като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние изразяващо се в това, че на 06.04.2023г. около 11.30ч. в гр.
С. зад блок *************** находящ се на ул.*************** в град С., на земен път отворен за обществено ползване управлява лек автомобил Ф. П. с регистрационен номер *************** собственост на С. Л.а с ЕГН **********, като при движение водачът не използва пътя за превоз на хора и товари а именно, чрез подаване рязко на газ на автомобила и няколко завъртания на същия създава реална предпоставка за ПТП с останалите участници в движението и пешеходците, с което водач на МПС използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, с което е нарушена разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя без възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си 2 право и е не депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 23-0281-000587 от 07.07.2023 г. на Началник група в ОДМВР П., РУ К., с което на Ж. Т. Л. с ЕГН ********** са наложени административни наказания „глоба” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца на основание чл.175а, ал.1, предл.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства АУАН серия GА, № *************** от 06.04.2023 г., наказателно постановление № 23-0281-000587 от 07.07.2023 г., Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г., Заповед № 8121з-3409/05.04.2023 г., Заповед № 8121з3410/06.04.2023 г., Заповед № 317з-1637/20.04.2015 г., длъжностна характеристика, писма от РУП К. и нац. тел.112, служебна бележка, копие от рег. талон, 2 бр. обяснения, справка за водач/нарушител, докладна записка и показанията на свидетелите Т. А. В., С. К. И., П. Л. и М. Г..
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Л., на св.Г., на Т. А. В. и С. К. И. – последните две очевидци на нарушението и свидетели при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на всички свидетели съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства по делото, а Т.
А. В. и С. К. И. са очевидци на нарушението.
Показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал, включително и от собственоръчно написаното обяснение от жалбоподателя Л. и от обясненията на св.Г.. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Наказателното постановление 23-0281-000587 от 07.07.2023 г. е издадено от компетентен орган - Началник група в ОДМВР П., РУ К., упълномощен със съответните Заповеди на Министъра на МВР. АУАН също е съставен от компетентен орган съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на МВР.
При извършената служебна проверка съдът установи, че в хода на 3 административно–наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до накърняване правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН. Административнонаказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В наказателното постановление също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Съгласно разпоредбата на чл.104б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
По силата на §6, т.1 от ДР на ЗДвП улиците са приравнени на пътищата, като няма спор, че улицата зад блок *************** находящ се на ул.
*************** в град С. /посочена в АУАН и НП като място на извършване на нарушението/ е отворена за обществено ползване.
В настоящия случай от материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Т. А. В. и С. К. И. се установява по безспорен начин, че жалбоподателят Л. на 06.04.2023г. управлявайки лек автомобил Ф. П. с регистрационен номер *************** собственост на майка му С. Л.а, при движението си по улицата зад блок *************** находящ се на ул.
*************** в град С., съзнателно и напълно умишлено е подавал рязко газ на автомобила, правил е няколко завъртания на същия, потеглял с висока скорост, движил се на зиг – заг, форсирал двигателя, гумите на автомобила изхвърляли камъни, автомобила поднасял и се ударил в дупка на пътя при което аварирал, като всичко това било наблюдавано от свидетелите Т. В. и С.
И., а и от много други лица.
4
От изложеното се налага извода, че водачът не е използвал пътя, отворен за обществено ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, а за описаните по-горе цели - за извършване на демонстративни маневри.
В тази връзка съдът намира, че деянието се установява по безспорен начин именно от разпита на свидетелите Т. В. и С. И., които по време на извършване на нарушението са се намирали в непосредствена близост до местопроизшествието и пряко са възприели поведението на водача и извършваните от негова страна маневри. Нарушението не е било оспорено първоначално от страна на жалбоподателя, доколкото видно от материалите по делото същият е посочил в акта за установяване на административно нарушение, че няма възражения, като освен това и саморъчно, в обяснение е признал нарушението. Акта за установяване на административно нарушение на жалбоподателя е съставен съобразно разпоредбите на ЗДвП и на ЗАНН и съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното.
В тази връзка съдът не споделя изложеното от страна на процесуалния представител на жалбоподателя – адв. Г. в жалбата и в съдебно заседание по време на хода по същество, че деянието е недоказано и, че въпреки, че е имало превъртане на гуми, шум и прах, не е имало дрифт и, че в АУАН не било посочено кои свидетели са присъствали при извършване на нарушението.