Решение № 19857 от 03.11.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19857 гр. София, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: **** при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20241110163318 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.

1, т. 1 и т. 4 КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение на Г. И.

С., обективирано в издадена от работодателя „**** „*****“ ООД заповед от 29.08.2024г., и за поправка на вписаното от работодателя „**** „*****“ ООД основание на уволнението на Г. И. С. от такова по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ- дисциплинарно уволнение, на действително осъщественото по чл. 326, ал. 1 КТ- едностранно от служителя с предизвестие, в трудовата книжка на Г. И. С., както и в издаденото от работодателя уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ, адресирано до ТД на НАП.

Ищецът твърди, че с ответника били страни по трудово правоотношение по силата на сключен помежду им трудов договор от 04.06.2020г., по силата на което заемал длъжността „лекар, акушерство и гинекология“ в „**** „*****“ ООД. Твърди, че на 31.07.2024г. отправил до работодателя писмено уведомление за прекратяване на трудовия договор помежду им едностранно от служителя с предизвестие, като междувременно- преди да изтече срокът на предизвестието, здравословното му състояние се влошило, поради което в периода от 13.08.2024г. до 30.08.2024г. ползвал отпуск поради временна неработоспособност, за което му бил издаден болничен лист. Въпреки това, на 29.08.2024г.- 3 дни преди изтичане на срока на предизвестието, отправено до работодателя, последният издал заповед за дисциплинарното уволнение на ищеца, което било вписано и в съответната ТД на НАП въз основа на отправено от работодателя уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ. Така предприетото от работодателя поведение по прекратяване на процесното трудово правоотношение ищецът счита за незаконосъобразно, тъй като не били спазени процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ за обезпечаване възможността на служителя да депозира пред работодателя своите писмени или устни обяснения по вмененото му нарушение на трудовата дисциплина, както и изискването на нормата на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ работодателят да изиска от инспекцията по труда предварително разрешение за дисциплинарното уволнение на ищеца, който към момента на уволнението ползвал отпуск поради временна неработоспособност съобразно издадения му болничен лист от 14.08.2024г. Във връзка с довода за незаконност на дисциплинарното му уволнение поради неспазване на императивното изискване на разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ ищецът излага твърдения, че на 28.08.2024г., около 15:30 1 часа получил на личната си електронна поща електронно писмо от електронен адрес, за който оспорва да може със сигурност да се идентифицира с работодателя, в частност с негов надлежен представител, с което бил поканен да се яви пред работодателя на 29.08.2024г. в 11:00 часа, за да даде писмени или устни обяснения за действията си по полагане на труд в МК „Доверие“ на 28.08.2024г., когато все още бил в трудово правоотношение с ответника, а и по време на ползвания от служителя отпуск поради временна неработоспособност.

Оспорва искането в последния смисъл да му е надлежно връчено, доколкото същото било изпратено на личния му електронен адрес, поради което и се запознал със съдържанието му едва на 16.09.2024г., когато получил на същия електронен адрес и покана от работодателя да предостави трудовата си книжка за вписване прекратяването на трудовото правоотношение.

Наред с това, оспорва да е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение, поддържайки, че започнал да полага труд при друг работодател, считано от 02.09.2024г.

Твърди, че при постъпване на работа предал трудовата си книжка на работодателя, за което подписал декларация, с която единствено последният разполагал, както и че понастоящем трудовата му книжка все още се намирала в държане на работодателя. С оглед на всичко изложено и поддържайки, същевременно, че трудовото правоотношение с ответника продължило да съществува до изтичане на срока на отправеното от служителя предизвестие, предявява процесните искове за отмяна на дисциплинарното му уволнение, респ. за поправка на вписаното в трудовата му книжка и в уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ уволнително основание. Претендира разноски.

Изрично в изпълнение на указанията на съда по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК с молба от 19.08.2025г. ищецът е уточнил, че поддържа, че процесната уволнителна заповед му е връчена при условията на отказ, чието надлежно удостоверяване оспорва в хода на процеса, както и че извършеното с нея уволнение е незаконосъобразно по изложените в исковата молба и уточнението на същата от 11.04.2025г. съображения, вкл. поради липса на правомощие на издалото заповедта лице да прекратява трудовите правоотношения на служителите на ответното дружество. С оглед на това продължава да поддържа изложеното и в исковата молба, че процесната трудовоправна връзка е прекратено едностранно от него на основание нормата на чл. 326, ал. 1 КТ, считано от 31.08.2024г.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените искове, поддържайки, че връчил заповедта за дисциплинарно уволнение на ищеца при отказ на 29.08.2024г., което било удостоверено с подписите на двама свидетели. Счита, че уведомил надлежно служителя за възможността му да даде своите писмени или устни обяснения по вменените му нарушения на трудовата дисциплина, тъй като изпратил искането за това на личния му електронен адрес, който служителят използвал в комуникацията си както с работодателя, така и със своите пациенти и който бил зададен като такъв за кореспонденция с него и във визитната му картичка, и в интернет пространството. И- мейл- адресът, от който било изпратено искането, от друга страна, бил официалният на медицинския център, който бил поместен на интернет страницата му. Поддържа, че в случая от инспекцията по труда не следвало да се изисква предварително разрешение за уволнението на служителя, тъй като издаденият болничен лист бил незаконосъобразен, т. е. служителят не бил в законоустановен отпуск поради временна неработоспособност, за което работодателят подал жалба пред НЕЛК срещу решението на ТЕЛК от 09.12.2024г., с което болничният лист бил потвърден. Твърди, че трудовата книжка на служителя се намира у него, тъй като Г. С. не я предал на работодателя при постъпването си на работа. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази наведените от страните конкретни доводи, събраните по делото относими доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, и при съобразяване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

2

На първо място, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че в актуалната практика на касационната инстанция, формирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 110 от 23.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3144/2019 г., IV г. о., ГК, по отношение на съотношението, респ. вида на съединяването на исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т.

1 и т. 4 КТ в случаите, когато служителят твърди всяка от страните по трудовото правоотношение да е предприела действия по прекратяване на трудовоправната връзка, оспорвайки, наред с това, законосъобразността на предприетото от работодателя уволнение, т. е. обосновавайки с твърденията си правен интерес от предявяване и на двата иска, какъвто настоящият случай е, е прието следното:

„ С определение № 150 от 19.03.2014 г, по ч. гр. дело № 808/2014 г на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК на въпроса "какво е съотношението между исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, при упражнени от страните насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение" е даден отговор, че съдебната практика константно приема, при наличие на конкуренция на основания за прекратяване на трудовото правоотношение, че конститутивно действие има това, чийто фактически състав е настъпил по-рано. Въпросът, за това кое от двете насрещни волеизявления е прекратило трудовото правоотношение е разрешим като преюдициален и по двата иска - с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ. Изборът за защита чрез самостоятелно предявяване на един от двата иска разкрива риск за работника или служителя. От една страна, прекратяването на трудовото правоотношение на основание, различно от това, посочено в заповедта за уволнение и вписано в трудовата книжка, което е осъществило своя фактически състав преди издаването на заповедта за уволнение, извежда неоснователност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

Настъпилото прекратяване на трудовото правоотношение го погасява. Включително изключва и правото на работодателя повторно да прекрати несъществуващата правна връзка с работника или служителя. От друга страна искът по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка, не е средство за защита на работника срещу незаконно уволнение. С иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ работникът разполага когато не оспорва прекратяването на трудовото правоотношение, а само вписаното основание за прекратяване /член, алинея, точка и буква от КТ/, с твърдения, че не то е действително осъщественото. При спор на кое основание е прекратено трудовото правоотношение, единственото адекватно средство за защита на неговите права е предявяването на двата иска - по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ.

Съотношението между двата иска е на главен към евентуален. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ е съединен под отрицателното процесуално условие за неоснователност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

Настоящият състав на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение не споделя приетото в цитираното определение на ВКС виждане относно съотношението, при което са съединени двата иска, а именно главен към евентуален. Евентуалният иск се счита предявен под вътрешнопроцесуално условие-уважаването или отхвърлянето на главния иск.

Ако условието не се сбъдне, съдът се десезира от разглеждането на евентуалния иск и няма право да постанови решение по него. Исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ са обективно кумулативно съединени в съотношение на обуславящ към обусловен, а съдът дължи произнасяне и по двата иска. Изходът по иска за отмяна на уволнението като незаконно обуславя изхода на иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ - ако уволнението на извършеното основание бъде прието за законно, то същото следва да фигурира в трудовата книжка на ищеца.“

По така предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ процесуално задължение на ищеца е при условията на пълно и главно доказване съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи възникването между него и ответника на трудово правоотношение въз основа на сключен помежду им трудов договор, отправянето 3 до работодателя на писмено уведомление за едностранно- от служителя, прекратяване на трудовото правоотношение, достигнало до субекта на работодателска власт, приложимия по процесното трудово правоотношение срок на предизвестието при прекратяване на правоотношението на основание, изискващо такова, че към датата, на която се твърди да е бил дисциплинарно уволнен, е ползвал отпуск поради временна неработоспособност, като е уведомил за това работодателя, както и вписване в уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ и в трудовата книжка на служителя на соченото от ищеца уволнително основание по чл. 330, ал.

2, т. 6 КТ- поради дисциплинарното му уволнение.

По иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание тежестта да докаже законосъобразното упражняване на потестативното право да санкционира виновно нарушилия трудовата дисциплина работник или служител е на работодателя. Именно той следва при условията на пълно и главно доказване- съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, да установи, че е упражнил надлежно потестативното си право едностранно да прекрати трудовото правоотношение с ищеца на поддържаното основание- дисциплнарно уволнение, като е връчил на служителя оспорената заповед, издадена от лице, оправомощено да упражнява правомощията на субекта на дисциплинарна власт в предприятието, че преди това е обезпечил правото на служителя по чл. 193, ал. 1 КТ, като е му е предоставил подходящ срок да даде писмени или устни обяснения за вмененото му нарушение на трудовата дисциплина, че е изискал от Главна дирекция „Инспекция по труда“ предварително разрешение за уволнението на Г. И. С., реалното осъществяване от ищеца на соченото в заповедта за дисциплинарното му уволнение поведение, както и че същото е в противоречие с конкретно установени и вменени му трудови задължения, т.е. че е противоправно.