Решение № 33 от 02.07.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Бургас , 01.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Павел Ал. Ханджиев

Десислава Д. Щерева

Христина З. Марева като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело № 20212001000142 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 25, ал. 4 ЗТТРЮЛНЦ и е образувано по повод частна жалба на Агенция по вписванията, чрез юк. Д. Б., срещу решение № 5 от 21.05.2021 г., постановено по т.д. № 21/2021 г. по описа на Окръжен съд Сливен, с което е отменен Отказ № 2018062***** от 28.04.2021 г. на Агенция по вписванията, постановен по заявление от “К. к.” ООД, ЕИК *******, за обявяване на ГФО на дружеството за 2017 г.

Частният жалбоподател поддържа, че обжалваният съдебен акт е незаконосъобразен и неправилен. Оспорва изводът на съда, че щом длъжностното лице по регистрацията не спазило срока за даване на указания по чл. 22, ал. 5, изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ, за да се приеме, че указанията са надлежно дадени и да се приложи чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ като се постанови отказ, е необходимо да се даде реален срок за изпълнение на указанията.

Срокът за изпълнение на указанията в случая изтекъл на 28.04.2021 г. в 11,19,08 часа, поради което постановеният в 11,33,21 часа, т.е. 14 минути и 13 секунди след изтичане на срока, бил законосъобразен. Освен това ГФО за 2017 г. бил обявен по партидата на дружеството на 13.05.2021 г. с вписване рег. № 20210513155328 и това станало по последващо заявление от 29.06.2018 г. Целеният резултат бил постигнат и липсвал интерес от отмяна на 1 постановения отказ. Отделно от това разпоредбата на чл. 21, т. 2 от ЗТРРЮЛНЦ не допускала повторно обявяване на вече обявен акт.

Жалбоподателят е поискал отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на отказа.

В срока по чл. 276 ГПК е постъпил отговор на жалбата от “К. к.” ООД, с който се сочи, че същата е неоснователна, а обжалваното с нея решение – правилно и законосъобразно. Излагат се аргументи за това, че отказът е постановен преди да е изтекъл срокът за изпълнение на указанията. По повод твърдението в жалбата, че ГФО за 2017 г. междувременно е обявен, обръща внимание, че това е станало след депозирането на жалбата против отказа. В този смисъл Агенцията дала повод за завеждане на делото и дължи на търговеца разноски.

Бургаският апелативен съд по повод на жалбата и въз основа на представените доказателства приема следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с надлежна процесуална легитимация и отговаря на изискванията по чл. 275, ал. 2 ГПК, поради което подлежи на разглеждане.

Регистърното производство е било образувано по повод заявление вх.№ 20180628143145 от 28.062018 г. от “К. к.” ООД за обявяване на ГФО за 2017 г. по партидата на дружеството. По това заявление не е имало произнасяне до 24.04.2021 г., когато (близо три години по-късно !?) на заявителя са дадени указания да представи пълномощно по чл. 15, ал. 3 и декларация по чл. 13, ал.

4 ЗТРРЮЛНЦ, както и документ за внесена държавна такса. На 28.04.2021 г. бил постановен обжалваният отказ, тъй като указанията не били изпълнени.

Жалбата срещу отказа до Окръжен съд - Сливен е депозирана на 05.05.2021 г.

На 13.05.2021 г. по партидата на дружеството е обявен ГФО за 2017 г., но по повод друго, различно заявление също от 2018 г.

Обжалваното решение е постановено на 21.05.2021 г. С него Агенцията е осъдена да заплати на дружеството сумата 251 лв. разноски по делото.

Така постановеното решение е недопустимо и следва да се обезсили. Това е така, понеже към момента на постановяването му актът, чието обявяване е 2 било поискано, междувременно е бил обявен по партидата на дружеството в рамките на друго регистърно производство, инициирано с друго заявление. В резултат на това искането на търговеца от обявяване на процесния акт е било удовлетворено и той не е имал интерес от отмяна на обжалвания от него отказ със същия предмет. Съдът не е съобразил на осн. чл. 235, ал. 3 ГПК настъпилите след образуването на делото факти и е постановил недопустимо решение, което трябва да се обезсили, а производството по жалбата срещу отказа - да се прекрати.

Относно разноските: Независимо от изхода на делото разноските по делото следва да останат в тежест на Агенцията по вписванията по арг. чл. 78, ал. 2 ГПК. Агенцията е дала повод за завеждане на делото, защото е постановила отказ по заявлението на търговеца, като е без значение, че след това е удовлетворила същото искане за обявяване на ГФО по друго заявление, което също е било оставено без разглеждане в продължение на близо три години. Ето защо искането на Агенцията по вписванията за присъждане на разноски ще се остави без уважение и решението в частта за разноските няма да се отмени вследствие на прекратяването на производството по жалбата против отказа. Пред настоящата инстанция търговецът не представя доказателства за сторени разноски и такива няма да се присъдят.

Мотивиран от изложеното Апелативен съд Бургас

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 5 от 21.05.2021 г., постановено по т.д. № 21/2021 г. по описа на Окръжен съд - Сливен, в частта, с която е отменен отказ № 2018062***** от 28.04.2021 г. на Агенцията по вписванията и е указано на Агенцията по вписванията да извърши исканото обявяване.

ПРЕКРАТЯВА производството по жалбата на “К. к.” ООД против отказ № 2018062***** от 28.04.2021 г. на Агенцията по вписванията.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5 от 21.05.2021 г., постановено по т.д. № 21/2021 г. по описа на Окръжен съд - Сливен, в частта за разноските.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на 3 разноски за въззивното производство.

Решението не може да се обжалва.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4